Решение № 8138 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2012 г.

Решение № 8138 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Владимир Йотов Иванов от гр. Пловдив и Христо Василев Христов от гр. Свиленград, чрез пълномощника им адв. Митко Цветков, срещу решение № 677 от 16.12.2011 г., постановено по адм. д. № 208/2011 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ДК-02-ЮЦР-147/20.12.2010 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Даниела Манолова, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на Владимир Йотов Иванов и Христо Василев Христов срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-147/20.12.2010 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Едноетажна масивна сграда", находящ се в землище на с. Дъбовец, община Любимец, област Хасково, заливен обем на язовир "Ивайловград", собственост на Владимир Йотов Иванов и Христо Василев Христов. Съдът е приел, че е налице незаконен строеж, който не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключенията на съдебно-техническата експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Установено е по делото, че в периода 1993 - 1994 г. Христо Христов и праводателя на другия жалбоподател - "Комуна" ООД, са изградили процесната сграда върху терен - публична държавна собственост. Установено е също така, че за тази сграда не са одобрявани инвестиционни проекти и разрешение за строеж, както и това, че незаконният строеж е деклариран през 1998 г. за узаконяване по реда на § 27 от ПЗР на ЗИДЗТСУ (отм.). При тези данни законосъобразно административният съд е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Тези обстоятелства впрочем не са били оспорвани от жалбоподателите. По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид данните по делото обосновано е прието от инстанцията по същество, че в случая не са налице предпоставките за търпимост на строежа по § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касаторите относно това, че оспорената заповед на началника на РДНСК Южен централен район е издадена въз основа на нищожен констативен акт, съставянето на който е част от процедурата по издаването й. Констативният акт по чл. 225, ал. 3 от ЗУТ е доказателство за съществуването и времето на извършването на строежа. При това положение, ако не е бил съставен или връчен редовно, този акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен. Няма пречка обаче посочените обстоятелства да бъдат доказани на общо основание. При положителното им установяване нередовността на констативния акт или на връчването му не представляват съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В случая съществуването на строежа и времето на неговото извършване не се оспорват от касаторите. Поради това сочените от последните нарушения при съставянето и връчването на констативния акт не могат да бъдат касационни основания. Неоснователно е и възражението относно създаването на селищно образувание и причините за незавършване на процедурата за това. Наличието на такова образувание се сочи във връзка с твърдението за допустимост на незаконния строеж в хипотезата на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Правилно с оспореното решение е възприето, че в случая не са налице всички предпоставки за приложението на този текст. От значение за търпимостта е само наличието на подробен устройствен план, спрямо който следва да бъде изследвана допустимостта на даден строеж. По делото не е спорно, че такъв план не е имало нито към момента на извършването на строителството, нито сега. Само това обстоятелство изключва приложението на § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението, направено в касационната жалба, че Владимир Иванов не може да бъде адресат на заповедта по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не е извършител на строежа. Касаторът Иванов е собственик на установения незаконен строеж, което обстоятелство не се оспорва, поради което може и следва да бъде адресат на заповедта за премахването му. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,