Решение № 8957 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2009 г.

Решение № 8957 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница Пловдив, подадена чрез мл. юрисконсулт Валентина Василева, срещу Решение № 1283/4.12.2008 г. по адм. дело № 669/2008 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, ХVII-ти състав, с което е отменено Решение за промяна на тарифен номер № 353/4.02.2008 г. на Началника на Митница Пловдив, потвърдено с Решение № 1-4412-0185/11.03.2008 г. на Директора на РМД Пловдив, в частта му, с която се постановява промяна на кл. 47 "Изчисляване на вземанията" на стоки № 1 до № 4 от ЕАД № 07BG003007H0017282/20071010 и е определено допълнително доплащане на антидъмпингово мито в размер на 60, 40% и съответния размер на ДДС, ведно с прилежащата лихва. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде потвърден обжалвания административен акт. Ответникът - "Кастел експорт" ООД, гр. Карлово, чрез процесуалните си представители - адв. Дончев и адв. Дюлгерова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмена защита представена в съдебно заседание. Заинтересованите страни - Директорът на РМД гр. Пловдив и Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови посочения резултат, Пловдивският административен съд е приел, че с обжалваната част на процесния административен акт неправилно е определено жалбоподателят да доплати окончателно антидъмпингово мито във връзка с осъществения от него внос на стоки. В тази връзка съдът е счел за основателно възражението на жалбоподателя, че обжалваното решение се явява немотивирано в частта, относно определеното за заплащане антидъмпингово мито, доколкото не е посочено правното основание за възникване на задължението за заплащане на такова във връзка с осъществения от него внос на стоки, с произход Китайската народна република. Безспорно правното основание не е Закона за митниците, Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета или "ТАРИК" (Интегрирана тарифа на ЕО) и в този смисъл АС е приел за незаконосъобразен акта в обжалваната част. АС е разгледал спора и по същество, а именно дали са налице предпоставките за облагане с окончателно антидъмпингово мито на стоки № 1 до № 4 по процесното ЕАД, с тарифен № по "ТАРИК" 7312108319 (съгласно влязлото в сила в тази част Решение за промяна на тарифен номер № 353/4.02.2008 г. на Началник на Митница Пловдив и в тази връзка за начисляване на допълнително дължим ДДС и лихви за забава. Съдът е достигнал до извода, че към момента на приемане на Регламент № 1858/2005 на Съвета са действали старите кодове по КН, като на стар код № 73121084) код по "ТАРИК" 7312108419 (попадащ в приложното поле на същия регламент, от 1.06.2006 г. отговаря код по КН 73121083 (Код по "ТАРИК" 7312108419). В тази връзка Съдът е приел, че именно Регламент № 1858/2005 на Съвета от 8.11.2005 г. за въвеждане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на стоманен и въжета и кабели, произхождащи от КНР, Индия, Южна Африка и Украйна е правното основание за облагане на осъществения от жалбоподателя внос на стоки, с произход КНР. От друга страна първоинстанционният съд е установил, че вносът на процесните стоки е осъществен на 10.10.2007 г., а Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 8.11.2005 г. със Celex номер 32005R1858 е публикуван на български език в Официален вестник на Европейските общности на 4.12.2007 г. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл. 2 и чл. 58 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на република България и Румъния в ЕС според административния съд налага извода, че задължението за изпълнение на актовете, които са приети от Европейските институции преди присъединяването на България се подчинява на общите условия за прилагане на общностното право, както е предвидено със самия акт за присъединяване. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 254, параграф 2 от ДОГОВОРА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ съдът е приел, че актовете приети от Европейските институции преди присъединяването на Република България са задължителни за изпълнение от техните български адресати, след публикуването им на български език в Официален вестник на ЕС. За пълнота на изложението решаващият съд е отбелязал, че именно в посочения по-горе смисъл се е произнесъл и Съда на ЕО, който в Решението си по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, изрично е постановил, че чл. 58 от Акта относно условията за присъединяване към ЕС на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша и Република Словакия (идентичен с чл. 58 от ПРОТОКОЛА относно условията и договореностите за приемането на република България и Румъния в ЕС) не допуска задължения, предвидени в общностната правна уредба, която не е публикувана в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, а той е един от официалните езици на ЕС (какъвто безспорно е и българския език), да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. АС е посочил също така, че цитираното решение на Съда на ЕО е задължително за всички други съдилища по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях. В настоящия казус според съда се установява идентичност в предмета на спора между жалбоподателя и органите на митническата администрация на Държавата с подобен казус, по който е постановено цитираното решение на Съда на ЕО. Съобразно гореизложеното, АС-Пловдив е обосновал извода, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки - 10.10.2007 г., Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета от 8.11.2005 г. все още не е бил публикуван на български език в Официалния вестник на ЕО и тъй като това е сторено на 4.12.2007 г., съобразно правилото въведено в чл. 3 от Регламента, същия влиза в сила ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС, т. е. на 5.12.2007 г. Ето защо според съда този акт не може да породи каквито и да е задължения за жалбоподателя към 4.05.2007 г. С оглед така изведените правни изводи, АС е отменил процесния административен акт в частта му относно определеното задължение за внасяне на мито и ДДС, ведно с прилежащите лихви. Така постановеното решение е правилно. В процесния случай спорът е правен и напълно законосъобразно е разрешен от административния съд. Последният е изложил изключително ясни и съдържателни мотиви, които настоящият състав на ВАС споделя изцяло. Касаторът всъщност оспорва крайните изводи на съда, като застъпва теза по същество на спора. Те са поддържани и пред първоинстанционния съд, включително в писмените бележки и са подробно обсъдени. Съдът обосновано е приел, че административният орган не е установил и посочил конкретно правно основание за заплащане на "антидъмпингово мито". Това е достатъчно за отмяна на оспорвания акт. Независимо от това обаче съдът обсъждайки спора по същество, преценявайки систематично приложимото право, последиците и правното значение на всеки от регламентите и съответните процедури по обявяване, правилно е приел, че към момента на осъществяване на процесния внос на стоки - 10.10.2007 г., Регламент (ЕО) № 1858/2005 на Съвета все още не е бил публикуван на български език в Официалния вестник на ЕО и тъй като това е сторено на 4.12.2007 г., съобразно правилото въведено в чл. 3 от Регламента, същият влиза в сила ден след публикуването му в Официален вестник на ЕС, т. е. на 5.12.2007 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че след като жалбоподателят е могъл да борави с документите, които са на чужд език) приложени към митническата декларация (не би следвало да се затрудни и с прилагането на нормативен акт на ЕС. В тази връзка правилно АС - Пловдив се е позовал на Решение на Съда на ЕО по дело С-161/06 Skoma-Lux sro срещу Celni reditelstvi Olomouc, постановено по подобен казус, от което се извежда извода, че не се допускат задължения, предвидени в общностната правна уредба, които не са публикувани в Официален вестник на ЕС на езика на дадената нова държава членка, (какъвто безспорно е и българския език), да могат да се налагат на субекти на частното право в нея, макар лицата да са можели да се запознаят с тази правна уредба по друг начин. Ето защо в случая процесният административен акт не може да породи каквито и да е задължения за жалбоподателя към 10.10.2007 г. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба разноски по делото се дължат съобразно представените по делото фактура за заплащане на адвокатско възнаграждение, така както изрично е записано в т. 2 от Договор за възлагане на правни услуги от 18.03.2009 г. в размер на 1250, 40 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,