Решение № 1506 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6258/2007 г.

Решение № 1506 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6258/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във вр. с чл. 218б, б. "в" ГПК , образувано по касационната жалба на М. Н., гр. Н., обл. Смолянска срещу решение № 267/11.10.2007 г. по гр. дело № 255/2007 г. на Смолянския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Ж", със седалище гр. Н., представляван от Н. Г. Б. не изразява становище по нея. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК , но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да обезсили първоинстанционното решение № 56/15.03.2007 г. по гр. дело № 186 по описа за 2006 г. на З. районен съд и да прекрати производството по иска на М. НАСТОЯТЕЛСТВО-ЦЕНТЪР, гр. Н., въззивният съд е обосновал правни изводи за неговата недопустимост. Констатирано е по делото, че ищецът не е активно легитимиран да води иск по чл. 108 ЗС, тъй като няма статут на юридическо лице. В този смисъл е обсъден У. на мюсюлманското изповедание в РБ от 20.03.2005 г. и конкретно разпоредбите му в чл. 61-66 от същия, според които М. настоятелство-център в гр. Н. е предвидено, като местно поделение и е вписано в регистъра по чл. 19, ал. 5, видно от представеното удостоверение, издадено от Общинска администрация, гр. Н., без това вписване да му създава статут на юридическо лице, съгласно чл. 20 от Закона за вероизповеданията, който изисква специална процедура за този статут - решение на централното ръководство и регистрация в окръжния съд, по местоседалище на местното поделение. Изискуемата се процедура не е налице за ищеца, което е обосновало правния извод, че не е юридическо лице, което според чл. 21 от Закона за вероизповеданията има право на имущество, респ. на защита по исков ред на това имущество. Решаващият съд е обсъдил и представеното от ищеца пълномощно от 04.05.2006 г., като неотносимо към изискуемата се процесуална легитимация на ищеца, като абсолютна предпоставка за предявяване на иска, за който приел, че е недопустим, а постановеното по него първоинстанционно решение - недопустимо, затова го обезсилил и прекратил производството по него. Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, относно процесуалната легитимация на касатора, поради което не се налага отмяната му. Неоснователен е касационният довод, че съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 1 от У. на мюсюлманското изповедание в РБ, приет на 20.03.2005 г., както и с разпоредбите на чл. 52, чл. 55, ал. 1, т. 1, чл. 62, т. 1-3 и чл. 63, ал. 2 от същия У. Неотносимо към процесуалната легитимация на иска по чл. 108 ЗС е позоваването на цитираните разпоредби от У., които касаят правомощията на структурните звена и органите, които представляват М. изповедание в РБ, съгласно приетия на 20.03.2005 г. Устав на М. изповедание. Разпоредбата на чл. 6