Решение № 8087 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2653/2019 г.

Решение № 8087 от 30.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2653/2019 г., VII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/ АПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. Малекдинхел, [гражданство], чрез процесуален представител адв. Д. Радославова, против решение № 7773/19.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9348/2018 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са доказани материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване и предполагаемата възможност за извеждането на чужденеца от страната, като съдът неправилно е приел, че тези предпоставки са установени и доказани. Сочат се следните пропуски на първоинстанционния съд: 1. Погрешно и немотивирано, съдът е приел, че е наличен отказ на лицето да съдейства на компетентните власти за връщането му в страната на произход, а това не може да е критерий за съдействие, като тълкуването на съда в тази насока е в противоречие със закона и установената съдебна практика; 2. Отказът за завръщане в страната на произход от чужденеца е продиктувано от основателен страх от преследване; 3. Първоинстнационният съд не е отчел, че въпреки наличното забавяне в получаване на необходимите документи, административният орган следва да докаже, че това забавяне ще е възможно да бъде преодоляно в рамките на следващите 6 месеца и, че извеждането е на практика вероятно и възможно в този период, като доказателства в тази насока не са представени от органа; 4. Съдът не се е съобразил с чл. 6 от Хартата за основните права на ЕС, съгласно разясненията към нея и по точно с чл. 5, § 1, бук. "f" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – с текста се въвежда принципа за законоустановеност на процедурите, условията и основанията за правомерно ограничаване и дерогиране на правото на свобода на чужденец, при наличие на процедура за извеждането му. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което атакуваният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване и от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счита за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Малекдинхел, [гражданство], против заповед № 5364 з - 1091/13.08.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/, за срок от шест месеца, до 15.08.2018 г. За да постанови оспорения съдебен акт, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. От доказателствата по делото съдът е установил, че с влязло в сила решение № УПП-357/12.12.2017 г., на интервюиращ орган на ДАБ при МС на Н. Малекдинхел е отказано предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Със заповед № УРИ 5392 ПАМ-89/15.02.2018 г., на началника на сектор "Миграция" при СДВР, спрямо жалбоподателят е наложена ПАМ – "Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". С последваща заповед № УРИ 5392-ПАМ-90/15.02.2018 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР, жалбоподателят е бил настанен принудително в СДВНЧ за срок до отпадане на пречките за изпълнение на наложената ПАМ, но за не по-вече от 6 месеца. На 13.08.2018 г. е постъпило предложение рег. № 5364 р-14218 от началник отдел ПНМ-ДМ, в което е посочено, че чужденеца няма документи за самоличност и категорично е отказал доброволно да напусне територията на Р. България. Посочено е, че е изпратено до посолството на [държава] писмо с искане за издаване на пасаван на [гражданство], но е отговорено, че писмото не отговаря на контекста на споразумението "Съвместен път напред по миграционните въпроси". Изпратено е писмо до дирекция "Консулски отношения" на МВнР, като няма отговор по него. Въз основа на предложението директорът на дирекция "Миграция" при СДВР е издал оспорената заповед. Въз основа на тези релевантни факти първоинстанционният съд е достигнал до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, тъй като с оглед на конкретните обстоятелства по случая съществува разумна възможност за принудителното извеждане на чужденеца. Посочил е, че след като Н. Малекдинхел се явява незаконно пребиваващ в Република България гражданин на трета страна, който вече не отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване на територията на държавите - членки, по отношение на него следва да бъде приложена процедурата за обратно връщане, оформена със съответния европейски пътен документ. Поради това АССГ е отхвърлил жалбата на Н. Малекдинхел, като неоснователна. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ /ДВ, бр. 97/05.12.2017 г. /, посочена като правно основание за издаване на заповедта, предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца". Цитираната разпоредба регламентира материалната компетентност на директора на дирекция "Миграция" при условията на оперативна самостоятелност да продължава настаняването при изпълнение на нормативно предвидените предпоставки. От доказателствата по делото е безспорно установено, че Н. Малекдинхел няма валиден документ за връщане в страната си по произход, не притежава парични средства за издръжка, не посочва адрес на живеене в страната и не е постъпила декларация с нотариално заверен подпис от български гражданин за осигуряване жилище и финансова подкрепа на чужденецът, както наличие на отказ да се върне доброволно в страната си по произход. Наред с това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. От друга страна се установява активно поведение на директора на дирекция "Миграция" при СДВР за издаване на документ за самоличност на чужденеца /в частност е представеното пред касационната инстанция писмо рег. № 536400-5457/20.03.2019 г., до посолството на [държава], с искане за издаване на пасаван на [гражданство]/, но е налице забавяне в процедурата и то не по вина на административния орган. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на лицето по правни или други съображения и следователно разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. С оглед посоченото настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на Н. Малекдинхел могат да бъдат предприети други ефективни мерки. Към датата на издаване на заповедта са съществували пречки за изпълнението на приложената ПАМ. Освобождаването на лицето е могло да доведе до укриването му предвид това, че е влязъл в страната не по установения от закона ред и е без документи. Предвид липсата на доказателства за валиден адрес и средства за издръжка, не е имало основания за замяна на мярката с налагане на по-лека такава. Срокът на принудителното настаняване е определен от административния орган законосъобразно – до отпадане на обстоятелствата предвидени в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ т. е. до отпадане на обстоятелствата, наложили прилагане на принудителната административна мярка – налице е опасност лицето да се укрие, но не повече от 6 месеца. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Н. Малекдинхел срещу заповед № 5364 з - 1091/13.08.2018 г. на директора на дирекция "Миграция" - МВР, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение