Решение № 6328 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2008 г.

Решение № 6328 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9313/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - НСП - МВР, против решение № 414/07.05.2008 г. по адм. д. № 5940/2008 г. на Административен съд - София-град с твърдения за неправилност, поради нарушение на приложимия материален закон. Поддържат се доводи, че изводите на съда са неправилни, тъй като в ЗЧРБ не е указан срок, в който лицето може да бъде принудително настанено в СДВНЧ. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора. Ответникът - не се явява и не се представлява. Не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата на Абдалих Абоврада (в. с. з. на 04.02.2008 г. е допусната поправка на името - Абдул Ахмед Абоврада), против Заповед № ОЧ-2960/26.10.2007 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която на основание чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ му е наложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в СДВНЧ". Изложени са съображения, че в конкретния случай с оглед продължителността на принудителното настаняване повече от 6 месеца, липсата на данни за предприети действия по отстраняване на пречките за изпълнението е обезсмислило целта на настаняването. Съдът е счел още, че административния акт не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото. Принудителното настаняване се налага с цел да се постигнат определени цели на държавна принуда, но не следва целта на същото да води до необосновано ограничаване на основни човешки права. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените от съда съображения. С оспорената пред съда Заповед № ОЧ-2960 от 26.10.2007 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" жалбоподателя е принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция "Миграция" ГДП - НСП. Единствените съображения изложени като мотиви в административния акт в едно изречение са - "съществуващи пречки за изпълнение на заповед за наложена принудителна административна мярка - принудително отвеждане до границата". Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ органът, издал заповедта за принудително отвеждане до границата на РБ или експулсиране, може по своя преценка принудително да настани чужденеца в специален дом за срок до отпадане на пречките за изпълнение на принудителната административна мярка. По силата на ал. 8 от същата разпоредба административния орган е длъжен в заповедта изрично да посочи необходимостта от настаняването, което в случая не е сторено. Заповедта се издава в рамките на оперативна самостоятелност, като това не освобождава административният орган от задължението да я мотивира и да изложи факти и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, послужили за издаване на административния орган. В този смисъл е т. 2 от ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на съдиите от ВАС. Съгласно чл. 44, ал. 5 и ал. 6 от ЗЧРБ, когато съществуват пречки чужденецът да напусне страната или да влезе в друга страна, със заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в полицейската служба по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадане на пречките, като алтернативната възможност е по преценка на същия орган, издал заповедта за налагане на ПАМ, чужденецът принудително да бъде настанен в специален дом за срок до отпадане на пречките за изпълнение на ПАМ Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, установяващи необходимостта от налагането на тази мярка (принудителното настаняване) е въпрос за законосъобразността на акта и след като административния орган не е изложил съображения и доказателства установяващи нейната необходимост, оспорения административния акт се явява незаконосъобразен. Предоставената от закона възможност трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден от административния орган при наличие на оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административния орган е разполагал с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт - да прецени дали с избраната от него възможност се постига целта на закона. Не излагането на мотиви в конкретния случай е пречка съдът да извърши задълбочена проверка на акта относно неговата законосъобразност. С оглед на изложеното оспореното съдебно решение, като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд - III отделение