Решение № 1596 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2008 г.

Решение № 1596 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11621/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Борисов Христов от гр. Русе срещу решение № 543 от 23.06.2008 г. по адм. д. № 133 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 33-ти състав. Релевирани са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Националната експертна лекарска комисия, не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 543 от 23.06.2008 г. по адм. д. № 133 от 2008 г. Административният съд - София-град, второ отделение, 33-ти състав, е отхвърлил жалбата на Николай Борисов Христов от гр. Русе против експертно решение № 0998 от заседание № 130 от 3.08.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия. Съдът е приел за установено въз основа на съдебномедицинската експертиза, че правилният процент на трайно намалена работоспособност е 66%, както е посочено на стр. 1 от обжалваното решение. Направен е окончателният извод за законосъобразност на административния акт. Решението - предмет на касационното производство, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Всички оплаквания на Христов са насочени към съдебномедицинската експертиза. Последната е приета в съдебното заседание, състояло се на 28.05.2008 г., за което жалбоподателят по първоначалното дело е бил редовно призован при условията на чл. 137, ал. 7 АПК. Независимо от това той не се е явил и не е оспорил заключението на вещите лица. Оспорване на експертизата едва пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. Що се касае до компетентността на вещите лица, техните специалности отговарят на експертизираните заболявания, тъй като д-р Кирил Ананиев Симеонов е специалист по ортопедия и травматология, а д-р Валентина Василева Маринова - психиатър. Делото е образувано преди влизането в сила на новия ГПК и съгласно § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК от 1.03.2008 г. е разгледано по реда на отменения ГПК. Въпросите по определяне на процента на трайно намалената работоспособност са от компетентността на вещи лица, тъй като изискват специални знания в областта на медицината. Съгласно чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.) вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са нужни специални знания, каквито съдът няма. Ето защо, изграждайки изводите си относно фактическата обстановка въз основа на неоспорената разширена съдебномедицинска експертиза, решаващият състав не е нарушил процесуалния закон, а напротив, приложил го е правилно. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК настоящият тричленен състав на Върховния административен съд статуира само в пределите на касационната жалба, поради което фактическата грешка, допусната в експертно решение № 0998 от заседание № 130 от 3.08.2006 г. на Националната експертна лекарска комисия, не се коментира. По изложените в тези мотиви съображения обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,