Решение № 5417 от 2.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12034/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Ристямова от [населено място] поле, обл. Пловдив, подадена чрез пълномощник- адв. И. Вражилов, срещу Решение 2015/13.11.2023 г. по адм. д. 378/ 2023 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 2153-15-26/18.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Пловдив, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената служебна проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основания и служебно на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на С. Ристямова от [населено място] поле, обл. Пловдив срещу Решение 2153-15-26/18.01.2023г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващо задължителни предписания Задължителни предписания (ЗП) ЗД-1-15- 01247750/06.12.2022 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, с които й се предписва да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.04.2021г. до 31.12.2021г. с вид осигурен 13, декларация образец 1. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че С. Ристямова няма качеството "осигурено лице" по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Анализирал е събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства и е изложил извод за липсата на безспорни доказателства за наличието на извършвана от жалбоподателката трудова дейност в съответствие с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО производство на земеделска продукция, предназначена за продажба - поради което е приел, че същата не може да има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, независимо, че е подавала данни в НАП и е внасяла осигурителни вноски. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон. Регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. Качество на регистрирани земеделски стопани по силата на закона имат лицата, изпълняващи кумулативните условия по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно: да са регистрирани по установения ред и да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. По делото безспорно е установено, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 01.04.2021г., с последваща заверка на 10.03.2022г. За 2021г. същата е декларирала обща използвана площ - 0,5901 ха под наем, с намерение за отглеждане на 0,5901 ха с други зеленчуци, а за 2022г. обща използвана площ - 0,5901 ха - под наем, с намерение за отглеждане на 0,5901 ха с други зеленчуци. Последното обстоятелство обаче и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието да произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на "осигурено" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 10, ал. 1 от КСО само при условие, че извършва трудовата дейност, за която се е регистрирало. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не би могло да се приеме, че през процесния период, жалбоподателката реално е осъществила трудова дейност, като е отглеждала зеленчуци- домати и зеле, предназначени за продажба. Представените от Ристямова приемо - предавателни протоколи, съпоставени с останалия доказателствен материал, правилно и обосновано не са били кредитирани от ревизираният съд, като удостоверяващи по безспорен и категоричен начин, обстоятелството на отглеждане и продажба на земеделска продукция, с цел реализиране на доходи от трудова дейност. Съдът обстойно е аргументирал извод за изготвяне на същите протоколи, с оглед нуждите на процесното производство, като този извод изцяло се споделя от настоящият касационен състав. Следва също така да се посочи, че отглеждането на земеделска продукция, с цел задоволяване хранителните потребности на членовете на семейството и домакинството, не би могло да се приеме като трудова дейност. Същата има характер на собствено производство, за задоволяване на лични и семейни нужди и не представлява дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване, в качеството на самоосигуряващо се лице- земеделски производител. Ето защо дори и при достоверност на датата на представените протоколи, последните не могат да обосноват извод на продажба на продукция с цел реализиране на доходи от трудова дейност, доколкото са съставени с членове от семейното обкръжение. На следващо място, съдът е обсъдил и липсата на вписване от страна на Ристямова в Националния регистър за бизнес- операторите и на обектите за производство и дистрибуция с храни по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, както и обстоятелството, че същата не фигурира в базата данни на търговците на пресни плодове и зеленчуци, извършващи дейност на територията на област Пловдив, поддържана съгласно чл. 4 от Наредба 16/28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци. Анализирал е и липсата на декларирани доходи от дейност, като земеделски производител в подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021г. и е аргументирал изводите си за липса на доказателства за реализирани доходи от такава. При това фактическо положение регистрацията й като земеделски стопанин не е обосновала основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 3 от КСО и не е довела до възникване на осигурително правоотношение. Предвид изложените съображения следва да се приеме, че оспореното административно решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на административния орган за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,