Решение № 7780 от 24.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11585/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. В. С. от [населено място], община [община], чрез адвокат П. Иванова, срещу Решение 87 от 07.11.2023 г., постановено по адм. дело 71 по описа за 2023 г. на Административен съд Силистра. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, по съществото на спора. Алтернативно, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Силистра, чрез гл. юрк. Н. Н. Николова, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е било Решение 2153-18-8 от 31.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Силистра, с което е отхвърлена жалбата на И. В. С. срещу Разпореждане 2175-18-6#1 от 22.02.2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Силистра. От фактическа страна по делото е установено следното: На 11.05.2022 г. И. В. С. е подал в ТП на НОИ Силистра заявление, вх. 2113-18-285, с приложени документи с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). С Разпореждане 2113-18-285#1 от 15.06.2022 г. е отказано отпускането на исканата пенсия, като пенсионният орган се е мотивирал, че не са налице условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, нито тези по чл. 68, ал. 1-2 на КСО. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Силистра, който със свое Решение 1040-18-65 от 21.07.2022 г. е отменил същото и е върнал преписката на пенсионносигурителния орган с указания да извърши допълнителна проверка във ведомостите за заплати, намиращи се в архивохранилището на ТП на НОИ Силистра, с оглед събирането на доказателства относно дейността на свинебаза Я. З. - [населено място] и по-конкретно дали положеният труд от жалбоподателя в свинебазата може да бъде зачетен за труд, полаган при условията на втора категория. В изпълнение на указанията пенсионноосигурителният орган е предприел действия по събиране на допълнителни доказателства. Въз основа на тях е направена преценката относно правото на пенсия на жалбоподателя, който към датата на подаване на заявлението е имал навършени [възраст], като е зачетен осигурителен стаж от втора категория труд в размер на 09 години, 00 месеца и 16 дни и от трета категория - 26 години, 04 месеца и 22 дни, които, превърнати по реда на чл. 104 от КСО, възлизат на общ осигурителен стаж в размер на 37 години, 08 месеца и 12 дни. Производството е приключило с издаването на Разпореждане 2175-18- 6#1 от 22. 02. 2023 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Силистра, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 98, ал. 1, във връзка с чл. 696, ал. 2, чл. 68, ал. 1-2 и чл. 68, ал. 3 от КСО. Разпореждането е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Силистра, който е постановил Решение 2153-18-8 от 31.03.2023 г., с което жалбата е отхвърлена и което е било предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. В решението си, административният орган е приел, че докато е работил в свинебаза Я. З. в периодите 01.01.1989 г.- 31.08.1991 г. на длъжност огняр , 01.09.1991 г.- 30.04.1995 г. на длъжност водопроводчик и 01.05.1995 г.- 28.08.1995 г. на длъжност механик-водопроводчик , съгласно разпоредбите на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), полаганият от И. В. С. труд е бил трета, а не втора категория, поради което към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице условията по чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй като жалбоподателят е навършил изискуемата възраст от [възраст], но няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд, нито са изпълнени условията по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО, защото не е навършил необходимата възраст. Първоинстанционният административен съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ Силистра е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила и материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът правилно е определил спорния по делото въпрос, а именно дали полаганият от касатора труд е от втора или трета категория докато е работил в свинебаза Я. З. в периодите 01.01.1989 г.- 31.08.1991 г. на длъжност огняр , 01.09.1991 г.-30.04.1995 г. на длъжност водопроводчик и 01.05.1995 г.- 28.08.1995 г. на длъжност механик-водопроводчик . Съдът необосновано е приел аргументите на административния орган за категоризацията на положения от жалбоподателя труд при условията на т. 66и от ПКТП (отм.), поради неприложимостта на т. 67 от ПКТП (отм.), както и че длъжностите огняр , водопроводчик и механик-водопроводчик не са изрично посочени в разпоредбата на т. 66и от ПКТП (отм.). Административният орган и съдът не са съобразили, че трудът, положен по посочените в т. 66и от ПКТП (отм.) отрасли и дейности, е от втора категория, на основание чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, и това е приложимата разпоредба. Меродавно в случая е, че И. С. е бил работил в свинебаза Я. З. , а както предвижда изречение второ от т. 66и от ПКТП (отм.), от преференцията на цитираната норма се ползват работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство. Това, че длъжностите огняр , водопроводчик и механик-водопроводчик не са изрично посочени в текста на разпоредбата, не променя този факт. С оглед на събраните по делото доказателства е видно, че жалбоподателят е бил работник в свиневъдството на посочените длъжности. Следва да се посочи, че ПКТП (отм.) прави разграничение между работник и служител , като лица, полагащи труд при различни условия, при различно натоварване и с различно влияние върху физическото им състояние, което води и до необходимост от различно третиране при въвеждането и ползването на по- благоприятно отчитане на трудовия им стаж. В настоящия случай И. С. е имал качеството на работник и както е посочено в касационната жалба, този факт се установява от Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД 2011) и от Единния класификатор на трудовите ресурси съставен на основание Заповед 1254 от 15.11.1976 г. на председателя на бившия Комитет по труда и работната заплата. С оглед горното, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че отхвърляйки жалбата на И. В. С., първоинстанционният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон, достигайки до необоснован правен извод. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, следва да бъде отменено и Решение 2153-18-8 от 31.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Силистра, като преписката се върне на пенсионния орган за ново произнасяне с оглед указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание чл. 143, ал. 1 и §1, т. 6 от ДР на АПК, НОИ следва да заплати на И. В. С. сумата от 1 230 лева, от които 30 лева за държавна такса за образуване на касационно производство и 1 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции, съобразно приложения по делото договор за правна помощ и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение