Решение № 2223 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4369/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник - сектор Проверки към Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Велико Търново, чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. Николаева, срещу Решение 962 от 15.02.2023 г., постановено по адм. д. 4309 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2022 г. С обжалваното съдебно решение, по жалба на Мама ЕООД, с [ЕИК] е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) BG16RFOP002-2.095-0953 от 28.03.2022 г., издаден от настоящия касационен жалбоподател, с който на основание чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИП) и Заповед ЗЦУ-3473 от 01.12.2021 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, за Мама ЕООД е установено публично държавно вземане в общ размер на 7014,25 лв. С обжалваното съдебно решение на Мама ЕООД са присъдени разноски в размер на 1420,00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съображенията на административния съд относно приложението на одобрените от НАП и влезли в сила Условия за кандидатстване по схема за подкрепа BG16RFOP002-2.095 били неправилни. Мотивира становище, основано на разпоредбата на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИП. Оспорва направения извод, че подпомаганият обект, представляващ отдадена под наем временна постройка ресторант ЛА КАТЕДРАЛА, няма качеството на търговски център или търговски център тип МОЛ. Моли за обезсилване на обжалваното съдебно решение или за неговата отмяна, и постановяване на решение по същество на спора, с което предявената срещу оспорения АУПДВ жалба да бъде отхвърлена, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от процесуалния представител юрисконсулт Н. Николаева, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Ответникът Мама ЕООД не представя отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представя писмена защита, чрез надлежно упълномощения адв. Р. Савов, в която се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава писмено заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Мама ЕООД срещу АУПДВ BG16RFOP002-2.095-0953 от 28.03.2022 г., издаден от началник - сектор Проверки към ТД на НАП Велико Търново, с който е установено, че оспорващото дружество има публични държавни задължения в общ размер на 7014,25 лв., от които 6272,00 лв. главница, определена като недължимо платени или надплатени суми във връзка с предоставена безвъзмездна финансова помощ (БФП) по схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 на НАП, както и 742,25 лв. законна лихва за забава за периода от 27.01.2021 г. до 28.03.2022 г. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не е формиран, от правна страна първоинстанционният съд приел, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 59 АПК писмена форма и съдържа задължително изискуемите реквизити. Направил извод обаче, че актът е материално незаконосъобразен. Изводите си административният съд формирал в резултат на изследване на приложимите Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16RFOP002-2.095 Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки (Условия/та за кандидатстване). Съдът приел, че съгласно т. 11.4 от Условията за кандидатстване, предпоставка за получаване на БФП е бенефициентът да е бил засегнат от заповеди на МЗ - РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г., като следва да е преустановил или ограничил дейността си в търговските обекти, за които кандидатства. Мотивирал се, че доколкото в Условията за кандидатстване не е дадено разяснение какво се има предвид под израза "ограничаване на дейността", същият следва да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Приел, че дейността на временна постройка - ресторант ЛА КАТЕДРАЛА безспорно е била засегната от въведените противоепидемични мерки, тъй като е била ограничена по отношение на възможния за използване капацитет, кръга на потенциални клиенти и работното време за периода от 22.12.2020 г. до 31.03.2021 г. Направил извод, че предвид задължителния характер на посочените в Условията за кандидатстване критерии за подпомагане, неправилно в оспорения АУПДВ е прието, че този обект попада извън обхвата на търговските предприятия, подлежащи на подпомагане чрез БФП. Съдът изложил и съображения за противоречие на спорния акт с целите на закона. По тези мотиви първоинстанционният съд отменил АУПДВ като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Разпределил отговорността за разноските съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно по крайния си резултат, но по изложените по долу съображения. Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че спорният АУПДВ е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа предписаните от закона реквизити. В тази насока основателно още в първоинстанционната жалба Мама ЕООД възразява, че в съдържанието на утежняващия акт липсват каквито и да е съображения, от които да се направи извод как е определена сумата по акта публичното вземане, за което той е издаден, поради което дружеството е лишено от правото си да оспори АУПДВ по размер. Установява се от разпоредителната част на АУПДВ, че с него срещу Мама ЕООД е установен размер на неправомерно получените средства, недължимо платените или надплатени суми 6272,00 лв. (надплатена сума по Първа фаза) и 742,25 лв. законна лихва за периода 27.01.2021 г. до 28.03.2022 г. В съобразителната част на АУПДВ относно плащанията по първата фаза констатации няма. При внимателен прочит на съдържанието на акта е възможно е да се предположи, че посоченото плащане към «Мама» ЕООД, осъществено на 27.01.2021 г. в размер на 23352,80 лв. е такова по първа фаза на схемата за подпомагане, по която дружеството е кандидатствало. В мотивите констатации за надплащане в тази фаза не се съдържат и в този смисъл е невъзможно да се направи предположение за начина на изчисляване на разпореденото публично задължение, формирано от надплатена сума по Първа фаза. Мотивите, които се съдържат в АУПДВ, са във връзка с подадените от «Мама» ЕООД проектни предложения, корекцията на оборота при оценката на проектното предложение по втора фаза относно представените документи за идентификация на отдавания под наем обект, както и заключението, че въз основа на тях е направен извод, че бенефициентът отдава под наем обект, който не представлява търговски център, нито търговски център тип МОЛ. Фактически констатации за надплащане в първа фаза няма, като те не се съдържат и в друг документ по преписката, към който да препраща АУПДВ. Впрочем, такива не се съдържат и в решението на директора на ТД на НАП София, издадено на основание чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 97, ал. 1 АПК. С последното, възражението на «Мама» ЕООД за липса на мотиви също е прието за неоснователно по съображения, че законът не определял техния обем. Предвид изложеното, неясно остава въз основа на какви фактически обстоятелства е издаден спорния АУПДВ и по какви причини е установено с него публичното държавно вземане в посочения размер срещу Мама ЕООД. Това е било достатъчно първоинстанционният съд да отмени АУПДВ на това основание. Касае се за порок в съдържанието на АУПДВ липса на посочено фактическо основание за издаването му съобразно изложеното по горе. За да бъде съобразено, вкл. от съда при извършения контрол за законосъобразност, фактическото основание следва да е част от основанията, вписани в АУПДВ или в друг документ, към който той препраща. Само този случай то ще се включи в предмета на доказване като материална предпоставка за издаването му, респективно е следвало да бъде съобразено при извършения контрол за законосъобразност от съда в контекста на проведеното доказване от страна на административния орган на фактическите основания, посочени в АУПДВ. Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на АУПДВ е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях. В този смисъл, недопустимо би било и позоваването на това фактическо основание едва в съдебното производство. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК изисква обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, каквото в случая отсъства. Това е било достатъчно основание АУПДВ да бъде преценен като незаконосъобразен при извършения контрол от първоинстанционния съд. Ето защо, въпреки че е достигнал до този извод по различни съображения, като го е отменил, АССГ е постановил правилно по резултата си решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. За касационното производство разноски не се претендират от ответника по касация, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение