Решение № 4584 от 2.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационни жалби на Л. Караянкова и М. Караянкова срещу Решение 5036/22.07.2022 г., постановено по адм.д. 12145/2020 г. по описа на АССГ. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против Заповед РА-30-400/23.10.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: дървен навес с външна камина, частично долепен до южните фасади на сграда с идентификатор по КККР 68134.514.516.2 и едноетажна дървена постройка към нея, находящи се в югозападната част на ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР, УПИ II-за ОДЗ и трафопост, кв. 38А по плана на гр. София, м. ГГЦ Зона В-15 с административен адрес гр. Сфоия, [улица]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност и извършени съществени процесуални нарушения, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се моли за неговата отмяна ведно със законните последици. Ответната страна по жалбата- главният архитект на Столична община, в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който оспорва основателността на касационните жалби и излага становище за законосъобразност на първоинстанционното решение, като претендира оставянето му в законна сила. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за правилност на решението, като предлага потвърждаването му. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби за процесуално допустими- подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледани по същество намира същите за неоснователни по следните съображения: Първоинстанционото производство е образувано по жалба на настоящите касатори против горецитираната заповед на главния архитект на Столична община, с която с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ дървен навес с външна камина и едноетажна дървена постройка, находящи се в ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР на гр. София. С оспорваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта на главния архитект е издадена от компетентен орган, съобразно административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съгласно мотивите на оспорваното решение, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, обектът дървен навес с външна камина и едноетажна дървена постройка отговаря на характеристиките за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като е правилно квалифициран и от административния орган като такъв от V (пета) категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ за допълващо застрояване, доколкото представлява спомагателна, второстепенна постройка. Строежът не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ и за неговото изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж, каквото не е представено в хода на първоинстанционното производство и към настоящия момент. Обективният факт за липса на строителни книжа е достатъчно основание да се приеме, че е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Несподелими са касационните оплаквания, визиращи обвързаност на съда по отношение на представените в хода на производството нотариално заверени декларации, с които собственици на съседни имоти удостоверят, че строежът е извършен в периода 1998-1999 г. Процесните декларации не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на визираните в тях факти и обстоятелства, доколкото не представляват констатации за извършени действия на длъжностни лица в хода на тяхната служебна дейност, а са частни писмени доказателства, чиято стойност се преценява от съда с оглед на събрания по делото доказателствен материал. Правилно съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. В хода на производството са събрани доказателства, които водят до еднозначния извод, че строежът не е извършен преди 31.03.2001 г., за да попадне в приложението на §127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът не е отразен в приложените по делото скици, издадени хронолично през 1996 г., 2003 г. и 2005 г., нито в кадастралната карта, одобрена през 2011 г. Още повече, че самото засегнато от заповедта лице и настоящ касатор- Л. Караянкова при извършената на 19.05.2020 г. проверка от страна на компетентните органи по контрол на строителството, заявява, както е отразено в Констативен акт 4-РСР20-ТК00-33, че обектът е изпълнен след 2005 г. Дори да се приеме, че строителството е извършено преди посочената от самата Караянкова година, то следва да се изтъкне, че режимът на търпимост е приложим само в случаите, при които е извършен в собствен имот или чужд имот при наличието на ограничено вещно право на строеж, учредено от собственика. От събраните доказателства по делото безпротиворечиво е установено, че обектът дървен навес с външна камина и едноетажна дървена постройка, предмет на процесната заповед, е изграден в имот- публична общинска собственост, за което има представен Акт за общинска собственост 2037, стр. 53 по делото. Предвид това обстоятелство анализ относно времевия период на изграждане на постройката се явява безпредметен. Съобразно изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,