Решение № 11856 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 463 от 20.03.2024 г., постановено по адм. дело 139/2023 г. Административен съд Перник, І-ви състав, е прогласил за нищожен ревизионен акт Р 22002220005257 091 - 001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1155 от 30.07.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, като е изпратил преписката на началник-сектор Ревизии при ТД на НАП София. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите да заплати на МИСО СТРОЙ ЕООД, ЕИК 175327814, представлявано от управителя И. С. Г., разноски по делото в общ размер на 18 348 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София , чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Станчева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Перник е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли оспорване на процесния ревизионен акт.. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество МИСО СТРОЙ ЕООД, ЕИК 175327814, със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя И. С. Г., чрез процесуалния си представител адв.Д. Петров взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e основателна. С решението си Административен съд Перник е прогласил за нищожен ревизионен акт Р 22002220005257 091 - 001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1155 от 30.07.2021г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, като е изпратил преписката на началник-сектор Ревизии при ТД на НАП София, с който на МИСО СТРОЙ ЕООД, ЕИК 175327814, са определени задължения по ЗДДС за м.12/2018г. в размер на 353 359,97лв. и лихви за забава в размер на 83 242,56лв. и за корпоративен данък за данъчни периоди 2017г. и 2018г. в размер на 195 000лв. и лихви за забава в размер на 51 452,73лв., като е върнал преписката на началника на сектор "Ревизии" при ТД на НАП - София със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, съдържащите се в мотивите на решението. Отбелязано е, че производството по делото е образувано след като с Решение 4720/03.05.2023г. по адм.д. 9032/2022г. Върховния административен съд е отменил влязлото в сила решение 16 от 07.02.2022 г. по адм. дело 600/2021 г. по описа на Административен съд Перник на основание чл.239, т.5 АПК по искането за отмяна на Мисо строй ЕООД, с вх. 13915 от 27.09.2022 г. по описа на Върховния административен съд, и е върнал делото на друг състав на Административен съд Перник във фазата на отстраняване на нередовности в подадената от дружеството до съда жалба срещу Ревизионен акт Р-22002220005257-091-001 от 11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1155 от 30.07.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София, приемайки, че в хода на производство жалбоподателя в качеството му на законен представител на дружеството е бил лишен от правото да надлежно участие и представляване, с оглед осъществяване на процесуално представителство по причина която не е могъл да отстрани. Посочено е още, че основен довод на процесуалните представителни на жалбоподателя за незаконосъобразност на проведено ревизионно производство е, че ЗВР и след това издадените в хода на ревизията актове са нередовно връчени, като първоизточник на тези нарушения е неавтентичния документ заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС с вх. 17-53-06-1680 от 21.12.2020г. с който бил подменен действителния електронен адрес за кореспонденция на ревизираното лице Мисо строй ЕООД. Изложено е и това, че с оглед изясняване въпроса относно посочването от страна на данъчно задълженото лице на електронен адрес за връчване на призовки и съобщения съдът е открил производство по реда на чл.193 от ГПК по отношение на авторството на подаденото заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС с вх. 17-53-06-1680 от 21.12.2020г. и е задължил ответника да представи същото в оригинал, но независимо от неколкократно дадената възможност същото не бе представено по делото. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че преди да пристъпи към разглеждането на материалната законосъобразност на обжалвания административен акт, следва да обсъди и изследва въпроса относно редовно започване на ревизионното производство съгласно нормата на чл. 113, ал. 2 от ДОПК, която изисква заповедта за възлагане на ревизията да бъде редовно връчена на ревизираното лице. Посочено е, че съгласно чл. 29, ал. 1 вр. с чл. 33 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта, като разпоредбата на чл. 29, ал. 4 ДОПК, в приложимата по време редакция, сочи, че съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Отбелязано е и това, че нормата на чл. 28, ал. 2 ДОПК предвижда, че всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения и именно на този адрес, в случай, че лицето е посочило такъв, следва да се изпрати електронното съобщение в хипотезата на чл. 29, ал. 4 ДОПК. Решаващият съд е посочил, че в настоящия случай заповедта за възлагане на ревизия е изпратена на декларирания от задълженото лице електронен адрес за получаване на съобщения по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, но на първо място следва да се има предвид, че по делото от страна на жалбоподателя в качеството му на законен представител, е оспорено, че е подавал заявление по чл. 101, ал. 5 от ЗДДС с вх. 17-53-06-1680 от 21.12.2020г., както и че посочения в него електронен адрес е този който той реално ползва и узнава за действията на данъчната администрация. Изложени са мотиви, че не може да се приеме, че при подадено заявление за ползване на електронни услуги, предоставяни от НАП чрез персонален идентификационен код за достъп до информация, подаване на искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения на хартиен носител и за подаване на декларации, документи или данни, посоченият вписаният в това заявление електронен адрес за кореспонденция с НАП е равнозначен на електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК. Допълнено е, че както в заявлението, така и в разрешението от НАП изрично е посочено, че същите, респективно и посочения електронен адрес, се отнасят до ползването на електронни услуги, а връчването на ЗВР, инициираща ревизионно производство, в никакъв случай не може да се приравни на електронна услуга, предоставяна от НАП, още повече, че в разписката за получаване на ЗВР, приложена на /л. 20 от дело 600/2021/, единствено е посочено, че документът е връчен електронно, без да е конкретизиран електронният адрес, на който е изпратен. Изграден е извод, че по изложеното не може да се приеме, че процесната ЗВР е изпратена на електронен адрес за кореспонденция, на електронна поща, нито, че този електронен мейл е посочен от ревизирания като адрес за получаване на съобщения по чл. 28, ал. 2 ДОПК. Прието е, че представената справка от информационните регистри на НАП за деклариран електронен адрес за кореспонденция по заявление е ирелевантна за дължимата преценка, която е обусловена от обхвата на заявените от лицето електронни услуги. Съдът е приел, че за получаването на издадени от органите по приходите актове, документи и книжа ревизираното лице не е посочвало електронен адрес по смисъла на чл. 28, ал. 2 ДОПК, поради което същите е следвало да му бъдат връчени по местоседалището на дружеството чл. 28, ал. 1, т. 1 ДОПК. Тъй като това не е сторено и липсват доказателства, че задълженото лице е узнало за образуването на ревизията до издаването на РД, то следва да се приеме, че в хода на ревизионното производство е допуснат особен съществен порок, който засяга началото на ревизията. В продължение са изложени аргументи, че този процесуален пропуск грубо накърнява правото на защита на ревизирания субект и осуетява възможността същото да бъде упражнено в пълен обем, като наред с това нарушава принципите на обективност и служебно начало, прогласени с чл. 3 и чл. 5 ДОПК, в резултат на което пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионен акт. Изграден е извод, че същият страда от порок, който е толкова тежък, че обуславя извод за неговата нищожност. Направено е и позоваване на съответната практика на ВАС. Решението на Административен съд Перник е неправилно като постановено в противоречие със закона. В касационната жалба на директора на Д ОДОП София се правят оплаквания за неправилност на решението на Административен съд Перник поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства и в противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионен акт е нищожен поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: За да приеме, че оспореният ревизионен акт е нищожен първоинстанционният съд е приел, че ревизираното дружество не е било надлежно уведомено и не му е редовно връчена заповедта за възлагане на ревизия, поради което му е накърнено грубо правото на защита и му е осуетена възможността да защити правата си в пълен обем. За да обоснове този извод, решаващият съд се е позовал на обстоятелството, че заповедта за възлагане на ревизия е връчена на електронен адрес, който не е посочен от управителя на дружеството, поради което не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.28,ал.2 ДОПК и съобщенията е следвало да бъдат изпращани на адреса му на управление чл.28,ал.1,т.2 ДОПК. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите и доказателствата по делото. От събраните по делото доказателства се установява, че оспореният ревизионен акт Р 22002220005257 091 - 001/11.05.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София е издаден при повторна ревизия, след отмята на първоначално съставения ревизионен акт Р 22001419006327 091 001/20.05.2020г. с решение 1247 от 11.08.2020г. на директора на Д ОДОП София и връщане на преписката на ТД на НАП София с указания по провеждане на втора ревизия. Всички действия спрямо дружеството в рамките на първото ревизионно производство са извършени без да бъдат констатирани процесуални нарушения,което навежда на извода, че още в рамките на това производството задълженото лице е имало възможността да ангажира доказателства, да прави искания, или казано по друг начин, по надлежен начин да защити правата си. Отделно от това, дружеството прави възражения относно редовно връчване на съобщения на електронен адрес, считано от 21.12.2020г., на която дата е подадено заявление за промяна на електронния му адрес, за което заявление се правят възражения, че не е подадено от управителя на дружеството. В същото време по делото са налице доказателства, че заповед Р 2202220005257 020 001/01.09.2020г., с която заповед е възложено образуваното на ревизия при повторното производство, приключило с издаването на процесния ревизионен акт, е връчена на посочения от дружеството електронен адрес [електронна поща], т.е. връчена е редовно на посочен от дружеството ел.адрес по чл.28,ал.2 ДОПК. Налице са и доказателства за редовно връчване на същия ел.адрес и на последващата ЗИЗВР Р 22002220005257 020 002/15.12.2020г., както и на искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице Р 22002220005257 040 001/21.10.2020г. При така изложените обстоятелства се следва извод, че задълженото лице е редовно уведомено за издаването на заповед за възлагане на ревизия, с която е образувано повторното производство, за издаването на последваща заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия, както и редовно уведомено, че следва да представи изисканите доказателства и писмени обяснения, свързани с определянето на данъчните му задължения за ревизираните периоди. Предвид на това се следва и извод, че от тук насетне дружеството е могло да ангажира доказателства, за да защити правата си в рамките на висящото ревизионно производство. Ако е налице нередовно връчване на съобщения на непосочен от дружеството електронен адрес, то за такива следва да се приемат връчванията след 21.12.2020г. Нередовното връчване след тази дата действително е нарушение на административно-производствените правила, но то не би могло да се разгледа като съществено, тъй като преди този момент дружеството е уведомено за образуване на ревизионно производство, редовно му е връчено съобщение за представяне на доказателства във връзка с определяне на данъчните му задължения, т.е. могло е да организира защита си. Като е приел друго, без да обсъди доказателствата по делото ,и е прогласил процесния ревизионен акт за нищожен, Административен съд Перник е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.2,т.1 АПК постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане по същество от друг състав. При условията на чл.226,ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за водене на делото във Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл.222,ал.2,т.1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,