Решение № 3009 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2012 г.

Решение № 3009 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5471/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния представител Мъстан Абилов против решение № 106 от 13.03.2012 г. по адм. дело № 579/2011 г. на Административен съд Велико Търново. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени със подробни доводи във връзка със съществото на спора. Оспорени са и присъдените на жалбоподателя разноски поради прекомерност. Ответникът - "КОБО" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Йончева в писмен отговор по касационната жалба, считат същата за неоснователна и неправилна и молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендират се и съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред касационната инстанция. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на "КОБО" ЕООД, представлявано от управителя Кольо Колев, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3477 от 12.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е установена като недължимо получена от жалбоподателя по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. сума в размер на 16 620.35 лв. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, като е съобразил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4, чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП; чл. 162, ал. 1, т. 8 и чл. 166 от ДОПК; чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е още, че е нарушено изискването за форма - чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в акта липсват фактическите и правни основания за издаването му, което прави невъзможно изследването му за несъответствие с материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Установил е също, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяна на оспорвания акт. 1. жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, което е довело до нарушаване на процесуалните му права - да се запознае с фактите; да представи доказателства; да присъства на извършените проверки; да прави възражения и т. н.; 2. нарушени са принципите на достъпност, публичност и прозрачност; 3. налице е нарушение на чл. 26, чл. 28 и чл. 35 и 36 от АПК. Съдът е приел също така, че липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция, което от своя страна го освобождава от санкция съгласно основните положения от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е "длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г., ответникът в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване на модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени административни проверки на заявленията, в резултат на които е намалена годната за подпомагане площ (в акта дори не е посочено с колко е намалена годната площ), а на това основание и част от оторизираната субсидия на бенефициента - в размер на 16 620.35 лв. - се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Следва да се има предвид, че при подаване на заявленията си за подпомагане за кампания 2009 г., в ИСАК, е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на орфото изображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП, Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Едва в касационната жалба на л. 1 се заявява че земеделския производител е заявил при подаване на заявление то площи, които не са били ползвани от него и в същото време и в същото време на стр. 3 и 4 заявява че по заявлението са извършени всички проверки които са задължителни по ИСАК т. е не е установено умишлено недобросъвестно поведение то страна на производителя. Това е отразено и в Окончателните изчисления в лева за СЕПП където е отразено " липсва умишлено деклариране". Съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва ада бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо, с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г. ги обявява за недопустими. По този начин, административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, която е основание за отмяна на атакувания акт. При така изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и във връзка с направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на ответната страна се дължат деловодни разноски. С жалбата се обжалва решението и в частта за разноските, като ответника по жалбата "КОБО" ЕООД е направил искане за присъждане на такива и във втората инстанция. От представения от ответника по делото договор за правни услуги (стр. 24) е видно, че същият е заплатил изцяло и в брой в деня на подписване на договора възнаграждение на адв. Йончева в размер на 800 лв., представляващо осъществена правна защита и съдействие пред първата инстанция. Жалбата е частично основателна. Налице е прекомерност на претендирания размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е обаче възражението за определяне на дължимия размер при наличие на оценяем интерес, тъй като производството е административно. Отговорността за разноски е право на едната страна да иска и задължение на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Тази отговорност е обективна и невиновна, тя не е отговорност за вреди. При направено от страна на ответника възражение за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат намира приложение чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Административният орган не може да бъде задължен да заплати направени разходи в размер, който е прекомерно висок и не съответства на необходимия разход за получаване на адекватна по обем процесуална защита. При определяне на дължимия размер следва да бъде съобразена разпоредбата на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която присъдените възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от трикратния размер на възнагражденията, определени от тази Наредбата, който е 450 лв. Ето защо решението в частта за разноските следва да бъде изменено, като в тежест на ответника следва да се присъдят разноски в от 500 лв. Неоснователно е обаче искането за присъждане на разноски за касационната инстанция. Видно от представеното пълномощно на л. 10 от делото в договора за правна помощ е посочено договорена сума 800 лева и платена без да е посочено кога и как е извършено плащането. Не е представен и списък на разноските или допълнителни доказателства за плащането поради което в тази част искането следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,