Решение № 11738 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9701/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Варварски минерални бани ЕООД, гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Баташки, срещу Решение 471 от 14.07.2023 г., постановено по адм. дело 3/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Септември да издаде удостоверение за търпимост по заявление вх. АУ1-3629 от 14.12.2022 г., както и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че съществуващото на място водопроводно отклонение било такова, като описаното в разрешителното за водовземане от минерална вода от 2011 г., тъй като вещото лице доказва, че описаният водопровод в заявлението за търпимост и констатирания на място съвпадат. Възразява се, че на място от касатора не е бил изграден нов строеж, както е описан в разрешителното за водовземане от минерална вода, а е налице съществуващо сградно водопроводно отклонение в друг вид от десетки години, собственост на дружеството. Излагат се доводи относно незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ и наличието на предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени оспорения мълчалив отказ, както и присъждане на съдебни разноски. Ответникът главен архитект на Община Септември, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложни в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд Пазарджик е образувано по жалба на Варварски минерални бани ЕООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Септември по подадено от дружеството заявление вх. АУ1-3629 от 14.12.2022 г. за издаване на удостоверение за търпимост за сградно водопроводно отклонение за минерална вода, започващо от стоманобетоновия резервоар, изграден в непосредствена близост до Сондаж 6 и завършващо в УПИ I, кв. 9 СПА с електрическа водна помпа, захранвана от електрически кабел, преминаваща през електрическо табло, което сградно водопроводно отклонение е за захранване на баня. Към заявлението са приложени два броя декларации, в които лицата декларират, че са работили в периода 1992 г. 1996 г. в дружеството и миниралната баня се е захранвала с минерална вода чрез процесното съоръжение. По делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която за процесното водопроводно отклонение не са налице строителни книжа, като същото не е нанесено и в скици 3 и 5 от 26.10.1998 г., издадени от Геостройинженеринг, както и в скица 71/20.05.2015 г., приложения към информационния меморандум за Варварски минерални бани ЕООД. Констатирано е от вещото лице, че е налице пълна идентичност между водопровода за минерална вода, описан в писмо изх. 2600-908/08.12.2022 г. на Община Септември и този, описан в заявлението за издаване на удостоверение за търпимост като трасе, дължини и диаметър, както и този установен на място при извършения оглед. За да отхвърли жалбата срещу оспорения мълчалив отказ първоинстанционният съд е приел, че безспорно е налице в случая мълчалив отказ, който се явява съответен на материалния закон. Прието е от съда, че жалбоподателят не е ангажирал безспорни доказателства кога е осъществено процесното съоръжение, като показанията на свидетелите Янков и Папазов в тази връзка са твърде общи и са противоречиви не само в контекста на заявеното от тях, но и спрямо останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Според съда описанието на водопроводното съоръжение, направено в Разрешително за водовземане от минерална вода 31610009/22.03.2011г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив, сравнено с описанието, съдържащо се в писмо изх. 2600-908/08.12.2022 г. на Община Септември и в искане вх. 2600-382/18.03.2019 г. от Варварски минерални бани ЕООД, налага извода, че съществувалото към 2011 г. съоръжение и това установено при извършената от общинска администрация проверка на 15.11.2022 г. са различни, тоест процесният строеж е осъществен след 2011г. Административният съд е обосновал извод, че констатацията, че процесният строеж е осъществен след 2011 г. и липсата на доказателства, от които е възможно да се направи извод за нещо различно от това, е достатъчно за да се приеме, че процесното съоръжение няма статуса на търпим строеж. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол. Безспорно се установява по делото, че в случая е налице преждевременно оспорване на мълчалив отказ, ненастъпил към датата на подаване на жалбата 30.12.2022 г. по пощата, постъпила в Административен съд - Пазарджик на 03.01.2023 г. В тази връзка следва да се има предвид, че неправилно административният съд приема, че срокът за произнасяне на административния орган е този по чл. 57, ал. 2 от АПК. Приложимата хипотеза в случая е тази на чл. 57, ал. 5 от АПК, тъй като за издаването на удостоверение за търпимост е необходимо събиране на доказателства относно съществени за произнасянето на административния орган обстоятелства - време на извършване на строежа, съответствието му с нормативните изисквания, респ. допустимостта му по действащите към времето на извършването му устройствени планове и нормативи, или по сега действащите такива. Следователно, към момента на подаване на жалбата срещу мълчалия отказ за издаване на удостоверение за търпимост, такъв не е формиран, тъй като не е изтекъл предвидения за произнасяне от административния орган едномесечен срок. С оглед на това доколкото заявлението е подадено до компетентния административен орган на 14.12.2022 г., съгласно поставения вх. АУ1-3629/14.12.2022 г., то органът е следвало да се произнесе в срок до 14.01.2023 г. и едва при непроизнасяне до тази дата за заявителя е съществувала правната възможност да оспори в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ формиран вече мълчалив отказ. Подаването на жалба преди датата 14.01.2023 г. обосновава извод за липса на формиран мълчалив отказ по искането на жалбоподателя, а наличието на годен за оспорване индивидуален административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. Поради това липсата на подлежащ на оспорване административен акт от своя страна мотивира извод за недопустимост на подадената жалба, която съгласно чл. 159, т. 1 от АПК първоинстанционният съд е следвало да остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да бъде прекратено. Изложеното налага извода, че жалбата на Варварски минерални бани ЕООД е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Постановеното по тази жалба първоинстанционно решение също се явява недопустимо, предвид което следва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на ответника ще следва Варварски минерални бани ЕООД да бъде осъдено да заплати направените и поискани своевременно разноски от тази страна в размер на 2 000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,