Решение № 9015 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2021 г.

Решение № 9015 от 17.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11405/2021 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Фиеста 13" ООД, представено от адв. А. Николов, срещу решение № 5284/31.08.2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по административно дело № 5454/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11070/14.04.2021 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново, Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Доводите му са, че при решаването на спора съдът не е взел предвид, че част от разпоредбите, на които се позовава администрацията, са отменени към момента на издаване на административния акт. Твърди пропуск на съда да възприеме опущения на органа по приходите при индивидуализирането на мерките, неспазването на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и несъответствието на акта с целите по чл. 22 ЗАНН. Иска отмяна на решението и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АССГ заповед по отношение на "Фиеста 13" ООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект – сладкарски цех в гр. Плевен, ул. "Ела" № 5 за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да използва фискално устройство, което да отговарят на изискванията за одобрен тип – регистрираното и използвано в обекта ФУ не изпращало данни чрез дистанционна връзка с НАП на всеки 5 минути. Прието е, че функционалното изискване към устройството се съдържа в раздел IIIб, т. 1, б. "е" от Приложение № 1 към Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Съобразено е, че определението за ФУ от одобрен тип се съдържа в чл. 8, ал. 2 от Наредбата, а лицата по чл. 3 от нея е следвало да приведат дейността си в съответствие с нейните изисквания в срока по § 75, ал. 6 от Наредбата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

Определянето на срока на ПАМ е мотивирано с негативните последици за фиска, тежестта на нарушението, местоположението на търговския обект, регистрацията на търговеца по ЗДДС и броят на наетите по трудово правоотношение лица. Издаването на фискална касова бележка от устройство, което не е от одобрен тип е приравнено на неиздаване на фискален бон с ефект върху декларирането на приходите и определянето на публичните задължения. Заявено е, че се цели осъществяване не превенция и нуждата от време за промяна в организацията на работа на търговеца.

Заповедта съдържа и разпореждане за отнемане в полза на държавата на фискалното устройство и за неговото унищожаване.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ.

Съдът е изследвал компетентността на издателя на акта и е заключил, че тя следва от оправомощаването му със заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани фактите, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Като доказан е определил фактът на използване от жалбоподателя в стопанисвания от него търговски обект на ЕСФП, което не отговаря на изискванията за одобрен тип. Според съда заповедта притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, включително мотиви относно определянето на срока на мерките на административна принуда. Решението съдържа литерални рудименти неотносими към спора /като приписвано на жалбоподателя нарушение за използване на ЕСФП, което не е свързано с ФУ, което е оксиморон и обсъждането на разпоредби от Наредба № 18, на които никоя от страните не се е позовала и са без връзка със спора/.

Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС "запечатване на обект" е използването от задълженото лице на ФУ или ИАСУТД, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българският институт по метрология. При действието на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин от одобрен тип е ФУ, което отговаря на техническите и на функционалните изисквания по ал. 1 и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредбата /публичен регистър, воден от БИМ/.

С арг. от чл. 142, ал. 1 АПК преценката за осъществяването на пораждащия правомощието за налагане на ПАМ фактически състав е към момента на издаване на утежняващия административен акт. Към този момент използваното от задълженото лице ФУ не отговаря на функционалното изискване по раздел IIIб, т. 1, б. "е", пр. 3 от Приложение № 1 към Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да подава чрез изградена дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ. Изискването е въведено с новела на наредбата от ДВ бр. 26/2019 г., в сила от 29.03.2019 г. Срокът, в който лицата по чл. 3 от наредбата следва да приведат дейността си в съответствие с нейните изисквания е този по § 71, ал. 3 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18..., т. е 30.06.2019 г. Срокът по ЗПАМ 31.12.2020 г., обвързан с прилагането на § 75, ал. 6 от ПЗР на Наредбата за изменение... е по-благоприятен за адресата на акта, но е неприложим, тъй като не е от кръга на лицата по ал. 1-5 от тази разпоредба. От значение за прилагането на мерките на административна принуда е обстоятелството, че към момента на издаване на акта за налагането им е изтекъл отлагателният срок за привеждане на ФУ в съответствие с обсъжданите функционални изисквания.

Щом е установено използването на ФУ, което не отговаря на изискванията за одобрен тип, то са осъществени предпоставките на мерките за административна принуда по чл. 186, ал. 1, т. 2 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС.

Заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактическите основания, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките.

Неправилни са изводите на първостепенния съд за наличието на относими към определянето на срока на мерките мотиви в заповедта.

Доколкото използваното от касатора фискално устройство, което не е от одобрен тип, е иззето още при проверката на 06.04.2021 г. с протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства от същата дата, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на проявеното чрез действие нарушение за използването му, тъй като средството за него не се свои от нарушителя. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Щом приписваното на задълженото лице нарушение всякога засяга фиска, то това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката. Липсва твърдение за неотчитане на приходи. Обратно – при проверката на 06.04.2021 г. е издаден фискален бон, т. е за прихода е създадена информационна следа. Информацията от ФУ, дори да не е от одобрен тип, представлява доказателство за реализираните приходи с арг. от чл. 54, ал. 3 ДОПК.

• Твърде ограничително е разбирането на администрацията за контрол, сведен само до проверка на подадените данни чрез дистанционната връзка.

• Неотносими към индивидуализирането на мерките са фактите на местоположението на търговския обект, регистрирането на търговеца за целите на ДДС и броят на наетите по трудово правоотношение лица;

• Не е определена тежестта на нарушението. Ползването на ФУ, което не осигурява изпращане на данни, предполага отчитане на приходите от касови продажби на стоки/услуги.

• Съмнително е и постигането на целите на превенцията заради изземването на средството на нарушението. Превратно е прилагането на мерките на административна принуда чрез преустановяване на дейността без данни за потенциалното засягане с друго нарушение /без средство за него/ на същите обществени отношения.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му.

Дължима е отмяна на обжалваното решение в частта му за отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ относно наложените мерки за административна принуда, като се разпореди отмяна на съответната част от административния акт.

При осъществени материални предпоставки на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 2 ЗДДС е съобразено с материалния закон нареденото с административния акт отнемане на средството на нарушението и предаването му за унищожаване /вж. чл. 186, ал. 2 ЗДДС/. Правилно с първоинстанционното решение е отхвърлена жалбата срещу тази част от утежняващия акт.

При този изход на делото на касатора се следват деловодни разноски в общ размер 210 лева, от които 25 лева за първоинстанционното съдебно производство и за касационното съдебно производство в размер 185 лева /съразмерно на уважената част от жалбата/, а на ответника по касация разноски за касационното съдебно производство в размер 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за правната помощ.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение