Решение № 13912 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5375/2024 г.
ВАСТрето отделение20.12.2024 г.докладчик Юлиян Киров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 1581/ 11.03.2024 г., постановено по административно дело 12018/ 2023 г. на Административен съд- София град и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Х., гражданин на Сирия, подадена срещу Решение 12975/ 30.08.2023 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА Членове: /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение 1581/ 11.03.2024г., постановено по административно дело 12018/ 2023 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което се ОТМЕНЯРешение 12975/ 30.08.2023 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отнет предоставения му с Решение 268/ 22.2.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, хуманитарен статут и е върнато делото, като преписка на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба са подробно развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3, АПК. Прави се искане обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като вместо него да се остави в сила обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС. Касационният жалбоподател- председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в съдебно заседание чрез юрисконсулт Кръстева поддържа касационната жалба и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Ответникът- М. Х. в представения писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез адвокат Петков, моли да се отхвърли подадената касационна жалба и се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски за представителство пред касационната инстанция, като представя списък и доказателства. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е неправилно, необосновано и следва да се отмени. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалба, на М. Х., гражданин на Сирия срещу Решение 12975/ 30.08.2023 година на председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/, с което е отнет предоставения му хуманитарен статут. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалния закон. С обжалваното съдебно решение се ОТМЕНЯ, по жалба на М. Х., гражданин на Сирия, Решение 12975/ 30.08.2023 година на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отнет предоставения му с Решение 268/ 22.02.2013 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, хуманитарен статут. Делото е ВЪРНАТО като преписка на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за повторно произнасяне при съобразяване на дадените от съда указания. Решаващият съд за да приеме този резултат е установил, че с Решение 268 от 22.02.2013г. на председателя на ДАБ на жалбоподателя е предоставен хуманитарен статут. Посочил, че в хода на образуваното производство за отнемане на предоставената международна закрила на чуждия гражданин в ДАБ- МС са получени заверен препис от протоколно решение 596/ 10.06.2011г., по НОХД 757/ 2011г. за извършено от сирийския гражданин престъпление по чл.279, ал.1, пр.2, вр. чл.18, ал.1 от НК и заверен препис от протоколно определение 792 от 22.07.2011г. по НОХД 972/2011г. за извършено престъпление по чл.279, ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НК вр. чл.28, ал.1 от НК. На 15.02.2023г. от РС Ихтиман в ДАБ- МС е постъпил заверен препис от Споразумение 45 от 16.11.2021г. по НОХД 661/2021г. за извършено престъпление по чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 от НК. На 20.02.2023г. в ДАБ- МС е постъпила и влязла в сила присъда от 26.03.2014г. на СРС, НО, 6 състав, по НОХД 18487/2013г. за извършено от чужденеца престъпление по чл.216, ал.1, пр.1, ал.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.2, б. б от НК. С кандидата е проведено интервю с рег. УП-4854/03.08.2023г. в [наименование], като по време на интервюто чуждият гражданин е запознат с причините за образуване на производство за отнемане на предоставената му международна закрила и му е предоставена възможност да изрази своето становище. С обжалвания адм. акт- Решение 12975/ 30.08.2023г., издадено от Председател на ДАБ при МС е отнет хуманитарният статут на жалбоподателя. За да го постанови, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл.12, ал.2, т.2 от ЗУБ, предвиждащ, че предоставен хуманитарен статут се отнема, поради наличие на сериозни основания да се предполага, че лицето е извършило тежко престъпление по смисъла на НК. Решаващият съд е посочил, че съгласно чл.12, ал.2, т.2 ЗУБ - статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. В случая ответникът бил се е позовал в мотивите си единствено на споразумението от 16.11.2021 г., по НОХД 661/ 2021 г. на РС Ихтиман, както и на чл. 93, т. 7 НК. Решаващият съд е обсъдил т. 89-93 от решение по дело C- 159/ 21 на СЕС, както и смисъла на понятията посочени в Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Административният съд преценил, че в конкретния случай не се установява извършване на подобна преценка, нито при постановяване на оспореното решение не се установява, да е взето предвид цялостното съдебно минало на жалбоподателя. Поради това оспореното решение на ДАБ е било отменено, а делото върнато за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е необосновано и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон. При несъобразяване с доказателствата по делото с оспорения съдебен акт е отменено решение на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отнет предоставен на чужденеца хуманитарен статут и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне и мотивиране, съобразно Решение на СЕС по дело C- 159/ 21. Необосновано съдът е отменил процесния индивидуален административен акт, поради липса на мотиви. Административния акт е мотивиран с разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 2 ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Видно от оспореното решение на ДАБ, административният орган е извършил подобна преценка на относимите факти и обстоятелства и е взел предвид цялостното съдебно минало на чужденеца. Посочени са извършените криминални деяния, за които са наложени наказания. Решението на административния орган е мотивирано и издадено при правилно прилагане на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочено е защо се приема, че са налице предпоставките по чл. 17, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ за отнемане статута на бежанеца, поради извършено от него тежко престъпление. Съгласно българското законодателство, деянието извършено от чужденеца попада в хипотезата на чл. 93, т. 7, пр. първо от НК - "тежко престъпление". По делото е установено, че според неговото съдебно досие чужденецът е осъден за деяние по чл. 281, ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1 НК. Извършеното престъпление е било прието за тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Не е налице твърдяното от съда несъобразяване с правото на европейския съюз в областта на бежанците и практиката на СЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, гражданинът на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице е извършило тежко престъпление, каквото в случая безспорно е налице. Административният орган законосъобразно и правилно е приел, че съществуват сериозни основания да се счита, че деянието, извършено от съответното лице, представлява основание за изключване, като определянето на тежестта на съответното престъпление е съобразено с цялостната преценка на всички обстоятелства в отделния случай, в какъвто смисъл е решение по дело C- 159/21 на СЕС. Няма спор, че касаторът е осъден за извършено престъпление, за което законът предвижда лишаване от свобода от две до десет години и глоба до пет хиляди лева (тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК). Освен това сирийският гражданин е осъден за умишлено престъпление от общ характер по текст от НК, предвиждащ наказание "лишаване от свобода" от три до шест години (това е второ тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК). Правилно адм. орган приема, че предвид наложените наказания за извършени престъпления е налице рецидив от престъпни деяния. С оглед обстоятелството, че в адм. акт, заедно с бежанската история са посочени всички установени престъпни деяния и наложените за тяхното извършване наказания е налице мотивираност на административния акт. С това е налице всеобхватност, конкретика и разглеждане на всички аспекти при постановяване на решението за отнемане на статут. Изпълнени са изискванията, които са дадени в т. 89-93 от решение по дело C- 159/ 21 на СЕС, за тълкуване на чл.17, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС. Не се откриват нарушения на разпоредбите на Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила и съответните изисквания въведени в българското законодателство с § 36 от ДР на ЗИДЗУБ (ДВ бр. 101 от 2015 г.). Следва да се има предвид, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да представи по време на личното си интервю или писмено причините, поради които няма основание да му се отнема международната закрила. Това се установява от интервюто, обективирано в протокол с рег. УП 4854 от 03.08.2023 г., в което чужденецът не е предоставил никакви възражения относно образуваното производство по отнемането на предоставен статут. Несъмнено налице е хипотезата на чл. 17, ал. 4 ЗУБ, съгласно който предоставен хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл.12, ал.2, т.2 ЗУБ, за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Затова същото решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. Х.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,