Решение № 473 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1800/2014 г.

Решение № 473 от 9.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1800/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. П. против въззивно решение № 23/17.10.2014 г. постановено по ВНОХД № 21/2014 г. по описа на Военно-апелативния съд. В саморъчната жалбата формално се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, като се претендира, че е налице явна несправедливост на наказанието, възведено като самостоятелно основание и като нарушение на материалния закон. Настоява се единствено за изменение на обжалваното решение, като бъде приложена разпоредбата на чл. 78а от НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат така депозираната саморъчна жалба и молят същата да бъде уважена. Представителят на ВКП счита, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на атакувания съдебен акт, като липсват процесуалните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационната жалба е подаден в срока, предвиден в чл. 350, ал. 2 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С Присъда № 12/22.04.2014 г., постановена от Софийски военен съд по НОХД № 12/2014 г. подсъдимият старши сержант М. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 212б ал. 1, т. 1 вр. с чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия е било образувано ВНОХД № 21/2014 г. по описа на Военно-апелативния съд. С Решение № 23/17.10.2014 г. постановено по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Макар мотивите към въззивното решение да са пестеливи, то те са съобразени с изискванията на закона и в частност с разпоредбата на чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК. Не се констатира при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав да е било допуснато процесуално нарушение. В случая не би могло да се говори за ограничаване на правото на защита на подсъдимия, свързано със здравословното му състояние, тъй като той и защитникът му са участвали лично в извършването на всички процесуално следствени действия, както на досъдебното производство, така и в съдебната фаза. И двете предходни съдебни инстанции са приели напълно идентична фактическа обстановка, която не се оспорва от страните в производството и законосъобразно извършеното от Половинов е квалифицирано по чл. 212б ал. 1, т. 1 вр. с чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. При осъществяването на петдесет и пет деяния, почти ежемесечно в продължение на пет години и половина от военнослужещ в българската армия, макар и след възстановяване на щетите, не би могло да се приеме, че извършеното от подсъдимия представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. В настоящия казус от всички обстоятелства по делото, отнасящи се до деянието и дееца, не може да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на документна измама. Ето защо осъщественото от подсъдимия престъпление не би могло да бъде преквалифицирано по чл. 212, ал. 6 от НК, за да има основание за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК в искания от защитата смисъл. Определеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода за срок от шест месеца, което е и отложено за изпълнение в минималния предвиден в закона срок от три години е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на обществената опасност на дееца, а и ще съдейства за постигане целите на наказанието. В случая не са пренебрегнати смекчаващите отговорността обстоятелства като чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите му характеристични данни. Правилно е ценено като отегчаващо вината обстоятелство значителния размер на получената без правно основание сума - 7 610 лв.. В случая смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер. В този смисъл ВКС е на становище, че замяната на определеното наказание лишаване от свобода с пробация или последващо намаляване на размера му ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, първо наказателно отделение приема, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК съдът