Решение № 13059 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2010 г.

Решение № 13059 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3109/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на Кеворк Крикор Магърдичян и Таквор Крикор Магърдичян - и двамата от гр. Шумен, и Аракси Крикор Агопян от гр. София. Първата е против решение № 643 от 07.12.2009 г., постановено по административно дело № 38 по описа за 2009 г. на Окръжния съд - Варна. Релевира се оплакване за неправилност. Жалбоподателите считат, че следва да бъде допусната поправка на решението от 18.11.2003 г. на ВОС, защото по закон правоимащите при отчуждаване на жилищен имот следва да получат обезщетение чрез специални жилищни компенсаторни записи, а не с компенсаторни записи. Молят за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на молбата за поправка и изменение на обезщетение чрез жилищни, а не с компенсаторни записи. Втората касационна жалба е срещу решение № 642 от 07.12.2009 г. по адм. дело № 38 от 2009 г. за утвърждаване оценката на обезщетението във втората фаза по ЗОСОИ с довод за нарушение на принципа "reformatio in peus". Считат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, защото в частта относно определяне оценката на обезщетението решението на първоинстанционния съд не било обжалвано и е било влязло в сила, поради което решение № 642 от 07.12.2009 г. в тази част е недопустимо. Претендира се неговото обезсилване. Ответникът - областният управител на област Варна, редовно призован, не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежни страни в развилото се пред Варненския окръжен съд съдебно производство, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството по делото е било образувано по молба на Кеворк Крикор Магърдичян, Таквор Крикор Магърдичян и Аракси Крикор Агопян за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 18.11.2003 г. по адм. дело № 526 от 2000 г. на Варненския окръжен съд. Решението е постановено по първа фаза на обезщетително производство по ЗОСОИ. С него са признати права на обезщетяване на молителите на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ чрез компенсаторни записи за одържавен по реда на ЗНЧИМП на наследодателката им Урания Манук Манукиян, п. 17.07.1952 г., недвижим имот, а именно: "1/4 ид. ч. от сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Шейново" № 7, полумасивна, застроена на 172 кв. м, северната част, застроено и незастроено място от 280 кв. м, представляващо парцел ХIV от кв. 25, състояща се от партера вляво и дясно от коридора на № 9 с килерчето, и дворчето, надпартерен етаж вдясно на № 9 - голяма стая към улицата и голяма стая, преградена на две към двора, заедно с 1/4 ид. ч от общите части на сградата и дворното място". С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като е приел, че не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Решение е валидно, обосновано и правилно. Правилно съдът е оставил без уважение искането за поправка на явна фактическа грешка, тъй като не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. При обсъждане на претенцията на правоимащите за обезщетяване чрез заявения от тях способ "реално с имот, равностоен на отчуждения" съдът подробно е обсъдил установената фактическа обстановка и е достигнал до обоснован правен извод, че обезщетяване чрез заявения способ е недопустимо по закон, тъй като имотът не съществува във вида, в който е бил одържавен. Отчел е безспорно установеното, че след одържавяването, през 1985 г., сградата е съборена, теренът е отчужден за обществено мероприятие по ЗТСУ - Комплекс "Знаме на мира", и че мероприятието по плана е реализирано. С изложени в този смисъл мотиви е определил в диспозитива на решението си способ за обезщетяване - компенсаторни записи. Решението е било обжалвано и е оставено в сила с решение № 4409 от 15.05.2004 г. по адм. дело № 1196 от 2004 г. от Върховния административен съд - трето отделение. С логични, ясни и недвусмислени съждения съдът е обосновал правния си извод, че обезщетяването в случая е възможно и допустимо само с компенсаторни записи, а не с жилищни такива, защото не видът на одържавения имот и желанието на правоимащите са определящи за преценката относно способа на обезщетяване в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 и чл 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ. Освен това обезщетяване чрез жилищни компенсаторни записи в хипотезата на чл. 5, ал. 1 от ЗОСОИ е допустимо само при изрично искане на правоимащите, а такова искане няма направено от тях. При липса на искане в този смисъл съдът не е бил длъжен да разпорежда обезщетяване с жилищни компенсаторни записи и поради това този способ за обезщетяване не е и обсъждан в мотивите. Ето защо не би могло да се обсъжда и несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението при липса на искане за обезщетяване с жилищни компенсаторни записи. Да се приеме противното би означавало в производство по отстраняване на ЯФГ да се измени влязлото в сила решение от 18.11.2003 г. по отношение на определения в диспозитива му способ на обезщетяване и да се разпореди друг, какъвто не е бил заявен от молителите. Предвид изложеното касационната жалба срещу решението на съда, с което е оставена без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, е неоснователна и решение № 643 от 07.12.2009 г. следва да се остави в сила. Неоснователна е и втората касационна жалба. Твърдението в жалбата за нарушаване на принципа "reformatio in peus" е неоснователно. С решението си № 8066 от 18.06.2009 г., по адм. дело № 15145 от 2008 г. Върховният административен съд - състав на трето отделение, е отменил изцяло решение № 474 от 14.7.2008 г. по адм. дело № 526 от 2000 г. на Окръжния съд - Варна, и е върнал делото със съответните указания за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът не е обвързан с първоначално определения размер на обезщетението в компенсаторни записи, както неправилно се твърди в касационната жалба. Като е присъдил размер на обезщетение, по-малък от този, който е бил присъден в отмененото решение, съдът не е нарушил принципа "reformatio in peus". Касационната инстанция не е обвързана от посочените в жалбата или протеста пороци на решението. Предметът на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, задължава Върховния административен съд да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При служебна проверка за съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът намира, че то не е постановено в нарушение на материалноправни норми на ЗОСОИ. Както бе посочено по-горе, с влязло в сила решение от 18.11.2003 г. по адм. дело № 526 от 2000 г. на касаторите/правоимащите са признати права на обезщетяване за недвижим имот - полумасивна сграда, подробно описана в решението. С обжалваното решение съдът е възприел заключението на вещото лице във варианта, в който размерът на обезщетението е изчислен за полумасивна сграда на стойност - 44 234,73 лева. Съдът правилно не е възприел оценката от 60 594,40 лв. (определена с отмененото от Върховния административен съд решение), тъй като тази стойност касае сграда с масивен характер на застрояване, какъвто характер не е имала одържавената сграда, подлежаща на обезщетяване. В този смисъл е и влязлото в сила решение от 18.11.2003 г. по адм. дело № 526 от 2000 г., оставено в сила с решение № 4409 от 15.05.2004 г. по адм. дело № 1196 от 2004 г. на Върховния административен съд - трето отделение, в което е определено подлежащото на обезщетяване одържавено имущество. Размерът на обезщетението е определен при спазване на разпоредбите на ЗОСОИ и съобразно разпоредбите на чл. 4 и чл. 5, ал. 1 и 2 от приложение № 1 към ЗМДТ, както правилно е приел Окръжният съд - Варна. Предвид изложеното и тази касационна жалба се преценява за неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,