Решение № 1817 от 17.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район срещу решение 239/02.06.2022 г., постановено по адм. д. 448/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на съда, че с отнемането на разрешителните на две дружества се е освободил ресурс, който е могъл да бъде предоставен на жалбоподателя. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд касаторът редовно призован не се явява и не се представлява. Ответникът - Бригада ЕООД, чрез процесуален представител адв. Станчева, в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и иска първоинстанционното решение, като правилно, да се потвърди. В съдебно заседание пред настоящата инстанция ответникът редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Стара Загора е образувано е по жалба на Бригада ЕООД против Решение РР-4306/29.06.2021 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР), с което на основание чл. 72, ал. 1, т. 2, вр. чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ), е отказано изменение на разрешително 31610126/19.12.2019 г., изменено с решение РР-4124/17.02.2021 г., за водовземане от минерална вода от находище Павел баня - 54 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, Сондаж С3-8, с цел на използването всички други цели, издадено от директора на БД ИБР, за водоснабдяване на обект Апартаментен хотел на Бригада ЕООД, който ще бъде разположен на територията на ПИ с идентификатор 55021.501.3365 по КК и КР на гр. Павел баня, обл. Стара Загора. Съдът отменил обжалвания отказ и върнал административната преписка, образувана по заявление на дружеството-жалбоподател на директора на БД ИБР за ново разглеждане, съобразно мотивите на съдебния акт и определил едномесечен срок за произнасяне. Приел, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, тъй като при едни и същи условия на жалбоподателя е отказано изменение на разрешителното, предвид необходимостта от по-голям воден ресурс, а на трето лице в същото време се издава за първи път разрешително за водовземане от място, където органът е мотивирал, че е достигнат разрешения максимум на водовземане и не са налични повече свободни ресурси. Съдът приел, че административният орган отнел две от разрешителните за водоползване, посочени в административния акт, преди датата на постановяване на отказа, макар и да не са били налице влезли в сила съдебни решения относно оспорването на същите. Първоинстанционният съд обосновал извод, че за органа е било ясно, че поради неползването на воден ресурс от две от дружествата, свободен ресурс е налице. Още повече, че след постановяване на отказа, на трето лице за първи път било издадено разрешително за ползване за именно този свободен ресурс. С тези мотиви съдът отменил процесното решение на директора на БД ИБР и върнал преписката за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В първоинстанционното производство безспорно е установено, че Бригада ЕООД е титуляр на разрешително 31610126/19.12.2019 г., изменено с решение РР-4124/17.02.2021 г. на директора на БД ИБР, за водовземане от минерална вода от находище Павел баня - 54 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, Сондаж Сз-8, с цел на използването всички други цели, за водоснабдяване на обект Апартаментен хотел, който ще бъде разположен на територията на ПИ с идентификатор 55021.501.3365 по КК и КР на гр. Павел баня, обл. Стара Загора. Началото на административното производство е поставено с подаване на заявление РР-15-13/25.03.2021 г. от жалбоподателя за изменение на цитираното разрешително, тъй като разрешените дебит и обем минерална вода били недостатъчни, поради промяна на технологичния режим и брой консуматори. При постановяване на отменения отказ органът е посочил, че свободният разполагаем ресурс от Сондаж Сз-8 е изчерпан, като надлежно е изброил и действащите разрешителни и съответното количество разрешено водоползване по всяко от тях. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че при едни и същи условия на Бригада ЕООД е отказано изменение на разрешителното, а на трето лице се издава за първи път разрешително за водовземане от място, където органът е мотивирал, че е достигнат разрешения максимум на водовземане и не са налични повече свободни ресурси. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към датата на издаването му. Необосновани се явяват изводите на съда, че с отнемането на разрешителните на ХБ Холидей ООД и Арайс ЕООД е бил наличен воден ресурс, който е могъл да бъде предоставен на жалбоподателя. Към датата на постановяване на отказа 29.06.2021 г. издадените на ХБ Холидей ООД и Арайс ЕООД разрешителни са били валидни и влезли в сила административни актове, предоставящи права на адресатите. Макар и административният орган да е отнел двете разрешителни за водоползване, със свои решения, преди датата на постановяване на отказа, не са били налице влезли в сила съдебни решения по оспорване на същите. Предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 преценява искането, като съобразява наличните водни ресурси по количество и качество. Към датата на постановения отказ, относно заявлението на Бригада ЕООД, не е имало свободен ресурс от Сондаж Сз-8, който да удовлетвори заявените от жалбоподателя количества, а това е законово изискване, което следва да е налице към момента на издаване на индивидуалния административен акт. При това условие административният орган действа при обвързана компетентност и е задължен да издаде решение за отказ, а именно Решение РР-4306/29.06.2021 г. В последното подробно са описани издадените осем разрешителни за находището, както и водното количество, предоставено за ползване на титулярите по издадените разрешителни и е установен изчерпан разполагаем ресурс от Сондаж Сз-8 от находище Павел баня - 54 по Приложение 2 към чл. 14, т. 2 ЗВ. Това е основание за издаване на оспорения отказ за изменение на процесното разрешително за водовземане. Към момента на издаване на оспорения административен акт, съобразно правилата на чл. 142, ал. 1 АПК, не е бил наличен свободен ресурс, предвид което административният орган правилно е отказал да увеличи водните количества по заявлението на дружеството. Дори и на един следващ етап разрешителните за водовземане на ХБ Холидей ООД и Арайс ЕООД да са били отнети, това не променя горния извод. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил решение в несъответствие с материалния закон, което следва да бъде отменено, а наред с това и отхвърлена жалбата на Бригада ЕООД. При този изход на спора на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение от по 100 лв. за всяка от инстанциите, т.е. в общ размер от 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,