Решение № 13728 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2010 г.

Решение № 13728 от 16.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3980/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадените от Десислава Димитрова Алфарес от гр. Плевен чрез процесуалния й представител адв. Иванов и от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП касационни жалби срещу решение № 54 от 15.02.2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 527/09 г. В касационната жалба на Десислава Димитрова Алфарес се твърди, че решението, в частта му, в която е отхвърлена жалбата й срещу РА № 1509000055/21.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 260 от 25.06.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че за 2005 г. направените разходи са в по-голям размер от приходите и предвид това правилно е определена от органа по приходите данъчната основа за облагане. В началото на 2005 г. са били налице парични средства, които не са отчетени и които не са с недоказан произход. Неправилно са определени и разноските. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА изцяло. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва същата по съображения, изложени в писмено възражение, чрез процесуалния му представител юрк. Русева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при ЦУ на НАП се твърди, че решението е незаконосъобразно в частта му, в която е отменен РА № 1509000055/21.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 260 от 25.06.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът е приел, че органът по приходите не е взел предвид получените от съпруга на жалбоподателката кредити като източник на парични средства на ревизираното лице, както и че следва да се признае като приход сумата от 90 000 лв., получени от съпруга по договор за заем, сключен със "Сен Сен 2000" - ООД. Не е следвало да бъде кредитирано заключението на вещото лице по ССЕ. Решението се обжалва и в частта за разноските. Претендира се отмяна на същото в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Десислава Димитрова Алфарес срещу РА изцяло, както и присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в общ размер 2792 лв. Ответникът по касационната жалба - Десислава Димитрова Алфарес - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените в тях отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са допустими. Предмет на съдебен контрол пред АС-Велико Търново е бил РА № 1509000055/21.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 260 от 25.06.09 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122, ал. 2 във връзка с констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 7 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане по ЗОДФЛ за 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и по ЗДДФЛ за 2007 г. и са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Съдът е отменил РА в частта му, относно определените данъчни основи за облагане за2002 г., 2003 г., 2004 г., 2006 г. и 2007 г. и определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. и 2006 г. Отхвърлил е жалбата в останалата й част. За да отмени РА в посочените му части, съдът е посочил, че органът по приходите е следвало да вземе предвид получените кредити от съпруга на жалбоподателката, които представляват приход за семейството, както и договора за заем от 5.12.2002 г., сключен между него и "Сен Сен 2000"-ООД, за предоставен заем в размер на 90 000 лв., който не е оспорен от него. Позовал се е на заключението на вещото лице по назначената и приета по делото ССЕ, според която в началото на 2003 г. жалбоподателката и съпругът й имат положителен резултат в размер на 100775.90 лв. /разлика между приход и разход за 2002 г./; в началото на 2004 г. е налице положителен резултат в размер на 72 689.90 лв.; в началото на 2005 г. - положителен резултат в размер на 43 580.63 лв.; отрицателен резултат в началото на 2006 г. - минус 44356.37 лв. и положителен резултат в началото на 2007 г. в размер на 221 648.66 лв. От заключението се установява, че само за 2005 г. направените разходи от жалбоподателката са в по-голям размер от приходите, поради това, органът по приходите правилно е определил данъчната основа за облагане за този данъчен период в размер на 43 160.08 лв., представляващи парични средства с недоказан произход и е определил дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 11 369.09 лв., съответно - данък за довнасяне в размер на 10 638.34 лв. и лихви в размер на 4 360.26 лв. С оглед на тези съображения, съдът е потвърдил РА в посочената част. Така постановеното решение е правилно. Относно непризнаването от страна на органа по приходите на заем в размер на 90 000 лв., получен от съпруга на жалбоподателката по договор за заем от 5.12.2002 г., сключен със "Сен Сен 2000" - ООД, откъдето основно се явява разликата в началното салдо за 2003 г., което според органа по приходите е отрицателно, а според вещото лице е в размер на 100 775.90 лв., следва да се посочи, че видно от констатациите в ревизионния доклад, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "Сен Сен 2000" - ООД. Представени са договорът за заем, РКО № 315/5.12.2002 г. за сумата от 90 000 лв.; справка по хронологията на сметка 229 "Други предоставени заеми", партида на Фарес Алфарес, МО № 315/5.12.02 г. за 90 000 лв.; хронология на сметка 501 "Каса в лева" за 2002 г. и хронология на сметка 229 за периода от 1.01.08 г. до 31.12.08 г. за върнат заем на 21.11.2008 г. Представени са още и баланс, отчет, отчет на паричните потоци, отчет за собствения капитал и ГДД за 2002 г. Правилно е посочил съдът в мотивите на своето решение, че така представените документи не са оспорени от страна на органа по приходите. Същите установяват предоставянето на заема, както и връщането на получената в заем сума. По отношение на заключението на вещото лице по назначената ССЕ, следва да се отбележи, че според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, същото правилно е кредитирано от съда. Както е посочило и самото вещо лице, разликата между неговото заключение и установеното в ревизионния доклад се дължи на това, че е признат като приход заемът от 2002 г. по договора със "Сен Сен 2000" - ООД, както и на това, че заемите от банките, получени от съпруга на жалбоподателката, са включени като цяла сума, а не само 1/2 от тях. По същия начин е постъпено и с разходите - те също са включени като цяла сума, в т. ч. и пълната вноска за погасяването на кредитите. Като потребителски разходи са взети предвид тези за съпруга, за жалбоподателката и за децата, тъй като за ревизирания период съпругът не е декларирал други приходи. Този подход съответства на разпоредбите на чл. 19.