Решение № 15939 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7001/2020 г.

Решение № 15939 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7001/2020 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Петров, от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Георгиев срещу Решение № 180 от 14.04.2020 г., постановено по адм. дело № 41/2020 г. по описа на Административен съд Монтана в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Монтана иск за заплащане на неимуществени вреди, с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск, както и разноски в пълен размер. Претендира и направените разноски пред настоящата инстанция. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Монтана не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Монтана се е развило по предявените от М. Петров против ОД на МВР-гр. Монтана, обективно съединени искове за обезщетяване на причинени имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по оспорването на наказателно постановление издадено от Началник сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Монтана, отменено със съдебно решение, както и за неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, безсъние и безпокойство по време на, и след извършване на проверката спрямо него, както и ангажираната административно наказателна отговорност за времето от 28.10.2017 г. до 17.01.2018 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди в претендирания размер, като е отхвърлил този за неимуществени вреди като неоснователен и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски, съразмерно уважената част на иска. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника единствено по предявения иск за имуществени вреди. По отношение на този за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от ищеца, като пряка и непосредствена последица от издаденото и впоследствие отменено наказателно постановление, съдът е приел същия за неоснователен като недоказан. В частта му, с която е уважен предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В обжалваната му част решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание – глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и единствено възможният и правилен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на касационния жалбоподател с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за неимуществени вреди. В исковия процес върху ищеца лежи доказателствената тежест, т. е. той трябва с допустимите доказателства и доказателствени средства да докаже претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения акт, съответно незаконосъобразни действия на административни органи. В случая твърдените за причинени в исковата молба неимуществени вреди не се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, както правилно е прието в обжалваното решение. От тези показания не се установява соченото в исковата молба обективно състояние, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение. В тази връзка правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение