Решение № 6296 от 11.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4238/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от Началник сектор "Проверки" при ТД на НАП Бургас, чрез процесуален пълномощник, против Решение 1717 от 21.02.2025 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 50/2024 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ BG16RFOP002 - 2.095 - 1945/30.03.2022 г., издаден от Началник сектор "Проверки" при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 42 от 29.04.2022 г. на Директора на ТД на НАП Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че през процесния период дружеството е имало възможност да извършва доставки на храна на своите гости в самия ресторант, поради което не може да се приеме, че дейността по изхранването на гостите на хотела е била преустановена. Подчертава, че в подаденото от НМ Хотел Мениджмънт ЕООД проектно предложение не е посочен референтен период, а не е в тежест на административния орган да доказва за какъв базисен период се отнася заявения оборот. Намира за неправилен извода на съда, че изчисленията в оспорения акт са с произволен характер и посочва, че същите са извършени въз основа на събраните доказателства. В подкрепа на тезата си развива подробни доводи и претендира отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба НМ Хотел Мениджмънт ЕООД, гр. Созопол, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, заявените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена от легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Производството пред Административен съд Бургас е образувано в изпълнение на Решение 18 от 04.01.2024 г. по адм. дело 6056/2023 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено Решение 422 от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. 1061/2022 г. по описа на Административен съд Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. За да достигне до извод за основателност на предявеното оспорване, първоинстанционният съд е съобразил следното: Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ BG16RFOP002 - 2.095 - 1945/30.03.2022 г., издаден от Началник сектор Проверки при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение 42 от 29.04.2022 г. на Директора на ТД на НАП Бургас, с който спрямо НМ Хотел Мениджмънт ЕООД са установени публични държавни вземания, представляващи неправомерно получена безвъзмездна финансова помощ по фаза 1 BG16RFOP002-2.095 на процедура Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временни противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, в размер на 35 686.56 лв. - главница и лихва за периода 27.01.2021 г. - 30.03.2022 г. в размер на 4 243.07 лв., като общото задължение е в размер на 39 929.63 лв. В хода на административното производство е установено, че на 30.12.2020 г. НМ Хотел Мениджмънт ЕООД е подало проектно предложение, рег. BG16RFOP002 - 2.095 - 1945 по процедура BG16RFOP002 - 2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал на МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020г., в информационна система за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз/ЕС/ в България /ИСУН/ 2020, и е попълнил формуляр за кандидатстване. Към последния са приложени декларация, че кандидатът е запознат с условията за кандидатстване и условията за изпълнение и декларация за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от Закона за малките и средните предприятия/ЗМСП/. Във формуляра за кандидатстване е вписана основна икономическа дейност на дружеството - 55.10 - Хотели и подобни места за настаняване; допълнителна икономическа дейност - 56.10 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване; посочен е обектът, за който се иска предоставяне на безвъзмездната финансова помощ /БФП/ - ресторант със 105 места, хотелски комплекс Зара, гр. Банско, ул. Явор 42, с код по Класификация на икономическите дейности/КИД/ 2008 - 56.10 /дейности на ресторанти и заведения за бързо обслужване/; оборот за референтния период - 208 581.00 лева. Поисканата безвъзмездна финансова помощ/БФП/ е в размер на 20% - 41 716.20 лева. Със заповед З - ЦУ - 109 от 22.01.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП е одобрена и изплатена на жалбоподателя БФП в размер на 41 716.20 лева. Със заповед З - ЦУ - 3473 от 01.12.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП е наредено извършване на последващи проверки на лица, получили безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014 2020г.. Във връзка с възложената проверка от дружеството са изискани и съответно представени допълнителни документи, от които са установени несъответствия на декларирани обороти поради некоректно определен референтен период. С оспорения акт са установени следните референтни периоди: от 28.11.2019 г. до 21.12.2019 г. за класически ресторант; от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. за лоби бар и от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. за спа център; като референтен период за определяне оборота от извършваната от дружеството дейност с код по КИД 56.10 е посочен 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г., която е преустановена в резултат на издадените от министъра на здравеопазването заповед РД - 01 - 677 от 25.11.2020 г. и заповед РД - 01 - 718 от 18.12.2020 г. Отбелязано е, че съгласно заповеди РД - 01 - 677 от 25.11.2020 г. и РД - 01 - 718 от 18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването дейността в местата за настаняване не се преустановява. В периода 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г. дружеството е реализирало в ресторанта, лоби бара и спа центъра оборот в размер на 30 148. 21 лева. Така е преизчислен размерът на полагаемата се помощ, възлизаща на 6 029. 64 лева, при изплатена на бенефициера БФП в размер на 41 716.20 лева. От тук е установено, че надплатена сума е в размер на 35 686.56 лева и следва да се възстанови, ведно със законната лихва от 27.01.2021 г. /датата на плащане на БФП/ до 30.03.2022 г./датата на издаване на АУПДВ/ в размер на 4 243.07 лева. В хода на съдебното производство са назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които са кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел, че оспорването на АУПДВ е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма. Преценил е, че спорът между страните се концентрира върху правилното определяне на референтния период и съответствието на посочения от кандидата оборот в съответните време рамки, респективно точността на определените 20% помощ, за която е кандидатствало дружеството. Според решаващият състав, административният орган не е изложил мотиви в оспорения АУПДВ какъв е заявения от молителя за БФП референтен период, за който следва да му бъде предоставена помощта и дали същият съобразно представените и изискани допълнително доказателства, подлежи на корекция. Подчертал е, че оборотите следва да бъдат определени за един и същ период от време, като при липса на установен базисен период, което е в тежест на административния орган, всякакви сравнения и последващи изчисления от страна на административния орган имат произволен характер. В допълнение съдът е посочил, че ако хипотетично се приеме в съответствие с Условията за кандидатстване по т. 11. 1, т. 4 и т. 9, подточка 1, че при кандидатстването е посочен оборот за периода от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г., то определянето на оборот за друг референтен период от 27.11.2019 г. до 21.12.2019 г. при извършената последваща проверка и то след предоставяне на помощта, е в нарушение на Условията за кандидатстване и въведените изисквания за допустимост на подпомагането, с които кандидатът е запознат при подаване на заявлението съгласно представената декларация. От друга страна, ако хипотетично се приеме, че при кандидатстването е посочен оборот за периода от 18.11.2019 г. до 31.01.2020 г., както твърди оспорващия, то от заключението на вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че за периода 28.11.2019 г. - 31.01.2020 г. осчетоводеният оборот за хотелски услуги е в размер на 575 632.81 лева. В тази сума се включва реализираният оборот от храненето в рамките на туристическия пакет и от допълнителни услуги в размер на 247 945. 00 лева. При установен оборот в размер на 247 945. 00 лева размерът на помощта е 43 559.36 лева, т.е. повече от посочената в заявлението сума за подпомагане, а именно 41 716.20 лева. В заключение съдът е приел, че всяко разширяване на посочения времеви период води до увеличаване на оборота от хранене, съответно до увеличаване на помощта и то в размер, който е по - голям от посочения в заявлението. Поради това е достигнал до крайния извод, че при издаването на оспорения АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнпроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са съобразени указанията, дадени с Решение 18 от 04.01.2024 г. на ВАС, постановено по адм. д. 6056/2023 г. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 26б, ал. 5 ЗМДВИППП неправомерно получени средства, недължимо платени и надплатени суми се възстановяват, ведно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, от датата на получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. АУПДВ BG16RFOP002 - 2.095 - 1945/30.03.2022 г. е издаден от орган, оправомощен със Заповед ЗЦУ-3473/01.12.2021 г. на Изпълнителния директор на НАП и в законоустановената форма. Между страните не е спорно, че на 30.12.2020г. дружеството е подало проектно предложение рег. BG16RFOP002 - 2.095 - 1945 по процедура BG16RFOP002 - 2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал на МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 по отношение на обект ресторант със 105 места, хотелски комплекс Зара, гр. Банско, ул. Явор 42, , с код по Класификация на икономическите дейности 2008 - 56.10 /дейности на ресторанти и заведения за бързо обслужване/. Заявена е помощ в размер на 41 716.20 лв., представляваща 20 % от реализирания оборот при посочен оборот за референтния период в размер на 208 581.00 лв. Със Заповед З-ЦУ-109/22.01.2021 г. е одобрена сумата от 41 716.20 лв. с автоматична обработка, изплатена на 27.01.2021 г. В тази връзка първостепенният съд правилно е съобразил, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, достъпни на интернет сайта на НАП, които са влезли в сила, са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, което се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение. В раздел 11.4 от Условията е въведена следната предпоставка за допустимост на кандидатите, включваща два кумулативно предвидени елемента: 1) в резултат на издадените от министъра на здравеопазването и цитирани в Условията заповеди дейността на кандидата да е преустановена или ограничена и 2) основната или допълнителната икономическа дейност на съответното лице (съгласно данни за 2019 г.) да попада в един от изброените в Условията кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности (КИД - 2008 - Приложение 3). На стр. 28 УКИ е посочено, че НАП прави документална проверка на декларираните от кандидатите данни, като може да изиска допълнителна информация или разяснения от тях, както и да извърши съответните проверки. В Условията за кандидатстване не е дадено разяснение на понятието "ограничаване на дейността", поради което съдържанието му се разкрива в общоупотребимия му смисъл. Съгласно Тълковния речник на българския език, думата "ограничавам" означава намалявам количеството на нещо, което имам, вземам, с което разполагам до определен размер, обикновено по някаква необходимост или за някаква цел; намалявам размерите, обхвата или времетраенето на някаква дейност, проява; стеснявам. Следователно, "засягане" е налице във всеки случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат от въведените противоепидемични мерки. Съществено за предоставяне на БФП по този ред е засягането на дейността на търговците, което включва както преустановяване на дейността, така и ограничаването й. В случая, издателят на обжалвания АУПДВ не е оспорил наличието на спад в оборота на заявения обект, а единствено е застъпвал тезата, че заявеният от дружеството оборот, послужил за база за определяне на подпомагането, не е този, който е установен при проверката. Подаденото от дружеството проектно предложение обаче не е приложено по делото, а процесуалния представител на издателя на акта изрично е уточнил, че не може да конкретизира кой е декларирания от адресата на акта референтен период, с оглед на което правомерно първостепенният съд е приел, че не е установен базисния времеви периметър, който би осигурил възможност за съпоставимост на данните по време. В тази връзка решаващият състав е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав, поради което към тях следва да бъде препратено на основание чл. 221, ал.2 АПК, без да бъдат преповтаряне. Гореизложеното сочи, че като е отменил като незаконосъобразен оспорения АУПДВ, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 1850 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение