Решение № 12760 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2017 г.
ВАСVII отделение24.10.2017 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2583/19.04.2017 г. постановено по административно дело № 3629 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12760 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8195/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" към Министерство на регионалното развитие и благоустройство, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 2583/19.04.2017 г. постановено по административно дело № 3629 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отменено Решение № РД-02-36-199/12.03.2016 г. на зам.-министър и ръководител на Управляващ орган на ОП "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. за приключване на сигнал с per. № 1782, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в ГД "Програмиране на регионалното развитие", МРРБ, във връзка с Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161PO001/5-01/2008/066 на ОПРР 2007 - 2013 г., с което е определена финансова корекция в размер на 1583,24 лв. с ДДС, представляваща 2 % от общо подлежащите на верифициране разходи по проект № BG161PO001/5-01/2008/066 от 24.08.2012 г. с бенефициент Агенция за социално подпомагане. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че установеното нарушение не обосновава налагането на финансова корекция, тъй като не е установено действие или бездействие от страна на бенефициента, с което е нанесена или би могло да бъде нанесена вреда на бюджета на ЕС. В настоящия случай финансовата корекция е наложена заради неизпълнение на договорените мерки за информация и публичност и не е нужно административният орган да доказва настъпването на вреда. Липсва правна опора в твърдението на първоинстанционния съд, че административният орган е длъжен да установи точния размер на вредата в подобен случай. МОФК не изброява сред нарушенията неизпълнението на задълженията, свързани с информация и публичност, което не означава, че редът по МОФК за налагане на корекция не се прилага и спрямо тях. Неправилно първоинстанционният съд приема, че Методическите указания на министъра на регионалното развитие и благоустройство не са приложимо право в настоящия случай. Тези правила не са вътрешнослужебен акт. Към прилагането на тези правила препраща и чл. 13, ал. 1 МОФК при определянето на процедурата за налагане на финансова корекция, като чл. 12, т. 4 от Методическите указания изрично предвижда като нарушение при изпълнението на договори за безвъзмездна финансова помощ, неспазването на изискванията за информация и публичност. Дори да се приеме, че неправилно е посочено правното основание в оспорвания административен акт, то това не е довело до нарушаване правото на защита на бенефициента. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против процесния административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, съставът на АССГ е отменил Решение № РД-02-36-199/12.03.2016 г. на зам.-министър и ръководител на Управляващ орган на ОП" Регионално развитие" 2007-2013 г. за приключване на сигнал с per. № 1782, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в ГД" Програмиране на регионалното развитие", МРРБ. За да постанови решението си, съдът е приел от фактическа страна, че Агенцията за социално подпомагане е бенефициер по сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Регионално развитие" (2007-2013) № ВG161Р00001/5-01/2008/066, по схема за безвъзмездна финансова помощ № ВG161Р00001/5-01/2008 "Техническа помощ за подготовка, управление, наблюдение, оценка, информация, контрол и укрепване на административния капацитет за изпълнение на ОП "Регионално развитие" 2007-2013 г. по проект "П. на АСП за управление на Средносрочна рамкова инвестиционна програма /СРИП/, финансирана от ОПРР. Максималната сума по проекта е 299 410.99 лв. Проектът включва: 1./ Администриране процеса по управление, изпълнение и контрол на СРИП; 2./ Специализирани обучения и обмен на опит в чужбина за екипа на СРИП; 3./ Доставка на техника и обурудване за изпълнение на СРИП; 4./ Провеждане на координационни срещи и публичност на ниво СРИП; 5./ Дейности за информация и публичност на проекта. Във връзка с направено искане за окончателно плащане е направена проверка на 12.11.2015 г. като е констатирано, че бенефициентът е отстранил направените му препоръки при предходна проверка на място, но от предвидените по проекта 8 бр. координационни по договора за БФП са изпълнение 6 бр. такива срещи. Изготвена е докладна записка от и. д. директор на ГД "ПРР" и зам.-ръководител на УО на ОПРР до зам.-министъра и ръководител на УО на ОПРР с изх. № 91-Г1-146/17.12.2015 г. относно констатирани проблеми при отчитането и верификацията на искания за окончателни плащания по проекти с бенефициент АСП. С писмо изх. № 99-00-6-187/03.02.2016 г. УО на ОПРР е уведомил изпълнителния директор на АСП относно твърденията в сигнала за нередност, стартиране на процедурата по чл. 10 от Методическите указания на министъра на РР и определяне на финансови корекции за нарушения при изпълнението на проекти по ОПРР и за възможността бенефициентът да представи доказателства за отстраняването на констатираните нарушения. С писмо изх. № 04-36/18.02.2016 г. изпълнителният директор на АСП е представил становище на ГД "ПРР" и зам.-ръководител на ОПРР становище и допълнително документи относно регистриран сигнал за нередност № 1782, а именно: В процеса на изпълнение на проекта е стартирана процедура по реда на чл. 8а от ЗОП, чрез публична покана с № РД-10-4/17.09.2013 г. с предмет: "Логистика на координационни срещи и публичност на ниво СРИП", предвиждаща организирането и провеждането до 8 бр. национални срещи с представители на медиите, като присъствието на участници във всяка среща е до 50 души. Съгласно срока на сключения с договор с фирма "А. У." ЕООД са постигнати максимален брой срещи 6 бр. като с тези срещи са обхванати всички Дирекции "СП", които са включени в обхвата на Средносрочната рамкова инвестиционна програма и е спазено условието на процедурата до 8 броя срещи. На фирмата изпълнител са изплатени разходи по организиране на 6 бр. срещи. Изготвена е докладна записка от и. д. началника на отдел "ЗОРН", "ГТТПРР" до зам.-министъра и ръководител на УО на ОПРР с изх. № 99-00-6-187/11/11.03.2016 г. относно новопостъпила информация по сигнал за нередност № 1782 регистриран в Регистъра за получени сигнали за нередности в ГД "ПРР". Предложено е сигналът за нередност да приключи с установяване на нередност чл. 12, т. 1 и чл. 12, т. 4 от Методическите указания на министъра на РР и определяне на финансови корекции за нарушения при изпълението на проекта, на основание чл. 13, ал. 1 от МОФК, приета с ПМС № 134/2010 г да се пристъпи към финансово коригиране на бюджета на договора за БФП като се наложи финансова корекция в размер на 2% от разходите по договора за БФП. Приложена е форма за изчисляване на финансовата корекция. С Решение № РД-02-36-199/12.03.2016 г. зам.-министъра и ръководител на УО на ОПРР е приключил сигнал № 1782 като е констатирал установени нарушения, допуснати от възложителя - Агенция за социално подпомагане по разглеждания договор за БФП изразяващи се в неизпълнение на индикатори на програмата, заложени в съответиня проект и частично неизпъление на дейности по проекта, имащо финансов ефект, което се квалифицират като нередност по чл. 12, т. 1 и чл. 12, т. 4 от Методическите указания на министъра на РР, изразяващи се в неизпълнение на индикатори на програмата, заложени в съответния проект и неспазване на изискванията за информация и публичност или недостатъчни и неадекватни предприети действия за информация и публичност. Определена е финансова корекция на бенифициента в размер на 1583.24 лв. с ДДС, представляваща 2% от общо подлежащите на верифициране разходи по проекта. Част от финансовата корекция в размер от 753.09 лв. с ДДС е сума верифицирана и изплетена БФП, която следва да се възстанови от бенифициента, сумата в размер на 830.15 лв. с ДДС следва да не се верифицира при определяне на окончателното искане за плащане. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съставът на АССГ е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но без да са посочени относимите правни основания и в нарушение на материалния закон. На първо място е посочено, че описаните в процесното решение нарушения са квалифицирани като нередност по чл. 12, т. 1 и чл. 12, т. 4 от Методическите указания относно определяне на финансови корекции, налагани за нарушения при изпълнение на проекти, съфинансирани по ОПРР 2007 - 2013 г. (МУОФКНИПОПРР), които не представляват нормативен акт, а акт от кръга на посочените в чл. 13 от АПК - свързан с критериите и практиката на административния орган при упражняване на неговата оперативна самостоятелност. По тази причина посочените в чл. 12 от Методическите указания нарушения при изпълнението на договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на правото на Съюза по смисъла на Регламент 1083/2006 г. С оглед на това съдът е обосновал извод, че посочената разпоредба от Методическите указания е негодна да послужи като правно основание за квалифициране на посочените нарушения като нередност, цитираните от административния орган разпоредби на Регламент № 1083/2016 г. са неотносими към процесния случай. Първоинстанционният съд е приел, че при налагане на финансовата корекция административният орган не е приложил относимите национални материалноправни норми, като е посочил, че неправилно административният орган е приел, че МОФК е неприложима в конкретния случай. Видно от относимата редакция на чл. 6 МОФК (в сила от 11.01.2011 г. до 23.07.2013 г.), основните категории нередности, съставляващи нарушения на националното законодателство, са само такива, свързани с провеждането на обществени поръчки. Неизпълнението на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" е предвидено като нарушение, за което се налагат финансови корекции, едва с изменението на Методологията с ПМС № 162 от 17 юни 2014 г. , тоест след сключването и дори след срока за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ. Според съда, разширяването на кръга от нарушения, за които се налагат финансови корекции вследствие изменението в Методологията, е неприложимо за сключените до този момент договори, което сочи на извод, че дори и да е било налице неизпълнение на някои от задълженията на бенефициера, то не би могло да се квалифицира като нередност по смисъла на Регламент 1083/2006 г. и Методологията, съставляваща основание за налагане на финансова корекция. На следващо място съставът на АССГ е счел, че при определянето на финансовата корекция УО на ОПРР незаконосъобразно е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност, тъй като в конкретния случай липсват каквито и да било данни при определяне на финансовата корекция органът да е извършил дължимата съгласно чл. 7, ал. 1 МОФК преценка. УО на ОПРР е посочил единствено, че некачественото изпълнение има финансов ефект. Не е ясно в какво се изразява и какво стойностно изражение има този финансов ефект. В случая не е посочен размер на нанесената вреда за бюджета на ЕС. А. съответната вреда е била установена от органа, то същият е следвало да наложи финансова корекция в размера на тази вреда, прилагайки диференциалния метод по чл. 8 от Методологията. Ако пък размерът на финансовата загуба не може да бъде установен, следва да се приложи пропорционалния метод. В конкретния случай при определяне размера на финансовата корекция, административният орган не е изложил мотиви защо и по какви съображения е наложил корекция именно в посочения размер с оглед проверката от съда дали законосъобразно е упражнил предоставената му оперативна самостоятелност. На последно място първоинстанционният съд е посочил, че административният орган изцяло е игнорирал разпоредбата на чл. 10 от Методологията (в относимата редакция), съгласно която за нередности, които имат по-скоро формален характер и не водят до финансови загуби, могат да не бъдат налагани финансови корекции. Решението е правилно като краен резултат. В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в настоящото решение получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента. На 22.12.2015 г. в Д. вестник, бр. 101, бе обнародван Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Процесното решение от 12.03.2016 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развити" е издадено след влизане на закона в сила и подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143
Регламент № 1303/2013 (чл. 98 Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152
Регламент № 1303/2013), държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. А съгласно чл. 122
Регламент № 1303/2013 (чл. 70
Регламент № 1083/2006) държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2
Регламент № 1303/2013 (съответно чл. 2
Регламент № 1083/2006 с оглед на чл. 152
Регламент № 1303/2013), съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. В случая оспореното Решение № РД-02-36-199/12.03.2016 г., както обосновано приема и съдът, е издадено от определения от закона компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и не страда от пороци водещи до неговата нищожност. От дефиницията на нередност следва, че за да е налице основание за финансова корекция е необходимо да е установено извършено от бенефициера нарушение на правото на Съюза или на свързаното с него национално право. Националният законодател, с разпоредбата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изрично регламентира основанията, при които финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена чрез финансова корекция. Това са девет лимитативно изброени нарушения. Следователно, за да е налице основание за определяне на финансова корекция органът трябва да установи и да докаже, че бенефициерът е извършил някое от предвидените в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ нарушения. В случая органът приема, че с действията си АСП: 1. не е изпълнила индикатори на програмата, заложени в съответния проект и 2. не е спазила изискванията за информация и публичност или е предприела недостатъчни и неадекватни действия за информация и публичност. Посочените действия са квалифицирани от административния орган като нередност по чл. 12, т. 1 и чл. 12, т. 4 от Методическите указания за определяне на финансови корекции за нарушения при изпълнението на проекти по ОПРР, приети със Заповед № РД-02-14-1459/08.07.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство (Методическите указания). Отделно като правни основания за определяне на процесната ФК са посочени: чл. 56, ал. 3 и чл. 57, ал. 1 от Регламент № 1083/2006 г., респективно чл. 65 и чл. 71 от Регламент 1303/2013 г. Основанията за пълна или частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ чрез извършване на финансова корекция са регламентирани в чл. 70 ЗУСЕСИФ, както и в релевантната съюзна уредба в разглежданата област. В съответствие с § 8, ал. 2 ПЗР, във вр. с чл. 70, ал. 2 и ал. 1, т. 9 с. з. нормите на Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методологията - отм.), намират приложение при определянето на финансови корекции за нарушения свързани с възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори, възложени след провеждане на нарочна процедура за избор на изпълнител, когато бенефициерът няма качеството на възложител по смисъла на ЗОП или дейностите по проекта са извън обсега на ЗОП (чл. 2, ал. 1 от Методологията). Първоинстанционният съд неправилно приема, че органът следвало да приложи Методологията . Методологията , като акт, приет от Министерския съвет, доколкото не противоречи на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, е приложим нормативен акт. Но съгласно чл. 2, ал. 1 на Методологията тя е приложима за определяне на финансови корекции, установени при възлагане на обществени поръчки и при изпълнение на договори, сключени въз основа на обществени поръчки. Следователно тя не е приложима в хипотези, когато нарушенията са на самия договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или на други договори, сключени за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощи, които обаче не са сключени въз основа на обществена поръчка, какъвто е процесният случай. Действително както правилно е приел и съставът на АССГ, Методическите указания не са нормативен акт по смисъла на § 8, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което приложимостта им не следва пряко от разпоредбата на закона. Тези указания имат за предмет определянето на размера на финансови корекции за нарушения при изпълнението на проекти по Оперативна програма "Регионално развитие" и последните не дефинират видовете нарушения, за които се определя финансова корекция. Както обосновано приема съдът, Методическите указания са акт, с който органът изпълнява задължението си за публичност и предвидимост в своята дейност по смисъла на чл. 13 АПК. Разгледани в този им контекст - като източник на приети от органа вътрешни правила за определяне на размера на финансовата корекция при нарушения извън тези, предмет на регламентиране от Методологията , те могат да бъдат сочени като основание за определяне на размера на финансовата корекция. Посочването в т. 4.11 на договора за безвъзмездна финансова помощ на Методологията , с оглед на нейния нормативно установен предмет, не води до извод за неприложимост на Методическите указания в хипотезите, които не попадат под регламентацията на Методологията . С оглед на горното, по принцип, ако е налице основание за определяне на финансова корекция, и ако нарушението на правото не е в приложното поле на Методологията , органът би следвало да се позове и да се съобрази с Методическите указания за определяне на размера на финансовата корекция. В мотивите на оспореното решение органът се позовава и на чл. 56
и чл. 57
Регламент № 1083/2006, съответно на чл. 65 и 71 Регламент № 1303/2013. С оглед на разпоредбата на чл. 152
Регламент № 1303/2013 приложими в случая са разпоредбите на Регламент № 1083/2006. Разпоредбата на чл. 56
Регламент № 1083/2006 установява кой разход е допустим - когато е извършен за операции, за които е взел решение управителният (управляващия по изказа на националния закон) орган на съответната оперативна програма. Разпоредбата на чл. 56
има отношение към допустимостта на разхода, не към нарушението, което обуславя определянето на финансова корекция. Член 57
Регламент № 1083/2006 регламентира изискването за дълготрайност на операциите - държавата членка или управителният орган гарантира, че операцията запазва приноса от фондовете, само ако в срок от пет години след приключването на операцията тя не претърпи значително изменение: а) засягащо характера й или условията й на осъществяване; и б) произтичащо или от промяна на характера на собствеността на елемент от инфраструктурата или прехвърляне на производствената дейност. Както правилно е приел първоинстанционният съд, в случая не се установява административният орган да е констатирал нарушение по смисъла на горецитираната разпоредба от правото на ЕС, нито е мотивирал предпоставките за приложимостта му. Липсата на мотиви в тази насока е липса на мотиви за елемент от фактическия състав на нарушението, което прави извода на органа за наличие на основание за определяне на финансова корекция неправилен. Законосъобразно съдът е приел, че Методическите указания на министъра на РРБ не представляват нормативен акт по чл. 11, ал. 2, т. 1 от Методологията , поради което цитираните в акта предписания на чл. 12, т. 6, б. "в" и чл. 12, т. 4 не могат да бъдат годно правно основание за определяне на констатираните пропуски и недостатъци, допуснати от бенефициера при изпълнението на ДПБФП, като нередност, за чието санкциониране се налага финансова корекция. Освен, че нито в МУ, нито в заповедта за одобряването им, фигурира цитираната разпоредба от Методологията като основание за издаването им, дори да се приеме, че това е така, то МУ са неприложими към казуса по следните съображения: предметният им обхват не може да излиза извън премета на регулиране на Методологията , от една страна, а от друга - след като Методологията е неотносима към спорното правоотношение, то по аргумент на по-силното основание издадените въз основа на нея Методически указания също не намират приложение. В обжалвания административен акт неправилно е определено приложимото право което води до липса на относимо правно основание за издаване на акта. Противно на изложеното от касатора, непосочването на относимото правно основание за издаване на акта засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание. За пълнота следва да бъде отбелязано, че е обоснован изводът на пъроинстанционния съд, че административният акт е немотивиран досежно финансовото отражение на твърдяното нарушение. Описаната от административния орган фактическа обстановка навежда индиции за наличието на основание за определяне на ФК по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 8 ЗУСЕСИФ. В този случай, противно на изложеното от касатора, административният орган трябва да извърши преценка на възможността за финансово отражение върху бюджета на ЕС и връзката му с нарушението. В случая конкретна финансова вреда, респ. - потенциална възможност за нанасяне на такава, не е установена, не се и твърди от издателя на акта. Невъзможността за определяне на количественото изражение на вредата (действителна или потенциална) не изключва задължението на органа да се произнесе по този въпрос, независимо от приложения метод за изчисляване размера на корекцията в хипотезата на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 8 ЗУСЕСИФ. По изложените съображения, крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспореното решение е правилен. Липсата на доказано нарушение е липса на елемент от фактическия състав на нередността, поради което актът, като противоречащ на материалния закон правилно е отменен от съда. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 АПК във вр. с чл. 143 АПК на ответника се дължат разноски, но по делото не са представени доказателства да са направени такива. В съдебно заседание ответникът е представляван от адв. С. преупълномощен от адв. К., последният упълномощен с Пълномощно № РД05-382/14.06.2016 г. от ответника. До приключване на устните състезания по делото, ответникът не е представил както доказателства за договореното адвокатско възнаграждение, така и доказателства за платено такова, поради което разноски не следва да му бъдат присъдени.
Цитирани разпоредби
3- чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ
- чл. 13, ал. 1 МОФК