Решение № 7733 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2018 г.

Решение № 7733 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Dдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Югоизточен район против решение № 147 от 11.09.2018 г., постановено по адм. д. № 137/2018 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – К. Митева и сдружение с нестопанска цел "Балканска отворена асоциация", чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените поделото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен отменя заповед № ДК-10-ЮИР-9/19.03.2018 г. на началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е отменено разрешение за строеж № 334/17.11.2017 г. на главния архитект на Община Сливен за строеж "Мачтов трафопост и ел. кабели за захранването му" за захранване на учебна сграда и градина за спорт и отдих. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че в случая е налице хипотезата на чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съгласно която лицето, с което се сключва договорът за присъединяване, може да поеме задължение за проектирането на съоръженията за присъединяване по ал. 1; изпълнение на определен вид строителни и монтажни работи по присъединяването по работния проект по ал. 1 и изграждане на съоръженията по ал. 1. В случая, след сключване на предварителния договор за присъединяване със съответното енергийно дружество, клиентът многократно изявява желание за приложение на цитираната норма, като дава изрично съгласието си да поеме посочените задължения, но дружеството не взема становище по това искане. При положение, че такава възможност е нормативно определена, то е налице изключението на чл. 64, ал. 3 ЗУТ вр. чл. 116, ал. 7 вр. чл. 117, ал. 3 от Закона за енергетиката, съгласно които условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителната мрежа и за сключване на договорите по ал. 1 се уреждат с наредба, а именно цитираната наредба е издадена на основание чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Освен това в случая не се дава разрешение за изграждане на електроразпределителна или преносна мрежа, а за нов трафопост и присъединяването му към изградена мрежа за задоволяване на собствени нужди от доставка на ел. енергия. Не съществува законова забрана за изграждането на такъв обект от потребител на ел. енергия в имот, негова собственост. Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на предвидените в чл. 117 ЗЕ условия. Следва да се отбележи и че неправилно административния орган се позовава на чл. 67, ал. 2 от Закона за енергетиката, тъй като същият е неотносим към законосъобразността на издаденото разрешение за строеж. Нормите на чл. 62, ал. 1 и 7 от Закона за енергетиката също не обосновават извод, че възложител на процесния строеж може да бъде единствено "ЕР ЮГ" ЕАД гр. Пловдив, тъй като първата норма регламентира изграждането или разширението на площадкови енергийни обекти върху имоти държавна собственост, а втората се отнася до учредяване на ограничени вещни права по ал. 1 върху имоти - публична собственост, за национални обекти и обекти с национално значение. Ето защо тези разпоредби не обосновават извод, че възложител на процесния строеж може да бъде единствено съответното енергийно дружество. Следователно като отменя оспорената заповед първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди РДНСК – Югоизточен район да заплати на К. Митева сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и на сдружение с нестопанска цел "Балканска отворена асоциация" сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,