Решение № 10565 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2011 г.

Решение № 10565 от 14.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2016/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, подадена чрез мл. юрисконсулт Ванина Караиванова, против решение № 14659 от 1.12.2010 г. по адм. д. № 5242/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което отменено решение № КЗЗ-5/15.10.2009 г. на Комисията по земеделие при Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗОЗЗ и във връзка с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, чл. 48б, ал. 1, т. т."е" и "ж", подточка 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е отказано да се утвърди площадка за проектиране и да се промени предназначение на земеделска земя и е върнато делото като преписка на Комисията по земеделие при Министерство на земеделието и храните за издаване на ново решение. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Смята, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 17 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, както и чл. 124, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, послужили като основание за издаване на отказа. Моли, да се отмени обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е основателна. Излага, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, изразени в оспорвания административен акт и в становището /л. 161 и сл./, както и не са изложени мотиви за това дали към момента на издаване на предписание № 193/07 г. на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ и допълнението към него и заповедта за одобряване на ПУП /л. 31-33, л. 72-79 и л. 136 и сл. / са били налице основанията, посочени в цитираните в тези административни разпоредби, с оглед правото на собственост върху имотите, предмет на ПУП, дали за тези имоти е имало преди това ПУП или не, дали са допуснати нарушения на чл. 48б, ал. 1, т. "е" и "ж" и чл. 48в от Наредба № 7/03 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните територии и устройствени зони /в редакциите им, които безспорно са действали през 2007 г., както и на относимите разпоредби на ЗОЗЗ. Смята, че изясняването на тези обстоятелства е необходимо за преценка на това дали посочените административни актове покриват критериите на доктрината за нищожност, когато сме изправени пред пълна липса на условията в хипотезата на приложимата материално правна норма, когато акта е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден от нито един орган е налице нищожност "проф. К. Лазаров - "Недействителност на административните актове", стр. 39. Излага, че в рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти, съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това без да го отменя да приеме съществуването или не на определени правоотношения, като се позова на решение № 78/73 г. на ОСГК на ВС и решение № 18/97 г. по к. д. № 12/97 г. на КС. Смята, че при контрола за законосъобразност е било необходимо да се обсъдят доводите за това дали към момента на сезиране на административният орган и произнасянето с процесния административен акт са били приложими чл. 10, ал. 1 и чл. 17п ЗУЧК, регламентиращи устройството на територията, съответните ограничения и условията за промяна на предназначението на земеделски земи /изискващи предвиждане във влязъл в сила ОУ План за съответната територия и одобрен по реда на ЗУТ валиден ПУП/, с оглед на местоположението на процесния имот. Излага, че са били налице основания за приложението на чл. 171, ал. 2 и 4 АПК, с оглед установяване на правнозначимите факти, което не е сторено, поради което обжалваното решение се явява неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК и следва да се отмени, а предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, приема, че е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 14659 от 1.12.2010 г. по адм. д. № 5242/2010 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено решение № КЗЗ-5/15.10.2009 г. на Комисията по земеделие при Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗОЗЗ и във връзка с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, чл. 48б, ал. 1, т. т."е" и "ж", подточка 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е отказано да се утвърди площадка за проектиране и да се промени предназначение на земеделска земя и е върнато делото като преписка на Комисията по земеделие при Министерство на земеделието и храните за издаване на ново решение. Съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - Комисията за земеделски земи при МЗХ, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗОЗЗ, в кръга на правомощията й и във връзка с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ и чл. 48б от Наредба № 7/2003 г., ал. 1, т. т."е" и" ж". При прилагането на последната разпоредба от административния орган, съдът е установил, че с ДВ бр. 46, тези разпоредби от Наредбата са отменени на 22.04.2008 г., а решението е постановено на 15.10.2009 г., поради което са неприложими към момента на издаването му. Също така съдът е приел, че посочена правна норма - чл. 124, ал. 3 от ЗУТ е неприложима, след като е свързана с изработването на подробни устройствени планове и може да се възлага изготвянето им и от заинтересовани лица след разрешение от кмета на общината, а в случаите на ал. 4 след разрешение от областния управител, съответно от министъра на регионалното развитие и благоустройство. В тази връзка е приел, че не може да се установи какви основания е черпел административния орган от разпоредбата, за да мотивира постановения отказ. Приел е, че независимо от факта, че към момента на първоначално даденото разрешение за изменение от 2007 г., жалбоподателят да не е бил собственик на имот № 219, изменението на плана за същия е в съответствие с цитираната правна норма, като съседен на другите два имота, собственост на жалбоподателя. Приел е, че е неотносимо допуснато нарушение на Закона за устройство на черноморски бряг при извършено изработването на ПУП след като не е посочено в издадения акт. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно, обосновано, съответства на материалния закон и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е установил обективно фактическите обстоятелства във връзка с издаване на решение № КЗЗ-5/15.10.2009 г. на Комисията по земеделие при Министерство на земеделието и храните, с което на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗОЗЗ и във връзка с чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, чл. 48б, ал. 1, т. т."е" и "ж", подточка 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, е отказано да се утвърди площадка за проектиране и да се промени предназначение на земеделска земя, собственост на дружеството от Х категория за изграждане на обект "Жилищни нужди и обществено обслужване" в землището на гр. Каварна имот № 35064.. 50.77. В оспорения акт не са изложени фактически основания за отказа, а само правни основания, поради и което съдът е приел, че липсва мотивация на спрения акт относно приложението на посочените материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно нарушения на чл. 10, ал. 1 и чл. 17 от ЗУЧК, както и чл. 124, ал. 3 и чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. В съответствие с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да бъде мотивиран, както и да съдържа фактически и правни основания. Изложените доводи от касатора са относими към фактическите основания за издаване на оспорения административен акт, които обаче не се съдържат в него, поради и което не може да се осъществи контрол въз основа на доводите на касатора в съдебното производство. Също така административният орган е посочил като правно основание материалноправни разпоредби, които са отменени към датата на постановяване на административния акт /чл. 48б, т. т. "е" и "ж" от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - ДВ, бр. 41 от 2008 г./, което обуславя извода за липса на правно основание въз основа на което е издаден оспорения акт. Решаващият съд е извел обосновани и законосъобразни правни изводи и по отношение приложението на чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, посочен като основание на отказа по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗОЗЗ. Обективно е установено, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е бил собственик на имоти № 307 и 308, за които е получил разрешение от кмета на общината за изработване на ПУП, а впоследствие с договор от 7.01.2008 г., сключен с областния управител е станал собственик и на имот - стар № 219, придаден към имоти № 307 и 308. Също така с допълнение към предписанието за изработване на ПУП от 09.08.2007 г. на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 е допуснато изменение към дадените вече предписания за изменение на УПИ 307 и 308 да се включи и съседния на тях ПИ 219, което е в съответствие с чл. 131, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Правилно тричленният състав на ВАС въз основа на констатациите и чл. 168, ал. 1 от АПК е приел, че при издаване на административния акт са допуснати нарушения, които обуславят незаконосъобразност, поради което е постановил неговата отмяна. В съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК правилно съдът е върнал преписката на административния орган за издаване на нов акт в съответствие с чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ, чл. 40 и чл. 41 от ППЗОЗЗ при съобразяване мотивите на съдебното решение относно тълкуването и прилагането на закона. В тази връзка административният акт следва да съответства и на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК, както и приложение на относимите към административноправния спор материалноправни разпоредби в указания от първоинстанционния съд смисъл. Следва да се отбележи, че са неоснователни доводи на представителя на ВАП по отношение наличие на касационни отменителни основания свързани с приложение на отменени правни норми, както и да се извършват нови фактически установявания от съда относими към "недействителност" на административния акт. Връщането на делото на първоинстанционния съд не може да санира порочността на оспорения административен акт по отношение липсата на фактически и правни основания, с оглед извършване на контрол по реда на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Правилно първоинстанционния съд е върнал преписката на административния орган за нова преценка на фактическите обстоятелства и правилно приложение на относимите и действащи материалноправни разпоредби. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение на тричленен състав на Върховния административен съд е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,