Решение № 6249 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6941/2015 г.

Решение № 6249 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6941/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Г." ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, чрез законния си представител, срещу решение № 135/24.04.2015 г., постановено по адм. д. № 5/15 г., по описа на Административен съд гр. В. Търново /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 041400633/29.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 448/1.12.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/- гр. В. Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Зафиров, касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде отменен ревизионният акт в обжалваната част. Според касаторът решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК и чл. 112, ал. 1 от ДОПК- Незаконосъобразно съдът е приел, че започване на ревизионното производство е идентично с образуване на същото по смисъла на двете разпоредби. Претендира разноски за две инстанции. Ответната страна - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, юрк. Ушилова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 041400633/29.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с Решение № 448/1.12.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частта му, с която са начислени лихви върху допълнително определените ДДС и корпоративен данък за периода 1.04.2008 г. -312008 г. за корпоративен данък и за периода 15.10.2008 г. -31.12.2008 г. и 15.12.2008 г. -31.12.2008 г. за ДДС м общ размер 2 143,51 лева За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена повторна данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. Съдът е обсъдил приетата по делото счетоводна експертиза, която е определила размера на лихвите върху допълнително установени задължения по ЗДДС и ЗКПО, от датата на възникването, до 30.12.2008 г. в размер на 2 143,51 лева. По отношение на посочените задължения жалбоподателят е поддържал възражението си за погасяване по давност, както в хода на административното обжалване, така и пред първоинстанционния съд. В частта относно определените допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС, РА като необжалван е влязъл в сила. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че задължения представляват лихви върху невнесени в определения от закона срок данъци, като съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 /предишна т. 8/, вр. с т. 1 от ДОПК и имат характер на публични държавни вземания, поради което спрямо тях е приложима погасителната давност за такъв вид вземания, установена в чл. 171 от ДОПК, а не тази за частните вземания, уредена в гражданското законодателство чл. 111, б. "в" от ЗЗД. На следващо място, съдът е приел за неоснователно и второто възражение за изтекла погасителната давност за публичните държавни вземания, определена с нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Позовал се е на разпоредбите на чл. 93 от ЗКПО и и чл. 89, ал. 1, вр. с чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и е приел, че давността изтича на 1.01.2014 г. На основание чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК давността е спряла да тече на 27.11.2013 г. /датата на издаване на ЗВР № 1303066/27.11.2013 г. а не на датата на връчване на представляващия ревизираното лице на 21.12.2013 г./, издадена от н-к сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново. Остатъкът от давностния срок към датата на спирането на давността, съдът е приел, че е не както смята оспорващото дружество 8 дни, а 34 дни, тъй като периодът между издаването и връчването на РА е 10 дни. На следващо място съдът е приел, че не следва да бъде възприето становището на жалбоподателя, че за да се породи действието по чл. 172, ал. 2, предл. първо от ДОПК, трябва ревизионният акт, установяващ вземането да е бил връчен на задълженото лице, тъй като разпоредбата не предвижда такова изискване С издаването на ревизионният акт погасителната давност е прекъсната и е започнала да тече нова такава, която от своя страна е спряна с предприетото обжалване. Решението е правилно. По делото няма спор по фактите. На "Г." ЕООД - гр. Велико Търново, е извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди от 1.01.2008 г. до 31.10.2013 г. и за корпоративен данък за периода 1.01.2007 г. - 31.12.2012 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № 1303066/27.11.2013 г. /връчена на представляващия ревизираното лице на 21.12.2013 г./, издадена от н-к сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. В. Търново. В хода на ревизионното производство са установени задължения за ДДС и корпоративен данък, които не са обжалвани по административен ред и в тази част РА е влязъл в законна сила. Предмет на настоящото производство са задължения за лихви определени за периода до 30.12.2008 г., върху допълнително установените задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 17654,42 лв, и лихви върху установен ДДС за внасяне за дан. периоди м. 09 и м. 11 2008 г., в общ размер на 2 143,51 лева. Както в решението на решаващия орган, така и в мотивите на обжалвания в настоящото производство съдебен акт са изложени подробни доводи относно възраженията на касатора за погасяване на процесните вземания за лихви. Изводите на АС се споделят изцяло от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни с изключение на началния срок от който започва ревизионното производство, респективно спира да тече определеният от законодателя давностен срок. В този смисъл е основателен довода на касатора, че това е момента на връчване на ЗВР на ДЗЛ. В конкретния случай важен е факта, че с процесния РА са определени допълни задължения за данъци, които не са оспорени по административен ред и РА в тази си част е влязъл в сила. Задълженията за лихви са акцесорни и са дължими само при наличие на установени задължения по главницата. При наличие на установени задължения за които не е направено възражение за изтекла погасителна давност, няма правна възможност да е изтекъл давностния срок по отношение на лихвите върху тези задължения. Този извод се налага от обстоятелството, че началния момент на дължимостта на задължението не е оспорен от касатора, поради което след тази дата се дължи законна лихва. Началния момент на установяване на задължението, респективно дължащата се след този момент лихва е идентичен- 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Тук следва да се посочи, че е неоснователен довода на касатора, че предвиденото изключение визира именно срока за погасяване на задължението за лихви визирано в чл. 111 от ЗЗД. Нормата на 171, ал. 1 от ДОПК визира началния момент на заплащане на главницата на установеното публично задължение, а не аксесорното за лихви. Безспорно в конкретния случай ревизията е започнала преди изтичане на 5 годишния период считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение за ДДС и корпоративен данък и е приключило в едногодишния срок на спирането въз основа на ЗВР за започване на ревизионното производство. Неоснователно е твърдението на касатора, също подробно обсъдено от първоинстанционния съд, че в периода между датата на издаването на РА и неговото връчване - 10 дни, давностността не е била спряна, и съобразно остатъкът от 5-годишния срок към момента на започване на производството, в този период и преди връчването на РА давностния срок е изтекъл. Законодателят е категоричен, че давността спира да тече съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1 от ДОПК от момента на започването на ревизионното производство. Единственото ограничение е, че давността спира за не повече от една година, която в конкретния случай не е изтекла. Да се сумират дни останали до 5 годишния срок от започване на ревизионното производство, с дни между периода на издаване и връчване на РА е в противоречие с цитираните разпоредби. Не на последно място правилно е прието, че съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК с издавеното на процесния РА давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, като началния т срок е датата на издаване на РА, а не на неговото връчване на страна съгласно изричния текст на посочената разпоредба. Предвид изхода на спора и изричната претенция на ответника по жалбата за присъждане на разноски, съгласно представен списък, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, "Г." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, следва да заплати сумата от 380,05 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,