Решение № 14855 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2020 г.

Решение № 14855 от 1.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9530/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София срещу решение № 3167/22.06.2020 г., постановено по адм. дело № 950/2020 г. по описа на Административен съд – гр. София, с което е отменен по жалба на "Нови Мелници" ООД – гр. София Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991902598985/18.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № 214718.12.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател предвид, че регистрацията по ЗДДС е прекратена на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" във връзка с чл. 176, т. 1 ЗДДС поради ненамиране на задълженото лице на декларирания от него адрес за кореспонденция по чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК, този адрес съвпада с адреса на управление, деклариран пред Агенцията по вписванията. При извършени общо 5 посещения на адреса за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 1 ДОПК, неправилно съдът е приел, че не е доказана системност и продължителност на отсъствията на задълженото лице (а не ревизираното лице, както е посочено в касационната жалба). В тази връзка посочва, че изискванията за системност не е изрично поставено като условие по чл. 176, т. 1 ЗДДС, но и твърди, че единодушно в съдебната практика се приема, че три повторения изпълват изискванията за системност, а в конкретния случай са направени общо 5 посещения. Касационният жалбоподател излага оплакване, че неотносими към приложението на чл. 176, т. 1 ЗДДС са мотивите на първоинстанционният съд, че след като дружеството има електронен адрес, приходната администрация не е възпрепятствана да извършва проверки, тъй като от значение за прекратяването на регистрацията по ЗДДС на основание чл. 176, т. 1 ЗДДС е обстоятелството дали задълженото лице може да бъде открито на адреса за кореспонденция, а не на електронния му адрес. Допълнителни аргументи в тази връзка според касатора дава чл. 175, т. 5 ЗДДС. Категорично в касационната жалба се излагат подробни доводи, че законодателят разграничава адресът за кореспонденция с електронния адрес и последният не е относим по отношение на чл. 176, т. 1 ЗДДС. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител юриск. К. Тасева. Ответникът по касационната жалба "Нови Мелници" ООД – гр. София чрез адв. Е. Писков, я оспорва по подробно изложени съображения в депозирания по делото писмен отговор с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от "Нови Мелници" ООД акт за дерегистрация, цитиран по-горе, с който на основание чл. 176, т. 1 ЗДДС е прекратена регистрацията на дружеството по този закон, първоинстанционният съд е приел, че макар протоколите за посещения на дружеството на адреса за кореспонденция съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК да са изготвени във формата и по реда на чл. 50 ДОПК, те не са достатъчни, за да удостоверят, че приходните органи са извършили задълбочена проверка на възможностите лицето да бъде открито на декларираните от него адреси. Според съда проверките са извършени в рамките на 11 работни дни по едно и също време на деня, поради което не може да се направи извод за продължителност и системност на отсъствието. Освен изложеното съдът е приел, че допълнителен аргумент дава и разпоредбата на чл. 28, ал. 4 ДОПК, която предвижда, че при отсъствие повече от 30 дни от адреса за кореспонденция да се упълномощава лице, на което да се връчват съобщения, което в случая не било изпълнено. Съдът е посочил, че дружеството е имало действащ електронен адрес, регистриран при вписването му, който е бил известен на данъчните органи и представлява също адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Според съда на електронния адрес са налице данни, че са извършвани уведомявания. Направен е извод от решаващия съд, че предвид наличието на електронен адрес и липса на данни за предходно или последващо неоткриване на представител на дружеството, не е налице препятстване на възможността за проверки от страна на данъчните органи. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 176, т. 1 ЗДДС санкционира с прекратяване на регистрацията по ЗДДС задълженото лице, когато то не бъде открито на адреса за кореспонденция, който е декларирал. Предвид, че в настоящия казус задълженото лице е юридическо лице, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК за местните юридически лица това е адресът на управление. По делото няма спор, че адресът за кореспонденция съвпада с адреса на управление, с който дружеството е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията. Не се спори, че при извършените от приходния орган посещения, дружеството е посещавано на този адрес и не е намерен негов представител. Спорът по делото се свежда до това дали приходният орган, който е извършил посещения на адреса на управление, е следвало да извърши уведомяване до дружеството и на посочения от последното електронен адрес. На този адрес е видно от данните по делото, че приходните органи са извършвали множество връчвания по различни поводи – във връзка с извършени проверки, ревизии, по подадени от дружеството декларации и др. Систематичното място на разпоредбата на чл. 28 ДОПК се намира в Дял Първи, Глава шеста от ДОПК, която е озаглавена "Съобщения". Разпоредбата на чл. 28 ДОПК пък носи заглавие "Адрес за кореспонденция". В ал. 1, т. 2 на цитираната разпоредба, се съдържа дефиниция на адрес за кореспонденция по смисъла на ДОПК и за юридическите лица това безспорно е адреса на управление. В същото време пак в същата правна норма, озаглавена "Адрес за кореспонденция", се съдържа и в ал. 2 и възможност при деклариран електронен адрес дружеството да бъде уведомявано от приходните органи и на електронен адрес. Законодателят не сочи конкретно какви съобщения могат да се изпращат на електронния адрес. Установява се, че систематично разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 2, чл. 29, ал. 1 и 4, чл. 30, ал. 5 и 6 и чл. 32, ал. 1 и 5 ДОПК се свързват с адреса за кореспонденция, респ. електронен адрес, ако такъв е деклариран от задълженото лице, поради което се обосновава извод, че приходните органи при проявена активност, използвайки и електронния адрес са могли да осъществяват връзка с представител на дружеството и да уговорят ден и час за физическа проверка. При установените няколко посещения на адреса за кореспонденция и ненамирането на представител на "Нови Мелници" ООД, приходните органи е следвало да уведомят задълженото дружество на електронния му адрес да се осигури се осигури достъп до адреса за кореспонденция, за да може приходните органи да извършат физическа проверка по повод заповед № РД-01-1826/2.10.2019 г. на и. д. директора на ТД на НАП – гр. София и резолюция за извършване на проверка № 222691902458520/3.10.2019 г. със срок до 26.11.2019 г. Обстоятелството, че чл. 28 ДОПК е със заглавие "Адрес за кореспонденция" не може да се приеме разбирането, че електронният адрес не е адрес за кореспонденция. С него се дава възможност на приходните органи да съобщят на задълженото лице да осигури представител на адреса за кореспонденция, когато е необходимо да се извърши физическо посещение, какъвто е настоящия случай. Безспорно е установено, че електронният адрес е заявен и при вписване на дружеството в Търговския регистър и с него приходната администрация е разполагала, както се установи от данните по делото. Касационният жалбоподател неправилно твърди, че са извършени 5 посещения на адреса за кореспонденция, протоколирани на 8.10.2019 г.; 16.10.2019 г.; 17.10.2019 г.; 22.10.2019 г. и 30.10.2019 г. предвид, че актът за дерегистрация е издаден на 18.10.2019 г. Останалите посещения на адрес на 22.10.2019 г. и 30.10.2019 г. са във връзка с връчването на акта за дерегистрация, не преди него. При така установените факти и обстоятелства по делото, законосъобразни са изводите на решаващия административен съд, че при наличие на деклариран от дружеството електронен адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК, който видно от доказателствата по делото е използван от приходните органи многократно по различни поводи, вкл. и за връчване на процесния акт, същите е следвало да проявят активност и да съобщят на този електронен адрес да се осигури представител на адреса за кореспонденция и едва при неизпълнение да се осигури достъп до него, да се пристъпи към санкциониране на дружеството по чл. 176, т. 1 ЗДДС чрез дерегистрация по ЗДДС. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС по сходни казуси по адм. дела № 7378/2014 г., № 8944/2014 г. и № 3185/2015 г. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените отменителни основания. Решението на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение