Решение № 1824 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2018 г.

Решение № 1824 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването против решение № 11951 от 08.10.2018 г., постановено по адм. д. № 11221/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответницата – К. Грозданова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С решението, в обжалваната му част, тричленният състав на Върховният административен съд отменя заповед № РД-15-889/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването, с която служебното правоотношение на К. Грозданова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) – поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но същата е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което прави извод за незаконосъобразност на административния акт. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо К. Грозданова не е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че до прекратяване на служебното й правоотношение служителката работи на длъжност "главен експерт" в отдел "Счетоводство" на дирекция "Финансово-стопански дейности и управление на съсобствеността" в министерството на здравеопазването. С ПМС № 148/24.07.2017 г. е приет нов устройствен правилник на министерството на здравеопазването, като цитираната дирекция не фигурира, а е създадена дирекция "Бюджет и финанси", в която за разлика от предходната отпадат дейностите по управление на собствеността и се запазват дейностите на бившите отдели "Счетоводство" и "Финанси". От приложените по делото длъжностни и поименни разписания в сила преди и след издаване на оспорената заповед е установено, че в отдел "Счетоводство", в който работи Грозданова бройките за длъжността "главен експерт" са 8, толкова са и бройките за длъжността в отдел "Финанси" на новата дирекция, като и по поименно длъжностно разписание в сила от 17.07.2017 г. и това от 25.07.2017 г. едната бройка е вакантна. Освен това налице е разминаване между бройките за длъжността "главен експерт", посочени в длъжностните и поименните разписания, като и по двете длъжностни разписания са 7 бр., а по поименните са 8 бр. При тези данни правилно и обосновано тричленният състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Грозданова и заповедта е издадена в нарушение на закона. По отношение на служителката не са налице основания за прекратяване на служебното й правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Не е налице промяна относно броя на длъжностите "главен експерт", в отдела в който работи Грозданова, а напротив същата е съкратена при наличие на свободна щатна бройка, което обосновава и противоречие на заповедта с целта на закона, тъй като правомощието на органа по назначаването да извърши структурни и организационни промени е упражнено в противоречие с принципа на съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 от кодекса административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. В разглежданата хипотеза тези изисквания са нарушени. Разумното и добросъвестно упражняване на правомощията изисква при преструктуриране на администрацията да се премахнат първо бройките, които не са заети, тъй като очевидно дейността може да се изпълнява от по-малко служители на съответната длъжност. В случая това не е направено – налице е 1 бр. вакантна позиция за длъжността "главен експерт", като след съкращението отново е налице една вакантна длъжност, а е премахната бройка за длъжност, чиито функции се изпълняват от реално назначен служител. Ето защо изводът на съда, че по отношение на Грозданова не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Доводът на касатора, че за длъжността "главен експерт" в отдел "Финанси" са разработени две длъжностни характеристики за длъжността" "главен експерт", които се различават по функции и включват напълно различни длъжностни задължения, са неоснователни. Приложените нови длъжностни характеристики са изготвени на 24.08.2017 г. т. е. около един месец след прекратяване на служебното правоотношение на Грозданова и очевидно не са могли да бъдат съобразени към момента на издаване на заповедта и не са послужили като основание за нейното издаване. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на здравеопазването да заплати на К. Грозданова сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, като направеното възражение за прекомерност на последното е неоснователно предвид действителна фактическа и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,