Решение № 6350 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2018 г.

Решение № 6350 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14231/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Парис77" ООД, гр. Пловдив моли да бъде отменено решение № 1967/5.10.2018 г. по адм. д. № 1978/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0334204/04.08.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – Пловдив, като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложеното в нея отменително основание по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 30-0334204 от 4.08.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект – помещение за бърза закуска и забрана достъпа до него за срок от седем дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез фискални устройства. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 1.08.2017 г. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, документирана с ПИП, в хода на която е установено, че в обекта не се издават касови бележки за всяка извършена продажба от фискално устройство. Продажбата е била извършена при контролна покупка на стойност 7 лв., като за контролната покупка не е издаден фискален бон От цитирания ПИП № 0334204/01.08.2017 г. е установен състав на нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н -18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ, изразяващо се в неиздаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по съответен ред за продажба от ФУ. Налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до него, като за определяне продължителността на мярката и забраната са изложени достатъчни мотиви в заповедта, както обосновано е приел съдът. Законосъобразно съдът е приел, че е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект, при което нарушение органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а определя само тяхната продължителност. Правилно съдът е приел, че срокът на принудителната административна мярка-7 дни е определен по целесъобразност от органа, предвид обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Правилно са определени от съда и целите на наложената принудителна административна мярка -да предотврати и преустанови административните нарушения от този вид. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на чл. 186, ал. 1 ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,