Решение № 15909 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7403/2010 г.

Решение № 15909 от 23.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7403/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Анастасов Попов, от гр. Велико Търново против решение № 124/23.04.2010 г. по адм. дело № 411/2009 г. на Административен съд - Велико Търново. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е решение № 25/07.05.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Велико Търново и потвърденото с него разпореждане № 4201071507/23.01.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с които на Тодор Анастасов Попов от гр. Велико Търново е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 4 от КСО, считано от датата на прекратяване на осигуряването 05.03.2007 г. С атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването срещу актовете на пенсионните органи, приемайки че са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Законосъобразно съдът е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи в рамките на делегираните им от закона правомощия. Съгласно чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. Производството не е изцяло контролно-отменително и е допустимо приобщаването на всякакви доказателства, касаещи съществуването на спорните права. Точни са изводите на съда и досежно спазената форма. Допуснатата терминологична неточност в първичния административен акт не се отразява върху неговата законосъобразност, защото разпореждане № 4201071507/23.01.2009 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ съдържа всички белези на индивидуален административен акт за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Развитите съображения за съществени нарушения на административнопроизводствените правила не се подкрепят от доказателствата по делото. Пенсионните органи са провели административното производство съобразявайки общите правила на АПК и особените разпоредби на КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и настоящата инстанция споделя изцяло мотивите, развити в решението на първоинстанционния съд. Административният съд е изложил подробни и обосновани мотиви досежно всички наведени доводи от жалбоподателя, касаещи неточно прилагане на материалноправни разпоредби и несъответствие на атакуваните актове с целта на закона. Законосъобразно е кредитирал заключенията на приетите по делото две съдебно-икономически експертизи, позовавайки се на тях при проверката на възраженията на жалбоподателя за неточно определен размер на дължимата пенсия. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност е достигнал до обосновани изводи. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Отчитайки изхода на спора, първоинстанционният съд е разпределил законосъобразно тежестта за разноските съгласно изискванията чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение