Решение № 10911 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2010 г.

Решение № 10911 от 26.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11319/2010 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Петър Траянов Николов от гр. София, чрез пълномощника адв. Валентин Калчев, против решение № 2181/30.06.2010 г., постановено по адм. дело № 7823/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 264/12.10.2009 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), с което е потвърдено разпореждане № 4906227060/1/7.04.2009 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице условията за категоризиране на стажа през процесните периоди по т. 66е ПКТП (отм.). Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Петър Траянов Николов против решение № 264/12.10.2009 г. на главния директор на СУСО, с което е потвърдено разпореждане № 4906227060/1/7.04.2009 г. на ръководител "ПО", с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. При издаване на разпореждането е прието, че не попада във втора категория осигурителният стаж на лицето по удостоверение обр. УП 3 изх. № 7-45/19.05.2006 г., издадено от "Петрол" АД за следните периоди: 06.04.1976 г. - 1.11.1979 г. на длъжността "техник", 1.11.1979 г. - 17.02.1984 г. на длъжността "механо-монтьор", 17.02.1984 г. - 1.07.1990 г. - "работник по ремонт и поддръжка на машини", 1.09.1991 г. - 1.07.1992 г. - "продавач в склад", 1.05.1993 г. - 27.11.1996 г. - "продавач в склад", 16.07.1998 г. - 3.07.2000 г. - "продавач на склад" и 3.07.2000 г. - 16.07.2001 г. - "работник по ремонт и поддръжка на машини". За втора категория по т. 42 ПКТП (отм.) е признат стажа през периода от 1.07.1990 г. до 1.09.1991 г. на длъжността "помпиер - продавач ЖП - естакада", а за останалите длъжности е прието, че стажът не е положен на площадката на фирма "Кремиковци" АД, поради което не е налице основание за категоризирането му по т. 66е ПКТП (отм.). Според приетите по делото писмени доказателства, включително личното досие на жалбоподателя съдът е приел, че същият е заемал посочените длъжности през периодите от 6.04.76 г. до 1.07.1990 г., от 1.09.1991 г. до 31.08.1998 г. е заемал длъжността "продавач на склад", от 1.09.1998 г. до 3.07.2000 г. - "механик сервизно оборудване" и от 3.07.2000 г. до 16.07.2001 г. - "работник по ремонт и поддръжка на машини". Съдът е приел, че съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително показанията на разпитаните свидетели, налага извода, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност "продавач в склад" за периода от 1.09.1991 г. до датата, на която е преназначен на длъжността "механик сервизно оборудване" в "Петрол" АД е идентична по своето съдържание като функции и задължения на длъжността "продавач на петролни продукти и горива" и "помпиер-продавач". Предвид това съдът е приел, че за периода от 1.09.1991 г. до 31.08.1998 г., през който жалбоподателят е заемал длъжността "продавач на склад" неправилно органът е приел, че стажът следва да се зачете за трета категория. Според съда този труд следва да се зачете за втора категория по т. 66з ПКТП (отм.), но това не променя крайния извод за липсата на условията по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. За останалите длъжност, заемани в "Петрол" АД съдът е приел, че не разкриват идентични функции и задължения, присъщи за длъжността "помпиер продавач на ЖП естакада" и "продавач на петролни продукти и масла" и няма основание за категоризирането им по т. 66з ПКТП (отм.). Съдът е приел, че е недоказано твърдението на жалбоподателя за зачитане на спорния стаж за периода от 6.04.1976 г. до 15.08.1998 г. от втора категория при условията на т. 66е ПКТП (отм.), като положен на площадката на фирма "Кремиковци". От анализа на нормата е видно, че законодателят е имал предвид само производствено предприятие "Кремиковци" и производствените площадки на предприятието, намиращи се на територията на кв. Кремиковци и кв. Ботунец, както и работещите от други фирми и предприятия, чието местонахождение е на територията на посочените производствени площадки. Според съда от логическото тълкуване на разпоредбата на т. 66е се налага изводът, че посоченият в същата критерий за категоризиране на стажа е свързан с изискването работещите да осъществяват дейност, която е включена и/или е част от основната дейност на съответното предприятие. В случая стажът е положен в петролна база на "Петрол" АД, находяща се в района на кв. Кремиковци, но не е доказано по категоричен начин да е положен на производствената площадка на фирма "Кремиковци". Посочил е, че този факт се потвърждава от писмо изх. № 7-110/5.10.2009 г. от "Петрол" АД. Според съда заключението на вещото лице не дава пълен и обоснован отговор на поставената задача, а само посочва, че петролна база "Кремиковци" попада в границите на площадка "Кремиковци", но не уточнява дали това е производствената площадка на "Кремиковци" АД или е в кв. "Кремиковци"; вещото лице не е изследвало документи за собственост и скица за определяне на точното местонахождение на обекта, а е извършило само оглед и проверка на кадастралните планове и проекти за регулация. По тези съображения съдът е направил извода, че не е налице основание за категоризиране на труда през процесните периоди по т. 66е ПКТП (отм.) Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. От фактическа страна между страните не се спори относно периодите, през които Петър Траянов Николов е положил труд в петролна база "Кремиковци" на "Петрол" АД, както и длъжностите, на които е работил, които са правилно установени от първоинстанционния съд е са отразени в мотивите на съдебното решение, така както са посочени по-горе в настоящите мотиви. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали този труд следва да се зачете за втора категория труд при условията на т. 66е ПКТП (отм.), вр. чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която определя като втора категория стажа по т. 66е ПКТП (отм.), положен до 31.12.1999 г. Съдът е дал необоснован отговор на този въпрос, в резултат на съществени нарушения на съдопроизводствени правила. В разпоредбата на чл. 66е ПКТП (отм.) са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите в изброените фирми и на съответни площадки от същите, сред които е посочена и фирма "Кремиковци" - площадки Кремиковци и Ботунец. В изречение второ на т. 66е към посочената категория са включени и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. В случая претенцията на жалбоподателя за категоризиране на труда по т. 66е ПКТП (отм.) е свързана с обстоятелството, че е работил в петролна база "Кремиковци", за която твърди, че се е намирала на територията на фирма "Кремиковци". За категоризиране на труда по т. 66и от решаващо значение е отговора на въпроса дали петролната база, в която е работил жалбоподателя е имала местонахождение на територията на площадката на фирма "Кремиковци". Този въпрос е останал неизяснен по делото, включително и чрез заключението на съдебно-техническата експертиза. В заключението вещото лице е посочило, че след направения оглед при посещението на петролна база "Кремиковци" е видно, че тя попада в границите на площадка "Кремиковци", като петролната база граничи от север със ЗСК "Кремиковци", от изток - ПМЗ (сега фирма "Монтел"), от юг - гара Кремиковци и от запад - УСМ и ЗСК; при направената справка в СО Район "Кремиковци" на одобрените кадастрални планове и проекти за регулация, е видно, че петролна база "Кремиковци" попада върху площадка "Кремиковци" по плана на ЗСК "Кремиковци", което е видно и от приложеното към заключението копие от ИПР съгласно заповед № РД-0950-110/21.12.2006 г. на ЗСК "Кремиковци". Първоинстанционният съд не е възприел изводите на вещото лице по заключението като е посочил, че същите са необосновани. Настоящият състав споделя този извод на съда, тъй като от съдържанието на заключението и начина, по който е изготвено действително се налага извода за неговата необоснованост. Правилен е също довода на съда, че вещото лице не е дало пълен отговор на поставените въпроси. Първоинстанционният съд обаче е допуснал съществено нарушение на процесуални правила поради това че е приел заключението при положение, че вещото лице не е дало пълен и обоснован отговор на поставените въпроси, както и поради това че е постановил съдебното решение без да е изяснил релевантните по спор факти и обстоятелства. Съдът е следвало да задължи вещото лице да отговори пълно и точно на поставените въпроси и да обоснове заключението си или да му постанови допълнителна задача в същия смисъл, или да назначи тричленна експертиза. Като не е сторил това и е постановил решението без да изясни релевантния по спора факт дали петролната база, в която е работил жалбоподателят се е намирала на площадката на фирма "Кремиковци" (сега "Кремиковци" АД), съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане съдът следва да постави допълнителна задача на същото или друго вещо лице, или да назначи тричленна експертиза, която да даде заключение дали през процесните периоди петролна база "Кремиковци", в която е работил жалбоподателя, се е намирала на територията на площадката на фирма "Кремиковци". При отговора на този въпрос вещото лице следва да извърши справки в съответната служба на района на общината относно действащите през процесните периоди кадастрални и регулационни планове на територията, в която попада площадката на фирма "Кремиковци", като при констатирани различия (относно местонахождението на петролната база и/или на границите на площадката на фирма "Кремиковци") през отделните периоди в посочения времеви обхват, следва да отрази това в заключението; в заключението следва да бъде отразено дали съответните планове са влезли в сила и кога. Към заключението следва да бъде приложена скица, в която да бъдат отразени границите на площадката и местонахождението на петролната база, от която ясно да е видно дали базата попада или не на територията на площадката. При преценка за необходимост съдът може да постави задача на същото или друго вещо лице със съответна компетентност, което да даде заключение какво се включва в понятието "производствена площадка", каква е разликата между "площадка" и "производствена площадка" на едно производствено предприятие и в частност какво се включва в производствената площадка (ако съществува разлика с понятието "площадка") на фирма "Кремиковци" през процесните периоди, както и да означи същата на скицата. В съответствие със заключението и останалите доказателства по делото съдът следва да даде обоснован отговор на въпроса дали трудът през процесните периоди следва да се определи като такъв от втора категория и евентуално за каква част от тези периоди, като съобрази приложимостта на ПКТП (отм.) за стажа до 31.12.1999 г. и действащата след тази дата Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,