Решение № 8392 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя за отмяна на влязло в сила решение 7697 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. 7949/2019 г. на Административен съд - София- град и на решение 15488/14.12.2020 г. по адм. д. 1433/2020 г. на Върховния административен съд. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за изхода на делото и които при решаването му не са били известни на страната, а именно решение от 22.12.2010 год. по дело С-279/09 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Наличието на основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 АПК молителят обосновава с постановеното друго решение - 5064 от 27.07.2018 г. по адм. д. 6455/2017 г. на АССГ, първо отделение, отменено с решение 1349 от 31.01.2019 г., постановено по адм. д. 12433/2018 г. на ВАС. Изразява становище, че са налице съдебни актове, с които по различен начин са разрешени идентични случаи. Иска се отмяна на влезлите в сила съдебни актове на сочените основания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна, чрез упълномощен адв. Георгиева оспорва искането за отмяна, счита, че следва да бъде отхвърлено, както и за оставяне без разглеждане, поради частична недопустимост на искането за отмяна. В тази връзка твърди, че има отхвърлителна част в диспозитива на атакуваното решение на ВАС, с която претенциите на искателя са уважени, поради което тази част е благоприятна за страната. Претендира присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, с представен списък за тях. Върховният административен съд, 5-членен състав на Първа колегия, приема че искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК, срещу съдебни актове, подлежащи на отмяна по чл. 237 ал. 1 от АПК. Същото е частично недопустимо в едната си част, поради липса на правен интерес за страната, а в останалата част е неоснователно, по следните съображения. С решение 7697 от 06.12.2019 г., постановено по адм. д. 7949/2019 г. по описа на Административен съд София-град са уважени частично предявените от Електроразпределение Север АД искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, като е осъдена КЕВР да заплати сумата от 1356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно Наказателно постановление 426/17.12.2014 г., издадено от председателя на ДКЕВР, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД 1099/2016 г. по описа на Районен съд - Габрово, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение е отхвърлен иск за сумата 1 356 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на заплатено адвокатско възнаграждение за защита по КНАХД 10027/2017 г. по описа на Административен съд Велико Търново. КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД направени по делото разноски в размер на 424 лева. С решение 15488/14.12.2020 г. по адм. д. 1433/2020 г. по описа на Върховния административен съд , решението на Административен съд Габрово е отменено частично в частта, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение СеверАД сумата над 300 лева и предявения иск е отхвърлен за разликата над 300 до 1356 лева, както и частта за разноските над 130 лева. Съгласно чл. 238 ал. 1 от АПК, право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая молителят не е активно процесуално легитимиран да иска отмяна на влязлото в сила решение на АССГ, в частта, с която предявените срещу Комисията са отхвърлени. Правният интерес е всякога абсолютна положителна процесуална предпоставка, при липсата на която производството е недопустимо. В тази му част искането за отмяна на влязло в сила решение, като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес, на основание чл. 159 т. 4 във вр. с чл. 241 от АПК следва да бъде оставено без разглеждане, производството прекратено. Искането на КЕВР за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК, предполага откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на Съда на Европейския съюз от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба нямат характер, нито на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. Очевидно е, че те са съществували към момента на разглеждане на производствата пред двете съдебни инстанции, респ. към датите на постановяване на съдебните актове, като при полагане на дължимата грижа страната е могла да ги представи по делото, респ. да развие аргументите си въз основа на тях. Отделно от това същите решения не могат да се сумират, т.е. те изначално нямат характер на доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело, тъй като те нямат характер на факти, касаещи спорното правоотношение, по аргументи вкл. и от чл. 239, т. 6 от АПК. Както неведнъж вече са отбелязвали състави на Върховен административен съд, наличието на юрисконсулти в Електроразпределение СеверАД, също не води до основателност на искането. Свързаните с тези данни обстоятелства са обсъждани при постановяване на решенията, чиято отмяна се иска и не следва да бъдат преповтаряни в настоящото производство. Поради горното следва да се приеме, че искането, предявено на основание чл. 239 т. 1 от АПК е неоснователно. За да са налице основанията за отмяна, предвидени в чл. 239 т. 4 от АПК е необходимо да са на лице две влезли в сила, но противоречиви съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. Само при наличието на всяко едно от описаните обстоятелства съдът е задължен по силата на чл. 244, ал.2 от АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. За да претендира отмяна на решенията на това основание, КЕВР се позовава на Решение 1349 от 31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, с което е отменено осъдително решение 5064 от 27.07.2018 г. по адм.дело 6455/2017 г. на Административен съд София град. Вместо това предявеният от Електроразпределение Север АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен. В случая не може да се приеме търсената от КЕВР идентичност в предмет на правния спор претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения, т.е. произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред Районен съд - Русе и Административен съд Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинена имуществена вреда. При така съпоставените данни по отделните производства не се установява релевантната за производството по отмяна на влезли в сила решения идентичност. Не е налице един от съществените елементи в чл. 239 т. 4 от АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото на ответника по искането за отмяна се дължат деловодни разноски в размер 600 лева. Възражението за прекомерност на търсените за присъждане от страна на Електроразпределение Север АД разноски е неоснователно. Техния размер е съобразен с фактическата и правна сложност на производството и е около минималния предвиден такъв. Водим от гореизложеното и на основание чл.244, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия