Решение № 59 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2023 г.

Решение № 59 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2023 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Н. Младенова, срещу Решение № 241/09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 85/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което по жалба на "Кута - АА" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 11350/29.11.2022 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира законосъобразност на Заповедта за налагане на ПАМ, както и наличие на мотиви по отношение на определения срок на мярката. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът – "Кута - АА" ЕООД, редовно уведомен, не изразява становище относно основателността на касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Плевен е била ЗНПАМ № 11350/29.11.2022 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на "Кута - АА" ЕООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – хотел "Каскада", находящ се в гр. Плевен, площад "Свобода" № 12, и забрана за достъп до него за 10 дни. Заповедта е мотивирана от правна страна с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 вр. с ал. 3 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и чл. 118, ал. 4, т. 1 и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗДДС. При извършена проверка в обекта на 17.11.2022 г. е установено, че не за всяко плащане, извършено в брой, се издава фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и технически изправно фискално устройство. По-конкретно не е издадена бележка за сумата 70, 00 лв., за което е съставен протокол за извършена проверка по чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител на обекта. В хода на проверката е установено, че дружеството има издадени 3 броя наказателни постановления за нарушение на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС и чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., както и данъчно-осигурителни задължения в особено големи размери. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен поради несъответствието му с целта на закона. Според съда наложената мярка не е в състояние да постигне никоя от предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, както и определеният срок е явно несъразмерен спрямо вида и тежестта на нарушението. Посочено е още, че по делото е представен АУАН (л. 30) за установеното нарушение, поради което и с оглед Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/2021 на СЕС заповедта следва да бъде отменена, тъй като са налице 2 отделни производства за едно и също нарушение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. По делото не е спорно, че "Кута - АА" ЕООД е задължено лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. По делото е установено, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС за издаване на фискална касова бележка от работещото в търговския обект фискално устройство за заплащане на нощувка на стойност 70 лв., за което е съставен протокол по чл. 50 от ДОПК, неоспорен и ползващ се с материална доказателствена сила. Поради това правилно органът по приходите е приел, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Същевременно в заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 10-дневен, като са съобразени тежестта на извършеното нарушение и целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. Не без значение са и трите наказателни постановления, издадени на дружеството, както и непогасените задължения за данъци и осигуровки, чието наличие показва, че поведението на търговеца е насочено към неспазване на фискалната дисциплина и установения ред. С оглед това няма как да бъде споделен изводът на съда, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 от АПК. Не могат да бъдат споделени и доводите на съда досежно невъзможността наложената мярка да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели, напротив – наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната по-горе норма като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ЗНПАМ и предпоставките за налагане на мярката я определят като превантивна и преустановителна мярка, които цели именно преследва и спорната заповед. Неправилно решаващата инстанция е приела и че процесната Заповед е издадена в нарушение на общностното право с оглед Решение на СЕС по дело С-97/21. По делото е представен АУАН за извършеното нарушение, но липсват твърдения, че на дружеството е издадено и наказателно постановление, още повече то да е влязло в сила. Поради това не се установява, че е налице липса координиране на двете производства – административно и административнонаказателно, като по този начин да е допуснато автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на жалбоподателя, съответно Заповедта за налагане на ПАМ не може да се счита за издадена при несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21 (в този смисъл Решение № 9505 от 11.10.2023 г. по адм. д. № 1505/2023 г. на Върховен административен съд). С оглед изложеното касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, и вместо него да се постанови друго по същество, с което жалбата срещу заповедта за наложената ПАМ да бъде отхвърлена като неоснователна. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция в полза на касатора се следват разноски. Такива не се претендират за касационната инстанция, но за производството пред административния съд страната е поискала съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 52) разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение