Решение № 9400 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2016 г.

Решение № 9400 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Палм пласт" ООД, чрез адв. Х. М. срещу Решение № 101 от 29.03.2016 г. по адм. дело № 771/2015 г. по описа на Административен съд - В. Т., 2-ри състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва като неправилен изводът на съда за недоказаност на реалното извършване на процесните доставки на стоки, доколкото по делото са събрани надлежни доказателства за установяване на фактическото предаване на стоките. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА в съответната му част. Ответната страна - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 774,62 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на касационен контрол е решението на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата на "Палм пласт" ООД срещу Ревизионен акт /РА/№ Р-04000715000160-091-001 от 20.07.2015 г., издаден от В. А. Н. - началник сектор, възложил ревизията и Е. Г. П. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 419 от 09.10.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново, в частта относно отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "ИСИ ПЛАСТ" ЕООД, "ОСТРИЕ БЛАНК" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД, "ИНТЕЛЕКТ ГРУП" ЕООД, "ДМВП 24" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "ЛИ РА 2004-КАТЯ МАРИНОВА" ЕООД, "ТЕРА-АГРО-ИНВЕСТ-2013" ЕООД и "КАРД 1300" ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че по подробно описаните в РД и в РА фактури, издадени от "ИСИ ПЛАСТ" ЕООД, "ОСТРИЕ БЛАНК" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД, "ИНТЕЛЕКТ ГРУП" ЕООД, "ДМВП 24" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "ЛИ РА 2004-КАТЯ МАРИНОВА" ЕООД, "ТЕРА-АГРО-ИНВЕСТ-2013" ЕООД и "КАРД 1300" ЕООД не са налице основания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на получателя. Предмет на доставките са различни видове стоки: кафе, чай, капучино, мляко, шоколад, чаши и др. Обоснован е извод за недоказване на извършването на процесните доставки, поради липса на доказателства за предаване и приемане на съответните стоки от доставчиците на получателя. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА в посочената част, според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че "ИСИ ПЛАСТ" ЕООД, "ОСТРИЕ БЛАНК" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД, "ИНТЕЛЕКТ ГРУП" ЕООД, "ДМВП 24" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "ЛИ РА 2004-КАТЯ МАРИНОВА" ЕООД, "ТЕРА-АГРО-ИНВЕСТ-2013" ЕООД и "КАРД 1300" ЕООД са доставили съответни стоки като вид и количество на ревизираното лице, доколкото няма ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоките, транспортирането им, за изписването им от доставчиците. Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационното производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При постановяване на съдебния акт съставът на Административен съд - В. Т. обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства и заключението по съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, като е формулирал правилният извод за законосъобразност на РА в гореописаната част. 1.Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесният РА е издаден от компетентни органи съгласно изискването по чл. 119, ал. 2 от ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./. Ревизията е възложена при действието на новата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което законосъобразно РА е издаден от органа, възложил ревизията и от органа по приходите, ръководител на екипа, извършили ревизията. 2.Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и постоянната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки/услуги. Правилен и съответстващ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и съдебното производство е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на действителното извършване на доставките на стоки по фактурите, издадени от "ИСИ ПЛАСТ" ЕООД, "ОСТРИЕ БЛАНК" ЕООД, "ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД, "ИНТЕЛЕКТ ГРУП" ЕООД, "ДМВП 24" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "ЛИ РА 2004-КАТЯ МАРИНОВА" ЕООД, "ТЕРА-АГРО-ИНВЕСТ-2013" ЕООД и "КАРД 1300" ЕООД. Правилно първоинстанционният съд е приел, че нито по време на ревизията, нито по време на съдебното производство са ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоки от съответния вид и количество от преките доставчици на получателя /нямастокови, складови разписки, респ. транспортни документи/. Представените по делотоприемо-предавателни протоколи към фактурите, издадени от "ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД, "ИНТЕЛЕКТ ГРУП" ЕООД, "ДМВП 24" ЕООД, "КБГ" ЕООД, "ЛИ РА 2004-КАТЯ МАРИНОВА" ЕООД са били оспорени от приходните органи в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност. Правилно административният съд е посочил, че в хода на производството по оспорване ревизираното лице не е ангажирало доказателства, които да установят автентичността на посочените документи. По доставките от останалите доставчици не са представени приемо-предавателни протоколи. С оглед на това съдът е заключил, че освен фактурите и фискални бонове други придружаващи фактурите документи не са представени нито в ревизионното производство, нито в хода на ревизията. Изводът, че не е налице реално предаване на стоките се подкрепя и от факта, че доставчиците "КБГ" ЕООД и"ИНТЕЛЕКТ ГРУП" ЕООД отричат да са имали търговски взаимоотношения с "Палм пласт" ООД и да са издавали фактури на дружеството жалбоподател. Управителите на доставчиците "КАРД 1300" ЕООД и"ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД твърдят, че нямат документация на дружествата и не познават дружеството "Палм пласт" ООД. Доставчиците "ТЕРА-АГРО-ИНВЕСТ-2013" ЕООД, "ДМВП 24" ЕООД и "ЕВРОТРЕЙД 89" ЕООД не са включили издадените на ревизираното лице фактури в дневниците си за продажби и не са декларирали осъществени продажби. Съдът е обсъдил фактурите поотделно за всеки един от посочените доставчици, установил е съответните факти, обсъдил е и заключението по ССчЕ, като е формирал правилен извод за законосъобразност на РА в тази му част. След като няма доказателства за предаването на стоките от доставчиците на получателя, то законосъобразно ревизиращите органи са отказали на "Палм пласт" ООД правото на приспадане на данъчен кредит за съответните данъчни периоди. Представените по делото счетоводни документи не обосновават обратен на приетия от Административен съд - В. Т. извод за материална законосъобразност на РА в посочената част. От съдържанието на заключението по ССчЕ е видно, че не е проверявано счетоводството на доставчиците, а е изследвано само счетоводството на РЛ. От друга страна, извършените от получателя записвания по отделните счетоводни сметки във връзка със заприходяването на стоките не означава, че стоките, описани във всяка една от фактурите, действително са предадени на РЛ от издателите на фактурите. Основният спорен въпрос е дали РЛ е получило съответните стоки от посочените във фактурите доставчици, а такива писмени доказателства не са представени нито от доставчиците, нито от самото дружество-жалбоподател. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд - В. Т. за материална законосъобразност на РА в посочената част, като твърдените в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не следва да се присъждат разноски. Предвид изричната претенция на ответника по касационната жалба, "Палм пласт" ООД следва да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, сумата от 2 080,97 лева на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение