Решение № 165 от 16.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 769/2017 г.

Решение № 165 от 16.11.2017 г. на ВКС по н. д. № 769/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по глава XXXIII от НПК. Образувано е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК, по искане за възобновяване на н. о. х. д № 2160/2013 г., по описа на Районен съд - гр. Сливен, за отмяна на постановената по същото присъда от № 221 от 6.10.2014 г., влязла в сила на 22.10.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане, депозирано от задочно осъдената И. И. А., чрез упълномощен защитник, адв. К. В искането се сочи, че след като първоначално постановената по делото осъдителна присъда е била отменена и делото е било върнато на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт, А. не е била уведомявана надлежно за хода на наказателното производство. Жалбоподателката твърди, че не й е било повдигнато присъствено обвинение, не е участвала в предявяването на разследването и не е получила препис от новия обвинителен акт. Независимо от предприетите от съда мерки за установяването й, тя не е била надлежно призована за съдебните заседания, въпреки, че не е променяла адреса си по местоживеене и служебния си адрес, като едновременно с това е полагала домашни грижи за болния си съпруг. Жалбоподателката счита, че неправомерно е била лишена от правото на лично участие в процеса, както и от правото да се защитава лично и чрез защитник по свой избор, поради което моли за отмяна на влязлата в сила присъда и за възобновяване на производството по делото и връщането му за ново разглеждане с нейно участие. Сочи, че е узнала за влязлата в сила присъда на 12.04.2017 г. от полученото от съпруга й уведомление от държавен съдебен изпълнител при РС - Сливен по изп. дело № 800/2014 г. за насрочена публична продан на семейната им имуществена общност, за което след справка в съответните регистри е узнала, че е образувано в изпълнение на задочно постановената присъда. В заключение, поради нарушената процедура по информирането й за наказателно производство, довело до нарушаване и на правото й на лично участие, осъдената поддържа искането производството по делото да се възобнови и след отмяна на влязлата в сила присъда, да се върне за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство, с цел гарантиране на правото й на справедлив съдебен процес, който да се проведе с нейно участие. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъдената А. се представлява се от упълномощеният защитник, адв. К., който поддържа изцяло искането за възобновяване по изложените в същото аргументирани съображения. Осъдената А., пред ВКС моли делото да се върне за ново разглеждане, за да се защити по повдигнатите обвинения и поради допуснати множество грешки по същото. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становището, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй обвинението е било предявено по надлежния ред и на осъдената е взета мярка за неотклонение " подписка", както и същата лично е участвала при първото разглеждане на делото пред съда. Сочи, че с отмяната на присъдата и връщането на делото за изготвяне на нов обвинителен акт, наказателното производство не е било прекратено и е продължило без нейно участие, поради невъзможността да бъде редовно призована на досъдебното производство, при предявяване на разследването, за връчване на препис от новия обвинител акт и в съдебната фаза на процеса, като в голяма част от случаите лично е отказала да получи призовките със съответните уведомления. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК, а именно влязла в сила присъда. Искането за възобновяване е постъпило на 8.06.2017 г., чрез РС - Сливен, заведено с вх. № 11194 от същата дата. ВКС намира, че същото е подадено при спазване на 6-месечния срок от узнаване за влязлата в сила присъда, предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК по следните съображения. Присъдата на РС - Сливен, № 221 по н. о. х. д. № 2160/2013 г. е постановена на 06.10.2014 г., като не е обжалвана и е влязла в законна сила на 22.10.2014 г. В изпълнение на същата присъда е било образувано и. д. № 0800/2014 г. по описа на ДСИ при РС - Сливен, във връзка с което на съпруга на А., А. А. в качеството му на съпруг - недлъжник /съгласно удостоверение за граждански брак № 284847/26.12.1971 г./ е било изпратено уведомление за насрочена публична продан на семейното имущество с дата 12.04.2017 г., която следва да се приеме за най - късната дата за уведомление на А. относно влязлата в сила присъда, постановена спрямо нея. С оглед изложеното, искането за възобновяване от 8.06.2017 г. е подадено в срок. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Съдебното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, обект на искането за възобновяване, е второ по ред след като първоначално постановената спрямо осъдената А. присъда № 873/12.11.2012 г. по н. о. х. д. № 416/2011 г., по описа на РС - Сливен е била отменена изцяло с Решение № 10/20.02.2013 г. на ОС - Сливен по в. н. о. х. д. № 588/2012 г. и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурор от Районна прокуратура - Сливен от стадия на досъдебното производство. След връщането на делото за доразследване спрямо А. е бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който е образувано ново съдебно производство пред РС - Сливен, по н. о. х. д. № 2160/2013 г., приключило с присъда № 221/6.10.2014 г., която е влязла в сила на 22.10.2014 г. Подсъдимата е участвала лично при първото разглеждане на делото, като въззивното производство пред ОС - Сливен е било инициирано по нейна жалба. А. е присъствала и в съдебно заседание пред въззивния съд, проведено на 21.01.2013 г., в което делото е било обявено за решаване, както и при произнасянето на определението на съда по реда на чл. 316, вр. чл. 309 от НПК, с което е била потвърдена взетата спрямо нея мярка за неотклонение "подписка". След отмяната на присъдата делото е било върнато за доразследване, с Постановление на зам. Районен прокурор при РП - Сливен от 7.03.2013 г. След тази дата жалбоподателката А. не е могла да бъде намерена на адреса, посочен от нея за призоваване, с цел уведомяването й за да участва в досъдебното производство и за извършване на следствени действия. Съгласно приложените докладни записки, съответно с дати 30.05.2013 г. / л. 88 от ДП / и от 4.06.2013 г. / л. 90 от ДП / невръчването на призовките за А. е тъй като същата не е била намерена на адреса в [населено място], [улица], който е бил лично посетен от полицейски служител А., на длъжност в сектор "Охранителна полиция" при РУ "Полиция" - Сливен. Следващата изпратена призовка за А. също не е могла да й бъде връчена, по причини, изложени в докладна записка от 16.09.2013 г., съгласно които независимо, че жалбоподателката е била намерена на адреса, тя е отказала да получи призовката. Заявила е на полицейския служител С., че желае да се консултира с адвокат. А. е отказала да отвори входната врата, за да получи призовката по делото, като разговорът със служителят от охранителна полиция е бил проведен през оградата на имота. След тази дата А. е депозирала по делото конкретни възражения и молби. С възражение от 8.07.2013 г., заведено с вх. № 4780 от същата дата, осъдената е оспорила указанията на наблюдаващия прокурор за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за оценка на психичното й здраве и с молба от 12.07.2013 г., заведена с вх. № 4929 на РП - Сливен и е поискала да бъде заличена. Впоследствие, на 31.07.2013 г. А. е подала нова саморъчна молба, с искане за получаване на препис от постановлението на прокурора при РП - Сливен от 7.03.2013 г., последвано от аналогично заявление с дата 18.09.2013 г., заведено с вх. № 6578/20.09.2013 г., по описа на РП - Сливен, в което е посочила, че е уведомена за писмо изх. № В-1685/10 от 25.07.2013 г., на РП - Сливен, с което е отменено назначаването на съдебно-психиатричната експертиза спрямо нея, указано в предходно постановление. Независимо от депозираните молби, А. отново не е могла да бъде открита на адреса за призоваване, като всички последващи призовки, изпратени от водещия разследването са останали невръчени. Съгласно следваща докладна от 23.09.2013 г. невръчването на поредната призовка е поради ненамирането й на адреса, както и на съседи, които да приемат призовката. С постановление от 24.09.2013 г. на разследващ полицай при РУ "Полиция" - гр. Сливен е постановено принудителното довеждане на А., в качеството й на подсъдимо по делото лице, по съображения, че същата отказва да получава призовки по делото и се укрива, на осн. чл. 71, ал. 1 и 2 от НПК. Постановлението е предявено на жалбоподателката А. на 1.10.2013 г. в 17.05 часа и връчено при отказ от нейна страна да го получи, като отказът е удостоверен с подписа на двама свидетели, М. и К. Видно от писмо на разследващия полицай по делото до наблюдаващия прокурор при принудителното довеждане на осъдената, тя е отказала да участва в провеждането на следствени действия по делото без присъствието на упълномощен защитник, адв. Е., която не могла да бъде намерена на тази дата. За осигуряване присъствието на защитник А. е била призована за 7.10.2013 г., за която дата призовката й е била връчена при отказ, удостоверен от две свидетелки М. и М. След като осъдената не се е явила на 7.10.2013 г. е издадено ново постановление за принудително довеждане от 24.10.2013 г., както и изпратена призовка за явяване в качеството й на обвиняемо лице, които също са били връчени на А. при отказ, удостоверен от двама свидетели, А. и К. На 5.11.2013 г. е направен нов неуспешен опит за призоваване на А., като съгласно докладна от същата дата лицето не е било намерено на адреса. По делото е приложена и докладна от старши полицай В. относно предадени документи във връзка със здравословното състояние на А., лично от осъдената чрез посещение на РУ Полиция - Сливен на 29.10.2013 г., молба да не бъде призовавана за провеждане на следствени действия, поради влошено здравословно състояние и болничен лист от 28.10.2013 г. с предписан домашно - амбулаторен режим на лечение за период от пет дни. С постановление за привличане в качеството на обвиняемо лице от 16.09.2013 г. на А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и за две престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК. Постановлението е връчено на осъдената при отказ да го подпише, удостоверен от двама свидетели, А. и К. При проведения разпит, осъдената е отказала да дава обяснения, както и да подпише протокола от разпита, което е било удостоверено от същите свидетели. Досъдебното производство е приключило с мнение за предаване на А. на съд. Материалите от разследването не са били предявени на обвиняемата. На 13.12.2013 г., прокурор при Районна прокуратура - гр. Сливен е внесъл обвинителен акт срещу И. И. А. с обвинение за престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и две престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК. Препис от обвинителния акт е бил изпратен на А., ведно с призовката за първото по делото заседание, насрочено от съдията-докладчик за 12.02.2104 г., от 09.00 часа на адреса й за призоваване, [населено място], [улица]. А. отказала да получи призовката, връчена й на 2.01.2013 г., видно от отбелязването върху същата. Призоваване чрез упълномощеният защитник адв. А., представлявала осъдената при първото разглеждане на делото, също не могло да се осъществи, тъй като А. отказала да получи призовката, поради оттегляне на предоставените й пълномощия от А. В първото по делото заседание не е бил даден ход на делото, поради нередовно призоваване на А. и неявяване на упълномощения защитник, адв. Е., която депозирала молба, че няма връзка с осъдената и няма пълномощия да я представлява. Същото било отложено за 19.03.2014 г., като съдът постановил принудително довеждане на А., както и връчване на препис от обвинителния акт чрез ОЗ "Охрана". За съдебното заседание на 19.03.2014 г. А. била нередовно призована, а принудителното довеждане не било изпълнено, което наложило ново отлагане на делото за 16.04.2014 г. и съдът изменил мярката й за неотклонение в "задържане под стража" и постановил определянето на служебен защитник. От приложената докладна за причините за нередовното й призоваване се установява, че А. е отказала да получи призовка и съдебни книжа на домашния си адрес, като не е осигурила достъп на служителите на ОЗ "Охрана" до дома й. Същата е била намерена на служебния адрес по месторабота, къща музей "име", но при връчването на съдебните книжа е отказала да ги получи, като отказът е удостоверен от двама свидетели, С. Р. и Д. К., служител на ОЗ "Охрана". В заседанието на 16.04.2014 г. А. е била нередовно призована и не се е явила. От приложените три докладни се установява, че жалбоподателката е била посещавана трикратно на домашния адрес, където не е била намерена за връчване на съдебни книжа и призоваване, а съпругът й изрично отказал да поучи призовката. Не са били установени регистрирани мобилни телефони за връзка с децата на А., които не живеят в [населено място], чрез които да бъде призована. А. не могла да бъде намерена и на служебния адрес и телефон. Съдът е назначил служебен защитник на подсъдимата и е дал ход на делото в същото съдебно заседание, проведено на 16.04.2014 г., в нейно отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК, по съображения, че А. не е могла да бъде призована на посочения от нея адрес, въпреки многократните опити за това и определената й мярка "задържане под стража". Независимо от разглеждането на делото при условията на задочното производство, А. е била призовавана за всички съдебни заседания по делото, проведени на след тази дата - 9.06.2014 г. от 9.00 часа, на 07.2014 г. от 9.00 часа, на 15.09.2014 г. от 13.30 часа, на 6.10.2014 г. от 10.30 часа, но призовки не са могли да й бъдат връчени поради ненамирането й на адреса за призоваване и липса на данни за друг известен адрес. Осъдената е била обявена за общодържавно издирване, което не дало резултат. Съдебното производство по делото е приключило с присъда от последната дата, 6.10.2014 г., № 221, с която на А. е било наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за извършени от нея престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и две престъпления по чл. 216, ал. 1 от НК, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда А. е била осъдена да заплати и обезщетение за вреди в полза на гражданския ищец В. Присъдата на Районен съд - гр. Сливен № 221/6.10.2014 г. не е била обжалвана и е влязла в сила на 22.10.2014 г. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, се налага извода, че не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането за възобновяване на делото. На първо място жалбоподателката е била уведомена за воденото спрямо нея наказателно производство в достатъчна степен, участвала е лично в досъдебното производство и при първото разглеждане на делото в съдебната фаза пред първата и въззивна инстанция. А. е присъствала в заседанието на въззивния съд, в което е потвърдена мярката й за неотклонение "подписка", като е била информирана за задълженията, които има съгласно взетата мярка за процесуална принуда още с първоначалното й определяне - да не напуска без разрешение от съответния орган посочения по-делото адрес /чл. 60 НПК/. След връщането на делото за доразследване А. е обективирала по ясен начин нежеланието си да участва в досъдебното производство чрез отказ да получава уведомления за провеждането на следствените действия, да подпише постановлението за привличане в качеството на обвиняем и протокола от проведения разпит. След внасянето на новия обвинителен акт в съда, жалбоподателката е отказала да присъства при провеждането на съдебните заседания, обективирано в отказа й да получи съдебните книжа по делото, препис от обвинителния акт и призовката за съдебно заседание. Отделно от това е препятствала по всякакъв начин усилията на властите да й връчат надлежно уведомление за всяко следващо съдебно заседание, като е отказвала контакти с тях на домашния и служебен адрес и по телефона, включително и чрез отказ на съпруга й, с когото живеели на един и същ адрес да получи уведомленията по делото. Органите на досъдебното производство и съдебния състав, разгледал делото като първа инстанция при новото разглеждане са положили максимални усилия, за да обезпечат информираността на А. за хода на наказателното производство, респективно да осигурят участието й в съдебно заседание. Следва да се посочи, че възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса, но тази възможност е изрично изключена в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не е могла да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК по връчването на препис от обвинителния акт и уведомяването му за датата на делото, както и за възможността същото да бъде разгледано задочно в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл. 6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т. 3 б. "а", "с" и "d" от същия чл. - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Практиката на ЕСПЧ е последователна в разбирането, че правото на присъствие на подсъдимия не корелира със задължение на властите той да бъде доведен в съдебно заседание при положение, че не покаже, че полага достатъчно усилия да участва в производството. Задължението на властите е да уведомят подсъдимия за предстоящите съдебни заседания, но изискването за справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ не включва задължение за определен начин на връчване на съдебните книжа, например чрез препоръчана поща. В настоящият случай осъдената А. е била надлежно информирана за продължаващото спрямо нея наказателно производство, за валидността на мярката й за неотклонение, която е била потвърдена от въззивната инстанция и не е била отменена след постановяването на въззивното решение и за възможността й да участва в провеждането на досъдебното производство след връщането на делото за доразследване и в съдебната фаза след внасянето на обвинителния акт в съда. Видно от депозираните от същата писмени молби и възражения във фазата на досъдебното производство жалбоподателката е била информирана в достатъчна степен за процесуално следствените действия и движението на производството в досъдебната му фаза след отмяната на присъдата. След внасянето на делото в съда с нов обвинителен акт, осъдената по недвусмислен начин е отказала да бъде информирана за съдържанието на обвинителния акт, като получи препис от него и призовка за датата на насроченото съдебно заседание, както и да й бъде съобщено, че ако не се яви делото може да се разгледа в нейно отсъствие при условията на чл. 269 от НПК. Установените факти относно поведението на А. по препятстване на усилията на властите да я информират за съдържанието на процесуалните документи по делото, за движението на съдебното производство и датите на насрочените съдебни заседания, недвусмислено свидетелстват, че тя съзнателно и по своя воля се е лишила от правото си да участва лично в процеса, за образуването на който е била уведомена, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата й в съдебния процес, чрез възобновяване на делото, което е било водено в нейно отсъствие. ЕСПЧ е категоричен в практиката си, че задочните съдебни процеси са допустими при положение, че властите са положили достатъчно усилия за да установят местонахождението на обвиняемия и да го уведомят за предстоящите съдебни заседания. В случая с А. съдебните органи са положили максимални усилия за да намерят жалбоподателката, с цел да й предоставят информация за обвинението и датите на съдебните заседания, на които усилия жалбоподателката активно е противодействала и по този начин обективно сама се е отказала от правото си на лично участие в процеса, поради което и няма законови основания да бъде компенсирана чрез възобновяване на наказателното дело за разглеждането му с нейно участие. Така мотивиран настоящият касационен състав намери, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдената И. И. А. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение