Решение № 509 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 630/2012 г.

Решение № 509 от 21.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 630/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Диана Хитова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. на о. с. и в./МОСВ/, представлявано от министър Н. К. и процесуален представител адв. М. Р. срещу решение № 87/06.03.2012 г. по гр. д. № 1310/2011 г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на извода на въззивния съд, че МОСВ е пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, тъй като собственик на дивото животно и защитен вид кафява мечка е държавата по аргумент от чл. 66, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие /З./ и чл. 2, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/. Счита, че дейностите, които осъществява не представляват надзор по смисъла на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Намира, че нападението на човек от кафява мечка представлява случайно събитие. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касационната жалба Г. Р. Д., чрез процесуалния си представител адв. В. Р., оспорва жалбата. С определение № 804/04.07.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по обуславящите материалноправни въпроси: представляват ли правомощията на МОСВ, регламентирани в З. и ЗЛОД основание за определянето му като лице, под чийто надзор се намира дивото животно и защитен вид кафява мечка по смисъла на чл. 50 ЗЗД и представлява ли нападението от това животно случайно събитие, което изключва отговорността по чл. 50 ЗЗД, поради неговата непредвидимост и непредотвратимост. Прието е, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение № 16/26.01.1989 г. по гр. д. № 885/1988 г. на ВС, IV г. о. и че вторият въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК. По така поставените въпроси, допуснати до касационно обжалване, настоящият състав на ВКС, четвърто г. о. приема следното: Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. Кафявата мечка не е дивеч, тъй като не е включена в приложение № 1 по чл. 5 от закона. Според чл. 79, ал. 2 ЗЛОД обезщетения за щети, нанесени от кафявата мечка и корморана, се заплащат от МОСВ. От систематичното тълкуване на този законов текст следва, че МОСВ отговаря за причинени имуществени вреди от нея на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони. Кафявата мечка е обявена за защитен див животински вид, тъй като е посочена в Приложение № 3 към чл. 37 ЗБР. По отношение на нея се прилага регламентацията по ЗБР - забраните по чл. 38, респективно изключенията от тях по чл. 48, които съгласно чл. 49, ал. 1 в редакцията си до м. ноември 2010 г. се допускат с писмено разрешение на министъра на околната среда и водите. Според чл. 1, ал. 2 и 3 от закона като защитен вид, тя е част от биологичното разнообразие и националното богатство на страната.