Решение № 5602 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2008 г.

Решение № 5602 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Байрям Исмаил Ахмед от гр. Сърница, против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-44-1894/23.10.2008 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДС, във вр. с § 2 от ПЗР на ПМС № 204/18.08.2008 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, утвърденото длъжностно разписание в сила от 01.09.2008 г. и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност "младши експерт" с придобит ранг V младши и месторабота: Министерство на земеделието и храните (МЗХ), Областна дирекция "Земеделие" - Пазарджик, Общинска служба по земеделие, Велинград (ОСЗ). Разпоредено е на същия да бъдат изплатени полагащите се обезщетения за невръчено предизвестие за прекратяване на правоотношението и за времето на оставането му без работа. Недоволен от заповедта, Ахмед я обжалва. Счита същата за незаконосъобразна като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, неспазване на установената законова форма и в явно несъответствие с целта на закона. Иска от съда да отмени заповедта, да му присъди обезщетение за времето, през което е бил без работа и да му присъди направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на земеделието и храните, чрез представените по делото "Писмени бележки" на своя процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по спора, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят е бил държавен служител, с V младши ранг и е заемал от 01.04.2004 г. длъжността, за която е прекратено служебното му правоотношение. Видно от приложеното по делото Длъжностно разписание на МЗХ, в сила от 16.05.2008 г., в министерството е имало общо 2587 щатни бройки. От тях в ОСЗ, където е работил през времето от назначаването до освобождаването му Ахмед, е имало общо 7 щатни бройки, от които 6 по служебно правоотношение (1 - за началник, 1 - за заместник-началник и 4 - за младши експерти) и 1 по трудово правоотношение, за длъжността младши специалист. С Длъжностното разписание в сила от 01.09.2008 г., издадено въз основа на МЗ № РД-09-533/29.08.2008 г. общата бройка на щатните длъжности в МЗХ е намалена на 2328, а в ОСЗ са останали общо 5 бройки от които 4 по служебно правоотношение (1 - за началник, 1 - за заместник-началник и 2 - за младши експерти) и 1 по трудово правоотношение, за длъжността младши специалист. От изнесените данни е видно, че в МЗХ има общо намаление чрез съкращение на длъжностите с 259 бройки, от които в ОСЗ са съкратени 2 бр. от заемащите длъжността "младши експерт". Очевидно изискванията за оптимизиране на работата в ОСЗ или нейното намаляване по обем, е наложило намаляването на тези длъжности наполовина. По изложените съображения жалбата на Ахмед против МЗ се явява неоснователна. По делото е доказано по несъмнен начин, че е налице общо съкращаване на длъжностите в МЗХ и наполовина - на бройките за длъжността "младши експерт" в ОСЗ, една от които е била заемана от жалбоподателя. В ЗДС не е предвидено изискването при съкращаване на бройката служители, изпълняващи една и съща длъжност задължително да се извършва подбор. Такъв се прави единствено въз основа на субективната преценка на ръководителя. Неоснователен е доводът за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и формата на акта. Според жалбоподателя той се изразява в това, че обжалваната МЗ е бланкетна, а в нея не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Твърдението, че МЗ е бланкетна не отговаря на действителното положение. Видно от текста, в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването `и. Макар и накратко, но основното фактическо такова - съкращаването на длъжността, е изрично изписано. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване МЗ безспорно е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. То обаче не е от категорията на "съществените нарушения на административнопроизводствените правила" по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Нещо повече - чл. 140, ал. 1 от АПК предвижда изрични последици от допускането на това несъществено нарушение. В тези случаи срокът за обжалването на акта се увеличава на 2 месеца. Жалбоподателят впрочем е подал жалбата си в краткия 14-дневен срок и то пред компетентния съд, което сочи, че той лично не е бил заблуден или подведен от липсващите елементи в заповедта. Неоснователен е и доводът за липса на съкращение на длъжността. Както се посочи по-горе, общата бройка на служителите в МЗХ е значително намалена, намалена наполовина чрез съкращаване е и бройката служители в ОСЗ за длъжността "младши експерт", една от които е заемана от жалбоподателя. В с. з. по делото адвокатът на жалбоподателя излага нов довод - за липса на данни по делото, че оставащите 2 бройки "младши експерт" в ОСЗ са реално заети. Този факт, ако съществува въобще, е благоприятен за жалбоподателя и на основание чл. 170 от АПК, върху него лежи доказателствената тежест, като той трябва да представи доказателства за съществуването му. Предвид горното, следва да се отхвърли като неоснователна жалбата на Ахмед против обжалваната от него МЗ, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение