Решение № 9011 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2013 г.

Решение № 9011 от 27.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В., срещу решение № 35 от 9.01.2013 г. по адм. дело № 2871 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него по жалба на Ш. Лакин, гражданин на Великобритания, със статут на продължително пребиваващ в РБългария чужденец, е отменен акт за регистрация по ЗДДС под № 030421200003855 от 7.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с решение № 339 от 22.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В.. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Ш. Лакин оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Н. Х., като е депозирано и становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу акт за регистрация по ЗДДС под № 030421200003855 от 7.03.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. В., потвърден с решение № 339 от 22.06.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. В.. Той е издаден след осъществена проверка, на основание чл. 102, ал. 1, във връзка с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, поради наличие на облагаем оборот по ЗДДС в размер над 50 000.00 лв. В административното производство е установено, че в периода от 7.09.2009 г. до 15.12.2011 г. лицето Ш. Лакин е предоставяло услуги по договори с "Е." ЕАД, в сила от 7.09.2009 г. и от 1.04.2010 г., срещу което е получавало възнаграждение. Услугите, които е предоставяло са в качеството на супервайзър минно производство, които са определени като независима икономическа дейност. Размерът на реализирания облагаем оборот към 31.03.2010 г. е 60 465.38 лв., поради което до 14.04.2010 г. лицето е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че по делото е нямало спор относно размера, срока и основанията за изплащане на възнагражденията на лицето, които са формирали облагаемия оборот, като основният спорен момент е дали то е осъществявало независима икономическа дейност по цитираните договори или е работило по трудово или приравнено на него друго правоотношение. Според него основният разграничителен критерий е наличието на организационна подчиненост на лицето по отношение на лицето, което му е възложило работата. Жалбоподателят е бил организационно подчинен на търговското дружество, като е престирал труд по трудово правоотношение. Той не е могъл да решава сам къде и кога ще извърши услугата, предмет на договора, а неспазването на трудовото и данъчното законодателство обуславя административно наказателно отговорност. Лицето не е осъществявало независима икономическа дейност и не подлежи на регистрация по ЗДДС, поради което оспореният акт се явява материално незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, като в ал. 2 от същата норма е определена като независима икономическа дейност дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанско, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В ал. 3 са посочени дейностите, които не се квалифицират като независима икономическа дейност, като според т. 1 това е дейността осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово. От съдържанието на нормата е видно, че тяе съответна на разпоредбата на чл. 9, § 1 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данък върху добавената стойност. Общоприет критерий за разграничаване на трудовите от гражданските договори за поръчка или изработка, е че при първата категория договори се престира труд, а по втората категория договори се престира резултат Другият критерий е, че при трудовия договор полагането на труд става на определено затова място, за определено време и срещу конкретно възнаграждение, при което лицето спазва нормативно установени правила относно организацията при изпълнение на трудовата му функция. При лицата по граждански договори това е предмет на тяхна преценка. По делото не се спори, че лицето е осъществявало своята дейност в изпълнение на два договора, като естеството й, предполага, че тя ще бъде осъществявана на територията на мината и при съобразяване на съответни правила затова. Определящ и конкретен факт за прценка, че е осъществявана независима икономическа дейност, е уговореното възнаграждение между страните, включително в дните на пътуване, за цялото време на действие на договора, съобразно изработеното, включително и разходи по пребиваването му в страната. В издадените от него фактури предметът е "професионална работа за "Е." ЕАД с дневна ставка 300 лири до м. 10.2010 г. и 320 лири от м. 11.2010 г. до м. 11.2011 г.", като изплатените суми са декларирани от лицето с подаване ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, приложение № 3 доходи от други стопански дейности. Издадена му е служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ за удържани осигурителни вноски и удържания данък по сметката за изплатените суми. За тези два договора дружеството "Е." ЕАД не е подало уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до НАП, а лицето е сключило трудов договор впоследствие, считано от 15.12.2011 г. Следва да се приеме, че за двата периода по договорите до посочената дата лицето е осъществявало дейност, която по естеството си е професионална, респ. и отговорността и риска от нея. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от АПК за двете съдебни инстанции, общо в размер на 150.00 лв., на основание чл. 8, чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата редакция към даване ход на делото по същество. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение