Решение № 7710 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4383/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Програмния оператор(ПО) на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм (НФМ) 2014-2021 г. срещу Решение №5996 от 13.02.2026 г. по адм. дело № 4410/2025 г. на Административен съд –София-град (АССГ). С решението е отменено негово Решение № ЛС-04-168 от 28.03.2025 г., с което на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № 9958 от 08.09.2022 г. за Обособена позиция №2 с предмет „Упражняване на строителен надзор на обект: „Реновиране на затворническо общежитие от открит тип „Самораново” към затвора Бобов дол с обособяване на преходно отделение (half way house), и изграждане на арест”, с изпълнител ЕТ „Строителен надзор-Т. Немска“, на стойност 18 160,00 лв. без ДДС или 21 792,00 лв. с ДДС, за нарушениe на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), във връзка с т. 23, от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. изм. – ДВ, бр. 59 от 2024 г., Наредбата). Касационният жалбоподател - ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил задълбочен анализ на установените от административния орган нарушения и нередности, поради което неправилно е приел, че бенефициерът не е осъществил твърдяното нарушение и че липсва елемент от фактическия състав на нередността. Според касатора изводите на съда са немотивирани и не почиват на цялостно обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният жалбоподател излага, че неправилно съдът е приел липса на изменение на договора единствено поради отсъствието на писмено допълнително споразумение. Счита, че разпоредбата на чл. 116 ЗОП защитава икономическия баланс на договора, а не формата на изменението, като промяна в договорните условия може да бъде осъществена и чрез фактически действия на страните. Поддържа, че извършеното окончателно плащане преди настъпването на всички договорно предвидени предпоставки е довело до икономическо преимущество за изпълнителя и представлява фактическо изменение на договора по смисъла на чл. 116, ал. 5 ЗОП. Сочи, че волята на страните за такова изменение е обективирана в писмена кореспонденция между тях, поради което счита за неправилно позоваването на решението на СЕС по съединени дела С-441/22 и С-443/22 в подкрепа на обратния извод. Твърди, че окончателното плащане е извършено при ненастъпило условие за издаване на разрешение за въвеждане на строежа в експлоатация, въпреки че договорът изисква кумулативното настъпване на всички предвидени предпоставки. Това представлява отклонение от договорните условия, незаконосъобразно разходване на публични средства и риск за бюджета на финансовия механизъм. Излага, че дори да не е налице изменение на договора по смисъла на чл. 116 ЗОП, е налице нарушение на принципите за законосъобразно разходване на публични средства, както и на правилата на финансовия механизъм и договорните клаузи, като съдът неправилно е ограничил анализа си единствено до приложението на чл. 116 ЗОП. Касаторът счита, че съдът е подменил критерия за законосъобразност с критерий за фактическо изпълнение на договора, като е обсъждал изпълнението на строително-монтажните работи и качеството на строежа, вместо законосъобразността на извършеното плащане. Поддържа още, че съдът не е обсъдил всички релевантни възражения и не е анализирал в достатъчна степен събраните доказателства. Сочи, че актът за определяне на финансовата корекция съдържа пълно, конкретно и ясно описание на нарушението и на относимите материалноправни разпоредби, както и мотиви относно незаконосъобразното изменение на договора. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди решението за определяне на финансова корекция. Претендира разноски по делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява чрез юрк. Маринова. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), излага съображения за неоснователност на същата и за правилност на изводите на съда по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила, алтернативно прави искане за прогласяване на нищожността на административния акт. Претендира разноски по представен списък. Представлява се от служител с юридическо образование В. Великов. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: В първоинстанционното производство е установено следното: На 29.01.2020 г. между Министерството на правосъдието, като Програмен оператор и ГДИН, като бенефициер, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № 93-00-27/29.01.2020 г. за изпълнение на проект „Осигуряване на сигурна и безопасна материална среда в затворите и арестите“, с обща стойност на проекта 6 750 000 евро, финансирането на които се предоставя на 100 % по НФМ 2014-2020 г. без да се изисква съфинансиране от страна на бенефициера. На 04.12.2023 г. към АДПБФП № 93-00-27/29.01.2020 г. е сключено Допълнително споразумение № 1, с което срокът за изпълнение на проекта се удължава на петдесет месеца. Бенефициерът е провел процедура за възлагане на обществена поръчка по смисъла на ЗОП, с предмет: „Упражняване на строителен надзор на обекти на ГДИН по проект „Осигуряване на сигурна и безопасна материална среда в затворите и арестите“ по Особена позиция (ОП) № 2 с предмет „Упражняване на строителен надзор на обект: „Реновиране на затворническо общежитие от открит тип „Самораново“ към затвора Бобов дол с обособяване на преходно отделение (half way house) и изграждане на арест. На 08.09.2022 г. бенефициерът е сключил Договор за възлагане на обществена поръчка № 9958 с изпълнител ЕТ „Строителен надзор- Т. Немска“, на стойност 18 160,00 лв. без ДДС (21 7920,00 лв. с ДДС) по Обособена позиция №2. Предвидена е следната схема на плащане: а) първоначално (авансово) плащане – в размер на 30% от общо определената цена по договора, извършва се в срок до 30 дни, след датата на последното по време действие- след съставяне и подписване на протокол обр. 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво; окончателно плащане в размер на 70 % от цената по договора, което се извършва в срок от 30 дни след приемане на строежа и издаване на разрешение за въвеждане на обекта в експлоатация, представяне от изпълнителя на окончателен доклад и технически паспорт на обекта и подписване на приемо-предавателен протокол. С Писмо с рег. № 03-00-234/03.02.2025 г., впоследствие допълнено с Писмо с рег. № 03-00-234/04.02.2025 г., Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ е информирала ПО за резултатите от извършен одит на проекти, финансирани по Програма „Правосъдие“ на НФМ 2014–2021 г., обхващащ сертифицираните и декларирани разходи за периода от 01.07.2023 г. до 30.06.2024 г. В тази връзка ПО е уведомен за установени нарушения на ЗОП, свързани с проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Упражняване на строителен надзор на обекти на ГДИН по проект „Осигуряване на сигурна и безопасна материална среда в затворите и арестите“ по Обособена позиция № 2 – „Упражняване на строителен надзор на обект: „Реновиране на затворническо общежитие от открит тип „Самораново“ към затвора Бобов дол с обособяване на преходно отделение (halfway house) и изграждане на арест“, изпълнявана от ЕТ „Строителен надзор – Т. Немска“. В предварителен Одитен доклад № 27, приложен към посоченото писмо, са изложени констатации от извършената проверка на открита процедура с предмет: „Упражняване на строителен надзор на обекти на ГДИН по проект „Осигуряване на сигурна и безопасна материална среда в затворите и арестите“, разделена на четири обособени позиции. По отношение на ОП № 2, изпълнявана от ЕТ „Строителен надзор – Т. Немска“, е прието, че е налице незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка. В доклада се посочва, че при извършената проверка е установено осъществяването на две плащания по договора – авансово плащане в размер на 5 448,00 лв. без ДДС, представляващо 30 % от договорната стойност, и окончателно плащане в размер на 12 712,00 лв. без ДДС, равняващо се на останалите 70 % от общата цена. Окончателното плащане е извършено с платежно нареждане от 13.05.2024 г. Така общо изплатената сума за дейностите по строителен надзор възлиза на 18 160,00 лв. без ДДС, което означава, че към 13.05.2024 г. възложителят е изплатил изцяло стойността на договора. С цел да бъде проверена законосъобразността на изпълнението на договора и спазването на предвидените в него условия за плащане, е била изискана информация относно въвеждането на обекта в експлоатация и наличието на подписано удостоверение за това. В резултат на проведената кореспонденция с представител на възложителя е установено, че за обекта не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Като основание са посочени мотиви, свързани с категорията на строежа и зависимостта му от „строежа на новия затвор“. Според одитния орган тези аргументи не могат да бъдат приети, тъй като условията за плащане по договора не са обвързани с дейности, свързани с друг обект, нито подобно обстоятелство е било предвидено в документацията на обществената поръчка. Поради това е направен извод, че окончателното плащане по договора е извършено при липса на изискуемите предпоставки по чл. 8, т. 2 от договора, а именно обектът да е въведен в експлоатация. С Писмо, изх. peг. № 03-00-234/11.02.2025 г. ръководителят на ПО е дал възможност на бенефициера да предостави писмени възражения за констатираното нарушение Със Становище, вх. № 12-00-270/11.02.2025 г. бенефициерът е изразил становище по така направените констатации и формирани изводи. Одитният орган е разгледал представеното становище по повод установеното нарушение и е извършил анализ на изложените в него доводи. След извършената преценка органът е потвърдил направената констатация, определеното финансово отражение на нарушението, както и препоръките, съдържащи се в предварителния одитен доклад. Във връзка с потвърдената констатация, с Писмо с рег. № 03-00-234/06.03.2025 г. на бенефициера е предоставена възможност да изложи писмени възражения относно основанието и размера на предвидената финансова корекция за установените нарушения, както и при необходимост да представи относими документи и доказателства. С последващо Писмо, с рег. № 03-00-234/25.03.2025 г. ГДИН е депозирала възражения в срок. На 28.03.2025 г., с Решение № ЛС-04-168, ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на НФМ 2014-2021 г., е определил на ГДИН финансова корекция, в размер от 25% от допустимите разходи, по Договор за възлагане на обществена поръчка № 9958 от 08.09.2022 г. с изпълнител ЕТ „Строителен надзор- Т. Немска“, за нередност за нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 23, от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Компетентността на издателя на решението е доказана със Заповед № ЛС-04-128 от 04.03.2025 г. на министъра на правосъдието, с която В. Д. е определена за ръководител на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ на НФМ 2014-2020 г. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил, че спорът по делото се свежда до това дали описаното в оспореното решение поведение съставлява нарушение на правото на Европейския съюз и на свързаното с него национално право, както и дали представлява нередност по смисъла на приложимата нормативна уредба. Съдът е констатирал, че в решението за определяне на финансова корекция управляващият орган е приел наличие на неизпълнение на условията за извършване на плащания по договора, тъй като възложителят е извършил окончателно плащане в пълен размер, без да са били налице предпоставките за това и без да се противопостави на изпълнителя съобразно уговореното в чл. 9, ал. 4 от договора. Въз основа на това административният орган е квалифицирал поведението като нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. Съдебният състав на АССГ е счел, че за да бъде налице нарушение на чл. 116, ал. 1 ЗОП, е необходимо да е осъществено изменение на договора за обществена поръчка посредством постигнато между страните съгласие, обективирано в писмена форма. Съдът е намерил, че доколкото съгласно чл. 112, ал. 1 ЗОП писмената форма е условие за действителност на договора за обществена поръчка, валидното му изменение също следва да бъде извършено в писмена форма. Приел е, че всички останали проявления, свързани с изпълнението на договора, включително неточно, забавено или друго неизпълнение на договорни или законови задължения, не представляват изменение на договора по смисъла на чл. 116 ЗОП. Съдът е установил от събраните доказателства, че нито една от клаузите на договора, сключен след проведената обществена поръчка, не е била изменяна и че между страните не е сключвано допълнително споразумение. Намерил е, че предвид формалния характер на договора за обществена поръчка, всяко негово изменение следва да бъде материализирано по аналогичен начин чрез съгласуване на насрещните волеизявления в изискуемата писмена форма. Съдът е обсъдил и практиката на Съда на Европейския съюз, като е отбелязал, че дори и да е възможно съгласуваната воля на страните да бъде установена и по друг начин, в случая административният орган не твърди нито наличие на изрично споразумение за изменение, нито съществуването на друга кореспонденция или документи, от които да се извежда подобно съгласие. Поради това е приел, че изменение на договора изобщо не е доказано. По изложените съображения съдът е приел, че бенефициерът не е извършил нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. Въз основа на изложеното АССГ е достигнал до извод, че твърдяното от управляващия орган нарушение не е осъществено. Оттук е приел, че липсва един от необходимите елементи от фактическия състав на нередността, въз основа на която е наложена финансовата корекция. Поради липсата на нарушение и съответно на нередност съдът е намерил за ненужно да извършва преценка относно правилността на квалифицирането на нередността по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата и на това основание е отменил оспорения административен акт. Въз основа на изложеното, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на акта поради противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Останалите доводи на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на съдебното решение са свързани с преценката на съда за наличието на основания за издаване на оспорвания административен акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му. Предвид което, неоснователни се явяват доводите на ответника за нищожност на оспорения административен акт. Спорът е относно правната интерпретация на установените от първоинстанционния съд факти в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие и по-специално – извършеното на 13.05.2024 г. окончателно плащане от възложителя към изпълнителя, при липса на изискуемите предпоставки по чл. 8, т. 2 от договора, а именно обектът да е въведен в експлоатация, представлява ли изменение на договора за възлагане на обществената поръчка, от категорията на съществените, и може ли същото да се квалифицира като нередност. В настоящия случай органът е посочил като основание за определянето на финансовата корекция съставът на нередност по т. 23, от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, обоснована с нарушение на 116, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП. Според посочените за нарушени разпоредби на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 ЗОП, изменение на договор за обществена поръчка се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато са изпълнени едно или повече от следните условия: т. 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; т. 2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение. Преди, обаче, да се направи извод дали конкретното изменение е съществено по смисъла на цитираните норми, следва да се отговори на въпроса налице ли е изменение на договора. В съответствие с чл. 112, ал. 1 ЗОП, възложителят сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗОП, страните по договора за обществена поръчка могат да го изменят само в посочените в разпоредбите хипотези. Разпоредбата на чл. 120 ЗОП предвижда, че за всички неуредени въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки, се прилагат разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) и на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, договорите между страните могат да бъдат изменяни по съгласие на страните или на основанията, предвидени в закона, в случая ЗОП. В този смисъл, изменението на договора е средство за промяна на вече съгласувани между страните воли, чрез постигане на съгласие за това. ЗЗД не установява форма за действителност на това правно действие, но характерът на процесните правоотношения предопределя задължението на страните в тези случаи да обективират волята си в писмен акт. Макар законодателят да не е регламентирал изрично формата на допълнителното споразумение при изменението на договора, по аргумент на чл. 112, ал. 1 и чл. 116, ал. 1 ЗОП и тъй като писмената форма е условие за валидност на основния договор, то и допълнителното споразумение, за да породи правно действие, трябва да бъде сключено в писмена форма. Следователно, за да породи действие изменението на сключения формален договор за обществена поръчка, безспорно е необходимо и то да бъде материализирано по аналогичен начин - чрез съгласуване на насрещните воли в писмена форма за действителност. В свое решение от 7 декември 2023 г. по съединени дела C-441/22 и C-443/22 Съда на Европейския съюз (СЕС) сочи, че не е необходимо страните по договора да са подписали писмено споразумение с предмет изменение на договора за обществена поръчка, тъй като съгласуване на волята в посока на въпросното изменение може да се установи по-специално и от други писмени доказателства, произхождащи от тези страни. СЕС приема, че измененията са съществени, когато указват намерението на страните да предоговорят основни срокове или условия на тази поръчка, като изрично уточнява, че това намерение може да бъде изведено и от комуникацията между страните. От горното следва, че за да е налице изобщо изменение по смисъла на тълкуваните разпоредби, от фактическа страна е необходимо най-напред да се установи обективирана в писмен документ, без значение от характера му, съгласувана между страните по договора воля, която е следваща по време сключването му, и която е насочена към пораждане на правни последици, свързани с предоговаряне на някой такъв елемент от съглашението, който отговаря на някоя от хипотезите по чл. 116, ал. 5 ЗОП. Видно от мотивите на административния акт, ръководителят на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ НФМ 2014-2021 г. е приел наличието на нередност поради съществено фактическо изменение на договора в частта му относно финалното плащане на договореното изменение. Така формираният извод не кореспондира с цитираната от органа правна разпоредба. Страните не спорят, а това се установява и от доказателствата по делото, че между бенефициера – ГДИН в качеството му на възложител и изпълнителя по договора за обществената поръчка – ЕТ „Строителен надзор-Т. Немска“, не е сключвано допълнително писмено споразумение, чрез което да са променени предвидените в договора за обществена поръчка от 08.09.2022 г. условия за извършване на окончателното плащане. По делото не са представени и други писмени доказателства, изхождащи от страните, които да установяват съгласуване на волята им в посока на въпросното изменение. Административният орган е посочил в оспореното решение, че е налице „фактическо“ изменение на договора в частта му относно финалното плащане на договореното с изпълнителя възнаграждение. Приел е, че тъй като плащането е свързано с нареждане от възложителя, двете страни са съгласували действията си за постигане на констатираното изменение. Изложеното установява наличие на противоречие в мотивите на административния акт. Следва да се подчертае, че липсва правна норма, която да създава фикцията, че отклонението от установения в договора момент на окончателното плащане при реално изпълнена в цялост услуга представлява "изменение на договора" по смисъла на чл. 116 ЗОП. Не може да бъде възприет изводът на административния орган, че между бенефициера, в качеството му на възложител и ЕТ „Строителен надзор-Т. Немска“, в качеството му на изпълнител на обществената поръчка, е била съгласувана воля за изменение на договора в частта му относно срока на окончателното плащане по договора, в нарушение на чл. 116 ЗОП. Недопустимо е нареждането на плащане от възложителя да се приравнява на писмено споразумение за изменение на договора за обществена поръчка, тъй като липсва волеизявление в тази насока. Така направения извод за липсата на изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока на окончателното плащане прави безпредметен подробния анализ относно неговата „същественост" в контекста на вмененото нарушение по чл. 116, ал. 5, т.1 и т.2 ЗОП. Горното означава, че не е налице един от трите кумулативни елемента от фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, за която органът е определил финансова корекция. Липсата на нарушение, а с оглед на това и на нередност, прави ненужна проверката от съда на квалифицирането на нередността, за която е определена финансова корекция, по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвид изложеното, като е отменил оспорения административен акт на ръководителя на Програмния оператор на Програма „Правосъдие“ НФМ 2014-2021 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди Министерството на правосъдието- юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ГДИН направените разноски за касационна инстанция в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът намира за неоснователно направеното от ответника искане за присъждане на разноски за държавна такса по първоинстанционното производство и за юрисконсултско възнаграждение, тъй като същите са били предмет на произнасяне и са присъдени с първоинстанционното решение. Поради това липсва основание за повторното им присъждане в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,