Решение № 14360 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2013 г.

Решение № 14360 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3338/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 160 от 25.01.2013 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. д. № 2415 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 031200171/13.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 248/30.05.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Варна (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "Микроклимат" ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08 2008 г., както и за м. 03, м. 04, м. 05 и м. 07 2009 г., възлизащи общо на 12 614.75 лв. главница и лихви в размер на 5057.60 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът необосновано е приел за неправилни констатациите на органа по приходите, че не са налице достатъчно доказателства за реално извършване на процесните доставки, респективно за данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от Закона за данъка върху добавената стойност. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Микроклимат" ЕООД. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Микроклимат" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева, изразява становище за нейната неоснователност и за правилността на обжалваното решение. Поддържа мотивираните съображения на дружеството, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е бил РА № 031200171/13.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с Решение № 248/30.05.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП-гр. Варна (понастоящем Дирекция "ОДОП"), с който на "Микроклимат" ЕООД са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08 2008 г., както и за м. 03, м. 04, м. 05 и м. 07 2009 г., възлизащи общо на 12 614.75 лв. главница и лихви в размер на 5057.60 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че процесният РА съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила, но при нарушение на материалния закон. Съдът е описал фактическата обстановка, приета за установена от органите по приходите, допълнително събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, както и заключението на съдебно- счетоводната и съдебно- автотехническата експертизи, като от правна страна е посочил, че спорът се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на стоки по процесните фактури, издадени от "Квазер" ЕООД. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатьчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на преките доставки на фактурираните автомобилни климатични системи от посочения доставчик. Съдът е обсъдил заключението на съдебно- счетоводната експертиза и е приел, че същото подкрепя извода за реалност на спорните доставки от "Квазер" ЕООД, по-конкретно с оглед данните от Приложенията към експертизата с номера от 1 до 7б, които са както следва: справка за движението на стоките 2008 г.; аналитичен регистър на см. 302 материали за 2009 г.; аналитичен регистър на см. 304 стоки за 2008 г.; аналитичен регистър на см. 702 за 2008 г.; аналитичен регистър на см. 703 за 2009 г.; хронолог. регистър за изразходваното гориво през 2008 г. и 2009 г., както и хронолог. регистър на доставеното гориво през 2009 г. и през 2008 г. В мотивите си съдът е отчел обстоятелството, че спорните доставки касаят автоклиматични инсталации, които са родово определени вещи и по отношение на които следва да бъдат представени доказателства за предаването им по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В този контекст еустановил, че по делото са представени приемо- предавателни протоколи между "Микроклимат" ЕООД и "Квазер" ЕООД с данни, напълно съответстващи на тези по процесните фактури. Досежно изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за транспортирането на стоката, съдът в обстойни мотиви е приел, че направените в тази връзка възражения от приходната администрация са неоснователни. Отчетен е и установения от изслушаната автотехническа експертиза кадрови потенциал на доставчика за сглобяването на автоклиматичните инсталации, като е съобразено, че за тази дейност не е необходима специална квалификация, предвид обясненията на съдебния експерт. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС- конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА в горепосочената му част е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, като е приел, че от събраните по делото доказателства се установява осъществяването на реални облагаеми доставки по спорните 14 данъчни фактури, издадени от Квазер" ЕООД с получател ревизираното лице. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, които възпроизвеждат доводите, релевирани и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил подробно и задълбочено. При установяване на фактите съдът се е съобразил с разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при събиране и преценка на доказателствата. При разглеждане на спора съдът се е съобразил със становищата и на двете страни по делото, но е приел за неоснователни доводите на приходната администрация. Действително, по делото са представени доказателства във връзка с твърдяния от жалбоподателя факт, който е и положителен и е могъл да бъде доказан, а именно за действителното осъществяване на преките доставки. Правилен е изводът, че са представени приемо- предавателни протоколи, документи за заприходяване при ревизираното дружество, като при това между вида, количеството и цената на фактурираните автомобилни климатични системи и приемо - предавателните протоколи има пълно съответствие. Съдът е изложил конкретни мотиви по повод представените приемо- предавателни протоколи, като правилно е приел, че макар по своето естество тези доказателства да представляват частни документи по смисъла на чл. 181 ГПК, то доколкото същите напълно кореспондират с данните от ССчЕ, няма пречка да бъдат кредитирани при съвкупния анализ на доказателствения материал. Именно в този контекст следва да бъде посочено, че при изграждане на своите изводи за реалност на доставките по процесните фактури решаващият съд не се е позовал единствено и само на заключението на експертизата, а при спазване на разпоредбата на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК е обсъдил всички обстоятелства по делото. Обоснована е и преценката на съда, че е доказана кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставките, при съобразяване с обстоятелството, че в дружеството- доставчик несъмнено са назначени необходимия брой работници (представени са ведомости за заплати и изплатени осигуровки), а от друга страна комплектоването на климатичните системи не съставлява някаква високо технологична дейност, изискваща високо квалифициран труд, а може да бъде изпълнена от лице, което би могло да се научи да прави това в рамките на четири часа (така обясненията на вещото лице- автотехническа експертиза, дадени в с. з. на 17.12.12 г.). В тази връзка следва да се посочи, че напълно неоснователно касаторът твърди, че предвид предмета на доставките е необходима специална квалифакация на работниците. Позоваването на Наредбата за осъществяване на контрол и управление на веществата, които нарушават озоновия слой, поне в конкретния контекст на спорните отношения, е напълно несъстоятелно. Като ирелевантно следва да бъде прието и оплакването в касационната жалба, че предвид декларираната дейност от лицето, съдът е дължал да изследва обстоятелството, че работодателите следва да осигурят безопасни условия на труд, съобразно Наредба № 13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експлозия на химични агенти при работа (обн. Дв, бр. 8 от 30.01.2004 г., както и поддържаното в тази насока твърдение, че работните помещения следва да отговарят на предвидените изисквания, да са снабдени с подходящо оборудване, а в случая това не било сторено. Всъщност, неясна остава връзката, която касаторът прави между последното поддържано оплакване и относимия към спора въпрос за кадровата обезпеченост на прекия доставчик. Правилно е отчетено от съда, че транспортът е извършен от ревизираното дружество, за което са представени пътни листи, а възможността да се извърши транспорта с притежаваното от "Микроклимат" ЕООД превозно средство е установена от автотехническата експертиза, за което вещото лице е обосновало изричните си констатации. Налага се обобщаващия извод, направен и от първостепенния съд, че в случая са налице достатъчно убедителни преки доказателства за настъпило данъчно събитие - прехвърляне на собствеността върху кличатичните системи. В този контекст следва да бъде посочено, че последващата реализация, за която също са налице доказателства, следва да бъде разгледана като още една индиция в обсъдената по- горе насока. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на практиката на СЕС в Решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, съгласно което отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане на такъв кредит. Отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Такъв отказ може да се направи, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В тези случаи данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. По настоящото дело липсват твърдения или доказателства за извършване на процесните сделки с цел измама или злоупотреба с данъчни права, а единствено се излагат съображения за недостатъчност на доказателствата относно извършените доставки. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение