Решение № 3405 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8736/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Варна, чрез юрк. Е. Великова обжалва решение 959/05.07.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 578/2023 г., с което е отменен ревизионен акт Р-03000322003138-091-001/08.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна в оспорената част за установения на А. Атанасов от град Варна данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 1 500 лева и съответните лихви от 396.70 лева. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът не оспорва основанието за получаване на сумата от 15 000 лева по банковата сметка на ревизираното лице на 08.11.2019 г. по предварителен договор за покупко продажба на МПС от 09.06.2019 г., сключен със С. Аврамов, но счита, че така получената сума следва да се квалифицира като облагаем доход от други източници по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който не е деклариран. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски за държавна такса за касационното производство и за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. Атанасов, чрез адвокат И. Ковачева оспорва касационната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представени по писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е бил ревизионен акт Р-03000322003138-091-001/08.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна в частта, в която на А. Атанасов от град Варна е установен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2019 г. в размер на 1 500 лева и съответните лихви от 396.70 лева. За да отмени ревизионния акт съдът e приел, че е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с изискванията по чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на предвидената от закона форма, но при липса на основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за 2019 г., резултат от неправилна преценка на събраните при ревизията доказателства относно вида и характера на полученото от ревизираното лице плащане в размер на 15 000 лева и в противоречие с материалния закон. Според съда неправилно органите по приходите са приели, че така полученото плащане по банкова сметка представлява облагаем доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. От представения в хода на ревизията банков документ от 08.11.2019 г. съдът е установил, че сумата е преведена на ревизираното лице от С. Аврамов с основание по предварителен договор за покупка на автомобил BMW 350D. Посоченото основание за банковия превод кореспондира, с уговореното в сключения между същите страни предварителен договор за покупко продажба на МПС от 09.06.2019 г., по силата на който А. Атанасов в качеството на лизингополучател съгласно споразумение от 08.04.2016 г. по договор за финансов лизинг 112570/20.03.2014 г. е поел задължение да прехвърли правото си на придобиване на собственост върху лизинговата вещ - МПС марка БМВ модел 530 ХДрайв с рег. [рег. номер] на купувача С. Аврамов, както и да заплати всички оставащи към датата на предварителния договор вноски, такси, застраховки и други разходи във връзка с окончателното плащане по договора за лизинг, които купувачът се задължава да му възстанови в срок до 30.11.2019 г. Правото на придобиване на собствеността върху МПС е уговорено под условие, че купувачът изпълни задължението си да възстанови разходите по договора за лизинг. При извършената насрещна проверка на лизингодателя УниКредит Лизинг ЕАД са представени всички документи, свързани с договор за финансов лизинг 112570 от 20.03.2014 г. и справка са извършените плащания в периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. Установено е, че А. Атанасов е встъпил в правата и задълженията на лизингополучателя по този договор със споразумение за встъпване в лизингов договор 112570 от 20.03.2014 г., сключено на 08.04.2016 г. С договор за покупко продажба на МПС от 23.01.2020 г. УниКредит Лизинг ЕАД продава на купувача С. Аврамов лек автомобил БМВ 530 Д ХДрайв с рег. [рег. номер], като лизингополучателят А. Атанасов е заявил съгласието си правото му на придобиване на лизинговата вещ да се упражни от С. Аврамов. Цената по договора за покупко продажба на автомобила е в размер на 11 730.01 лева, за която продавачът е заявил, че е получил напълно от лизингополучателя. Съгласно погасителния план на лизинга сумата от 11 730.01 лева е последната вноска по договора за лизинг с падеж 20.03.2019 г. Плащането на цената 11 730.01 лева е извършено от А. Атанасов по банков път - през м.юни 2019 г. както следва: на 10.06.2019 г. 7 900 лева и на 14.06.2019 г. 3 830.01 лева. От представените от ИА Автомобилна администрация разпечатки от информационната система за електронно регистриране на извършените прегледи за проверка на техническа изправност на ППС с данни за километропоказателя в момента на извършване на прегледа е установено, че на 23.12.2019 г. на автомобила е извършен ГТП в пункт, находящ се в град Ямбол, с придружаващо лице С. Аврамов. В писмена декларация с нотариална заверка на подписа от 22.11.2022 г. представена с възражението срещу ревизионния доклад, Аврамов е потвърдил, че сумата от 15 000 лева е преведена от него по предварителен договор от 09.06.2019 г. за придобиване собствеността върху МПС БМВ 530 Д ХДрайв с рег. [рег. номер] съгласно договор за лизинг 112570/20.03.2014 г. по който лизингополучател е А. Атанасов, а лизингодател УниКредит лизинг ЕАД. Посочено е, че сумата от 15 000 лева включва последната лизингова вноска, платена от лизингополучателя на лизингодателя и таксите за прехвърляне на собствеността върху МПС. От тези доказателства органите по приходите са посочили, че Аврамов е ползвал автомобила през 2019 г., но няма данни за съществуването на наемно правоотношение. Предвид фактът, че Аврамов е придобил автомобила от УниКредит Лизинг ЕАД, а не от ревизираното лице Атанасов, са приели, че полученото плащане от 15 000 лева на 08.11.2019 г. по банковата му сметка не може да се приеме за доход от продажба на МПС и са го квалифицирали като доход от друг източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и тъй като доходът не е деклариран, са преминали към облагане по реда на чл. 122 ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК. За 2019 г. данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е формирана единствено от сумата 15 000 лева, за която е определен данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ в размер на 1 500 лева и съответните лихви от 396.70 лева. При тези факти, съдът е приел за неправилни изводите на органите по приходите, че получената сума от 15 000 лева представлява облагаем доход с неустановен произход. Основанието за получаване на плащането е установено както от представения банков документ, така и от всички останали писмени доказателства и писмени обяснения на ревизирания субект и на платеца на сумата по предварителен договор за покупко продажба на МПС от 09.06.2019 г. Възраженията на решаващия орган, че предварителния договор и декларацията на С. Аврамов са представени в съдебното производство, съдът е отхвърлил като неоснователни, с аргумента, че са представени в хода на ревизията и са част от административната преписка (л. 753). Според съда изводите на органите по приходите, че преведената сума от третото лице купувач по договора за покупко продажба от 23.01.2020 г. в размер на 15 000 лева не е във връзка с продажбата на МПС предмет на лизинговия договор, тъй като С. Аврамов е придобил автомобила от лизингодателя, са в противоречие с установените по делото факти и приложимите правни норми. От събраните по делото писмени доказателства е установено, че ревизираното лице се е разпоредило с правата си по договора за лизинг по отношение на лизинговата вещ, като в резултат на даденото от него съгласие, правото на собственост върху вещта е прехвърлено на трето лице, срещу уговорената насрещна престация 15 000 лева, платени по банков път. В случая, според съда, са осъществени няколко сделки: по договор за лизинг, с който е прехвърлено правото да се разпорежда като собственик с МПС (лизинговата вещ) от лизингодателя УниКредит Лизинг ЕАД на лизингополучателя А. Атанасов; по предварителен договор за покупко продажба на МПС от 09.06.2019 г., по силата на който Атанасов се задължава за прехвърли на С. Аврамов правото си на придобиване на собственост върху МПС и по договор за покупко продажба на МПС от 23.01.2020 г., с който правото на собственост върху лизинговата вещ е придобито от С. Аврамов от лизингодателя УниКредит Лизинг ЕАД със съгласието на лизингополучателя А. Атанасов. По тези съображения и подробни аргументи, основани на характера и правните последици на договора за финансов лизинг, съдът е обосновал краен извод, че в случая не е установен недеклариран доход в размер на 15 000 лева, не е налице основание по чл. 122, ал.1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а задълженията за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ и лихви са определени в нарушение на материалния закон. Решението е правилно постановено. Съдът е установил релевантните за спора факти и е приложил правилно материалния закон. Изводите на съда, че полученото от ревизираното лице плащане по банков път в размер на 15 000 лева не представлява облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, се подкрепят от доказателствата по делото. В касационната жалба не се оспорва основанието за получаване на паричната сума по предварителен договор за покупко продажба на МПС от 09.06.2019 г., сключен със С. Аврамов. Съгласно чл. 2 от предварителния договор страните са уговорили, че всички оставащи към датата на този договор дължими лизингови вноски ( в размер на 11 730.01 лева), такси и застраховки и други разходи във връзка с окончателното плащане по договора за лизинг ще бъдат платени от лизингополучателя и продавач по този договор за сметка на купувача. В чл. 3 от предварителния договор е посочено, че в срок до 30.11.2019 г. купувачът се задължава да възстанови платените суми по чл.2 на продавача, което му дава действителното право да придобие съгласие от продавача и лизингополучател за придобиване собствеността върху МПС. Правилно съдът е приел, че основанието за плащане, посочено в банковия превод на С. Аврамов - по предварителен договор за покупка на автомобил BMW 530D ( неточно посочено от съда като BMW 350D) кореспондира с посочените клаузи на предварителния договор, както и с цената от 11 730.01 лева, по която УниКредит Лизинг ЕАД е продало на Аврамов лизинговата вещ със съгласието на ревизираното лице лизингополучател. Не се установява по делото така полученото плащане да представлява възнаграждение/цена за даденото от А. Аврамов съгласие за придобиване правото на собственост върху моторното превозно средство. От предварителния договор е видно, че ревизираното лице е заплатило на лизингодателя всички вноски, такси и разходи във връзка с придобиването на лизинговата вещ от свое име, но сметка на купувача С. Аврамов, който се е задължил в срок до 30.11.2019 г. да ги възстанови. Плащането на сумата от 15 000 лева е в изпълнение на това задължение, поради което неправилно е определена от органите по приходите и от касатора като доход от друг източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил ревизионния акт в оспорената част, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 490 лева платено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.08.2023 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,