Решение № 12356 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2013 г.

Решение № 12356 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13226/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Цветанка Бояджиева, в качеството й на процесуален представител на Милен Бончев Стоев, представляващ "Хай Инфо Трейд" ЕООД, срещу решение № 4361 от 1.07.2013 г. по адм. дело № 7497 по описа за 2012 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 2101110056 от 29.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с който е доначислен ДДС в размер на 47 770.70 лв. по извършена вътреобщностна доставка и са установени задължения за ДДС в размер на 22 267.66 лв. и лихва за забава в размер на 4 316.78 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София оспорва същата чрез процесуалния представител юрисконсулт Теофана Бакърджиева. Не претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2101110056 от 29.12.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". С него на ревизирания субект е определено задължение за ДДС, поради декларирани от него доставки като вътреобщностни, за което са издадени три броя фактури № 7 от 4.01.2010 г., № 8 от 14.01.2010 и № 9 от 25.01.2010 г. на "Milanо Carni Import Export" S. R. L., с VIN IT06706750962 и които не са признати от органа по приходите като такива. В мотивите си съдът подробно е изложил фактите по спора, като е обсъдил основният спорен момент, събраните доказателства и възраженията на жалбоподателя. Приел е, че жалбата е неоснователна, като оспореният акт е законосъобразен. От материалноправна страна спорът се свежда до квалифициране на процесните доставки като вътреобщностни, а от процесуална - до правилната преценка на доказателствата, събрани в административното и съдебното производства. Според съда са представени доказателства, които документират превоз на стоки от фирма ЕТ "Формоза - Таня Митова", в качеството й на превозвач, като международни товарителници и потвърждения от получателя по доставката. Експертът по съдебно-счетоводната експертиза посочва в експертното заключение, че не са представени тахографски шайби или дигитални карти за извършен транспорт, поради изтичане на срока за съхранението им, който е три години. Превозвачът на стоката, посочения едноличен търговец, разполага с документи за заплащане на извършения превоз, цитирани международни товарителници, пътни листове, заповеди за командировки и за наети лица, които да осъществят транспорта. В хода на ревизията е изпратена молба до данъчната администрация по линия на международното сътрудничество до данъчната администрация на Италия, съгласно чл. 171 от ЗДДС и чл. 5 от Регламент ЕО 1798/2003 на Съвета. Според отговора, подробно обсъден от първоинстанционния съд, данъчни инспектори са посетили двата известни офиса на фирмата получател, но не са открити следи от фирмата, на адреса посочен във фактурите в писмата за потвърждение на доставките. На адреса Milano, via Tirso № 4 няма подходящи места за получаване на стоката, фирмата няма никакви складове и е обект на разследване. Италианските власти считат адреса за фиктивен, а вътреобщностните доставки за нереални. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, като споделя изцяло съображенията и аргументите на съда за липсата на материалноправната предпоставка за определяне на процесните доставки като вътреобщностни по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките "от територията на страната на доставчика до територията на друга държава членка", когато получателят е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Освен това настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора, с който съдът е бил сезиран. Правилно е извършено позоваване на рамковия договор за доставка на месо и месни продукти от 1.11.2009 г. между ревизираното дружество като продавач и италианското дружество като купувач, както и на издадените във връзка с него процесни фактури. Обоснован е изводът и за недоказване от страна на ревизирания субект на осъществяване на вътреобщностните доставки независимо, че са представени потвърждения за получаване на стоката, с разминаване относно датите с направеното отбелязване на представените три броя пътни листове, както и три броя заповеди за командироване на лицето Емил Стефанов като шофьор, фискални бонове за закупуване на гориво в България и Гърция, и докладна записка на собственика на търговското предприятие - превозвач. Основните съображения, за да не се приеме за доказан факта на преминаване на стоката на границата между страните по доставките - държави членки на съюза, регистрирани за целите на ДДС, са декларацията на посоченото физическо лице, в която изрично заявява, че не е работило при едноличния търговец - превозвач и не е осъществявало транспортни превози, не се е разписвало на ведомости за заплати и на товарителници. Освен това от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза не се установява категорично документирането на транспорта по процесните доставки, понеже заключението е изготвено въз основа на представени от едноличния търговец документи и не е осъществена проверка от експерта, а също и от обстоятелството, че в представените товарителници липсват някои реквизити. Независимо от направеното потвърждение, то от отговора, получен по линия на международното сътрудничество, се констатира, че италианската фирма не е открита на посочения адрес и не е осъществена проверка при нея, същата няма складове и е обект на разследване. Същият представлява официален документ и се ползва с доказателствена сила, докато представените документи са частни и са били оспорени от приходната администрация. Настоящият съдебен състав намира, че доказването на произхода на процесната стока от доставчика "Тракер Хаус" ЕООД е ирелевантно, доколкото той не е елемент от данъчния състав по чл. 7 от ЗДДС и може да бъде преценяван само с оглед останалите данни по делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение