Решение № 3290 от 19.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, депозирана от процесуалния представител на министъра на земеделието, срещу решение 2149 от 14.12.2022 г., постановено по адм. дело 255/2022 г. от Административен съд Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение като неправилно, необективно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, несъобразено с доказателствата по делото, от една страна, и от друга като практически неизпълнимо, поради липса на конкретика, като вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли, като неоснователна, жалбата на оспорващата В. Мисанкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна В. Мисанкова от [населено място], общ. Якоруда, чрез пълномощника си адв. С. Бузгьова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложените съображения пледира за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение. Претендира разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК. Процесуалният представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е и основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед РД09-150 от 25.02.2022 г. на министъра на земеделието, с която са одобрени окончателните специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане / ПДП / в частта досежно заявените от В. Мисанкова за подпомагане два броя парцели - 38916-853-10-3 с обща площ 8.44 ха и 38916-853-9-2 с обща площ 6.98 ха, находящи се в землището на с. Костенец, общ. Костенец, обл. София, частично изключени от допустимия слой ПДП за кампания 2021 г. С обжалваното решение съдът е приел, въз основа на анализа на представените от административния орган с административна преписка писмени доказателства и допуснатата и назначена от съда СТЕ, оспорването за допустимо и основателно и е отменил административния акт в оспорваната му част, като е върнал преписката на административния орган в тази част за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания. Решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Обосновано и правилно съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния административен орган на основание чл. 33а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), като в него изрично е посочено, че слоят площи, допустими за подпомагане за 2021 г., е актуализиран чрез нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане в периода от 03 до 09 август 2021 г., както и чрез отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от страна на областните и общинските структури на МЗ, съгласно чл. 15, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК. Приел е още, че в частта касаеща процесните парцели дешифрацията е извършена чрез ЦОФК по самолетното заснемане и от специализирания слой ПДП са били изключени съответно 5.72 ха от БЗС 38916-853-10-3 /с обща площ 8.44 ха/ и 6.91 ха от БЗС 38916-853-9-2 /с обща площ 6.98 ха/. След преглед на приложимата нормативна уредба съдът е възприел безкритично заключението на допуснатата и приета експертиза, въпреки представеното от процесуалния представител на ответника, в открито съдебно заседание на 21.11.2022 г., становище от Дирекция Идентификация на земеделските парцели към МЗ, възраженията и искането му за назначаване на повторна експертиза, направени преди приемането на експертното заключение, т.е. в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК. В становището са изложени твърдения за непълнота и грешки в експертизата, нейното противоречие с доказателствата по делото, нейната необоснованост и базирането й на непроверени, нерелевантни, неточни и несъществуващи факти и непълнота. Тези възражения, ведно с искането на процесуалния представител на ответника за назначаването на повторна експертиза, което съдът формално е отхвърлил, сочи на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и правото на защита на страната. Съдът сам е напътил страната да докаже, с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, фактическите основания, на които основава оспорвания административен акт, а в същото време я е лишил от това й право. В случая спорът е останал неизяснен от фактическа страна, делото не е било попълнено с относимите за правилното решаване на спора доказателства, поради което изводите на съда са необосновани. Предвид горното оспореното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, без да се обсъждат останалите доводи на кастора по същество. При новото разглеждане съдът следва да обсъди възраженията на ответната страна, да прецени следва ли допусне извършването на допълнителна, повторна или нова съдебна - техническа експертиза, с конкретно поставени от страните въпроси и да мотивира крайните си правни изводи съобразно с всички събрани доказателства по делото и въз основа на тях да се изследва наличието на изискванията на относимата относно критериите за допустимост нормативна база. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение