Решение № 7779 от 11.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11921/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба срещу решение 1933/23.10.2024г. по адм. д. 120/2023 г. на Административен съд Сливен. В касационната жалба на Д. Ц. Д., подадена чрез адвокат Начков - СлАК, се обжалва решението изцяло. От една страна то се оспорва в отхвърлителната му част по предявените искове за имуществени вреди, насочени против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, както следва: за заплащане на сумата от 12000 /дванадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за времето, през което Д. Ц. Д. е останал без работа, поради незаконно уволнение, извършено със Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., но за не повече от 6 месеца, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане. за заплащане на сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за невнесени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради временното отстраняване на Д. Ц. Д. от длъжност, извършено със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане. за заплащане на сумата от 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за невнесени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното уволнение на Д. Ц. Д. със Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане. за заплащане на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за заплатени здравноосигурителни вноски за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период Д. Ц. Д. е бил временно отстранен от длъжност със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен и Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане. за заплащане на сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане. Твърди се, че в отхвърлителната част решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което се иска да бъде отменено. От друга страна, от същия касационнен жалбоподател е подадена и частна жалба срещу решението, в частта, с която е оставена без разглеждане исковата молба на Д. срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 /шест хиляди/ лева, представляващи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на Д. Ц. Д. за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен и Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане. Относно прекратителната част от решението се твърди неправилност и се иска да бъде отменено. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът Областна Дирекция на вътрешните работи Сливен депозира както отговор , с който оспорва касационната жалба против отхвърлителната част от решението на първоинстанционния съд, така и възражение против частната жалба на същата страна, с която се оспорва решението в прекратителната му част. Излага аргументи за правилност и обоснованост на съдебния акт и в двете му оспорени части. Същите биват доразвити и в допълнително постъпило становище, с което се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната и частната жалби са допустими, но неоснователни. Според участващия прокурор първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като извода на съда за неналичието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е надлежно мотивиран. Според становището му, при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е обосновано и правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и частната касационна жалба са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Предмет на разглеждане пред Административен съд Сливен са били обективно кумулативно съединени искове от Д. Д. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Сливен за обезщетение на имуществени вреди за оставане без работа, за невнесени осигурителни вноски за времето на отстраняването му от длъжност, както и за времето от уволнението му до отмяна на заповедта с окончателен съдебен акт, в едно с платените лично от лицето здравноосигурителни вноски за времето на временното му отстраняване, както и сума, претендирана като неполучени годишни парични бонуси и на последно място обезщетение за претендирани като нанесени имуществени вреди заради неполучена сума , представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на Д. за времето, през което е бил отстранен от длъжност. Всички вреди биват претендирани като, претърпени от действието на Заповед 343з-503/от 24.02.2023г. на Директора на ОД на МВР Сливен, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. За всички претенции се търси присъждане и на законна лихва до окончателното им изплащане; Съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по исковете, предявени от Д. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на Д. Ц. Д. за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен и Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, и за заплащане на законна лихва върху така претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане. Всички останали искове съдебният състав е отхвърлил като неоснователни, а именно за заплащане от ответника на сумата от 12000 лева, представляваща обезщетение за времето, през което Д. Ц. Д. е останал без работа, поради незаконно уволнение, извършено със Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., но за не повече от 6 месеца, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.03.2023 г. до окончателното изплащане; за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за невнесени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради временното отстраняване на Д. Ц. Д. от длъжност, извършено със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.02.2023 г. до окончателното изплащане; за заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за невнесени от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното уволнение на Д. Ц. Д. със Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане; за заплащане на сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за заплатени здравноосигурителни вноски за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период Д. е бил временно отстранен от длъжност със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен и Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане и на последно място за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., и за заплащане на законна лихва върху претендираната сума, считано от 24.02.2023 г. до окончателното изплащане. Съдебният състав е осъдил ищеца и да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Сливен, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е правилно и обосновано. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно посочената фактическа обстановка по случая въз основа на писмените доказателства в преписката по делото и е изслушал съдебно-счетоводна експертиза,чиито заключения е кредитирал като обективно и компетентно изготвени. Въз основа на тях правилно е установил от фактическа страна, че ищецът със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е бил отстранен временно от длъжност младши инспектор. Заповедта, както правилно е установил това първоинстанционния съд, е била връчена на касатора на 24.11.2022 г. не е обжалвана и е влязла в сила на 09.12.2022 г., когато е изтекъл 14-дневният срок за обжалването й. Правилно е било установено от фактическа страна и това, че със Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, издадена на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, е бил удължен с 30 дни, считано от 24.01.2023 г. до 24.02.2023 г. включително, срокът на временно отстраняване от длъжност на младши инспектор Д., влязла в сила на 03.02.2023 г., тъй като не е била обжалвана. Според правилноустановените по делото обстоятелства, със Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г., издадена от Директора на ОД на МВР Сливен, на касатора Д. е било наложено дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР уволнение, и било прекратено служебното правоотношение на младши инспектор Д., считано от датата на връчване на заповедта, т.е. от 27.02.2023 г. Заповедта била обжалвана по съдебен ред, като Решение 5176 от 24.04.2024 г., постановено по адм. дело 9478/2023 г. по описа на Върховен административен съд на Република България , горепосочената заповед била окончателно отменена. По първия разгледан иск съдебният състав е приел, че претендираната сума, формирана като трудови възнаграждения, от която същият е бил лишен за не повече от 6 месеца, е била изцяло заплатена на ищеца от страна на ответника. Правилно според съдебната инстанция представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице сочат, че за период от 6 месеца от 27.02.2023 г. до 27.08.2023 г., и след приспадане на полученото при друг работодател възнаграждение, дължимото на ищеца обезщетение е било в общ размер на 11002,73 лева, което на 20.06.2024 г. е било изплатено на ищеца в размер на 9902,46 лева, която е нетната сума, дължима му след приспадане на ДОД върху общия размер на обезщетението. Що се отнася до иска за заплащане на сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски, поради временното отстраняване на ищеца от длъжност, извършено със Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, чийто първоначално посочен срок е бил продължен със Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., правилно е установено, че и двете не са били оспорени и съответно отменени като незаконосъобразни, за да породят за ищеца право на заплащане на претендираните осигурителни вноски. Правилно в този случай съдебният състав се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, според която за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. В този смисъл, доколкото задължението за удържането, формирането и изплащането им е на самия работодател, по правоотношение възникнало и съществуващо между него и осигурителния институт, евентуалното незаплащане на подобни суми в полза на НОИ изобщо не се следват на незаконно уволнения. За същия осигурителните му права възникват и се зачитат по силата на самия Кодекс, съгласно цитираните по-горе норми. Събирането на дължимите за това суми е въпрос на отношения между осигурител и НОИ, в които ищецът не е страна. В тази връзка, според настоящия съдебен състав претендираната сума не се дължи на ищеца Д. и същата не представлява настъпило в патримониума му увреждане. В този случай според настоящата съдебна инстанция решението се явява правилно и обосновано Така достигнатите правни изводи за неоснователност на претендираните осигурителни вноски са изцяло относими и по отношение на иска на Д. за заплащане на сумата от 3600 лева, представляваща обезщетение за невнесени от ответника осигурителни вноски /държавно обществено осигуряване, здравно осигуряване, доброволен пенсионен фонд/, поради дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, за периода от 24.02.2023 г. до 13.05.2024 г. Правилно в този случай първоинстанционният съд е установил от събраните по делото доказателства, че за периода от 27.02.2023 г. до 13.05.2024 г., от ответника по делото са били заплатени дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя, в полза на ищеца, в размер на 16267,15 лева, от които: ф. Пенсии 14929,44 лева и ДЗПФ и УПФ 1397,71 лева, с месечното трудово възнаграждение на ищеца за м.юни 2024 г., както и това, че същите правилно са били начислени въз основа на брутния осигурителен доход на ищеца за периода. На следващо място , правилен се явява изводът на съда, за това, че липсват доказателства в подкрепа на тезата на ищеца, че е заплатил със свои лични средства дължими здравноосигурителни вноски в размер на 150 лева. Според заключението на вещото лице, действително се установяват като платени осигуровки в размер на 88,81 лева по партидата на ищеца, от които: м.ноември 2022 г. - 6,45 лева, м.декември 2022 г. - 28,40 лева, м.януари 2023 г. - 28,40 лева, м.февруари 2023 г. - 25,56 лева, но недоказан и според настоящата инстанция, при представените по делото доказателства е останал изводът на вещото лице, че посочената сума, удостоверена като заплатена за процесния период е внесена от страна на ищеца, тъй като липсва дори и индиция в тази насока. В тази връзка, правилно е възприето от страна на АС-Сливен, че по делото не са представени документи, удостоверяващи плащане от страна на ищеца на осигурителни вноски за посочения период. Наред с това, съдът отчита, че задължение на работодателя е да заплати тези вноски след отмяна на уволнението и възстановяване трудово правоотношение, но доколкото към момента на уволнението лицето под страх от изгубване на здравните си права е имал основание да заплати здравните си вноски лично, обосновано е да разполага с възможността да си ги търси от работодателя. Обратно, ако осигуровките бяха недължимо платени, редът за получаване на същите обратно би било производството за прихващане и възстановяване по ДОПК. Относно иска за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за годишни парични бонуси, платими в края на съответната календарна година, от която сума 1000 лева за 2022 г. и 1000 лева за 2023 г., настоящата съдебна инстанция намира за правилни и обосновани изводите на предходната инстанция за това, че не са събрани по делото доказателства за наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения административен акт Заповед 343з-503 от 24.02.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, с която му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и прекратяване на служебното правоотношение. Напротив, претендираните годишни парични бонуси изхождат фактически като основание от диспозитива на Заповед 8121з-1641 от 30.11.2022 г. на Министъра на вътрешните работи за награждаване на служители на МВР за 2022 г., и Заповед 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи за награждаване на служители на МВР за 2023 г., доколкото ищецът е попадал в изключенията, визирани в двете заповеди, същият е могъл да ги атакува, като засягащи пряко финансовите му интереси, тъй като и с двете е било разпоредено да не се награждават отстранени от длъжност служители, както и служители с наложено дисциплинарно наказание уволнение. Към датата на издаване на Заповед 8121з-1641 от 30.11.2022 г. същият не е оспорил собственото си отстраняване, а към датата на изпълнение на самата заповед, актът по отстраняването му е бил влязъл в сила. По идентичен начин, към датата на издаване на Заповед 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, ищецът вече е бил с наложено дисциплинарно наказание уволнение. Преценката в тази хипотеза, според настоящия състав на ВАС е на награждаващия орган при условията на оперативна самостоятелност по силата на чл. 72, ал. 1 от Инструкция 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и касае вътрешната преценка на орган. Обичайно подобни поощрения се дължат за действително изпълнени задачи и доколкото лицето е било отстранено и не е изпълнявало фактически служебни функции, едва ли заплащането на подобни парични средства би било изобщо обосновано. Правилно в този случай е и заключено от страна на административния съд, че в конкретния случай вредите са опосредени от заповедите на друг административен орган - Заповед 8121з-1641 от 30.11.2022 г. и Заповед 8121з-2017 от 01.12.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, които заповеди Директорът на ОД на МВР Сливен е следвало да изпълни, т.е. изплащането на посочените възнаграждения не е безусловно дължимо на база нормативна или служебна разпоредба и не е било възпрепятствано пряко от административната дейност или акт на ответника. На последно място, правилно според настоящата инстанция първоинстанционният съд е възприел за установено това, че искът за заплащане на сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2023 г., през който период е бил временно отстранен от длъжност, е недопустим. Правилно съдебният състав е възприел, че вредите се претендират като последица от диспозитива на Заповед 343з-3319 от 24.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е отстранен временно от длъжност ищеца, както и от Заповед 343з-154 от 18.01.2023 г. на Директора на ОД на МВР Сливен, издадена на основание чл. 214, ал. 3 от ЗМВР, с която е бил удължен срокът на временно отстраняване от длъжност, а не от заповедта за уволнение. Надлежно е установено по делото и това, че цитираните две заповеди не са били оспорени и съответно отменени от по-горестоящ орган или с влязло в сила решение на съд. По тази причина, изводите на първоинстанционният съд да се оказват правилни. Липсва една от предпоставките за допустимост на исковата претенция по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Следователно в тази част на спора, правилно съдебната инстанция е отказала да разгледа исковата претенция по същество. С оглед изхода на правния спор в полза на касатора не следва да бъдат присъждани съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция. В полза на ответника в касационното и частното производства следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал.3 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,