Решение № 1604 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11298/2008 г.

Решение № 1604 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11298/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационни жалби на Кирил Боянов Калфин, в качеството му на началник на митница - Кюстендил и на адв. Димитър Димитров, в качеството му на процесуален представител на Ивайло Иванов Динев, управител на "Шарлот" ЕООД срещу решение № 173 от 8.07.2008 г. по адм. д. № 73 по описа за 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. Първата касационна жалба е срещу това решение, в частта, в която е отменено решение № 51 от 4.10.2007 г. на началника на митница - Кюстендил, потвърдено с решение № РМ-4405-0123 от 7.01.2008 г. на директора на РМД - София, с което е определена митническа стойност на внесена стока употребявана моторна шейна, марка "Polaris", модел "Indi", както и в частта, в която е отменено същото решение за определени за заплащане допълнителни митни сборове, както следва: мито в размер на 67, 42 лв. и ДДС в размер на 283, 18 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по първата касационна жалба - "Шарлот" ЕООД не ангажира становище по нея. Втората касационна жалба на "Шарлот" ЕООД е срещу решението в частта, в която преписката е върната на административния орган за решаване на делото по същество. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по втората касационна жалба - началникът на митница - Кюстендил не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените отменителни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страна, а разгледани по същество са основателни. За да отмени посоченото по-горе решение на административния орган и да му върне преписката отново за произнасяне по същество, първоинстанционният съд е приел, че то е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, понеже съгласно чл. 102, ал. 2 от ППЗМ при съмнение митническите органи могат да поискат допълнителна информация по чл. 98, ал. 4, т. 3 от с. правилник и ако съмненията им остават, преди да вземат окончателно решение, следва да уведомят заинтересованото лице писмено за мотивите, на които основават техните съмнения. В процесния случай при възникналото съмнение в митническите органи, последните са уведомили "Шарлот" ЕООД да представи доказателства въз основа на допълнителната проверка, но без да се уточнява в каква връзка се извършва тя, като не са изложени мотиви относно съмненията им. Освен това съдът е счел, че не е предоставена реална възможност на засегнатото лице за отговор, както е предвидено в чл. 102, ал. 2 от ППЗМ. Направен е изводът, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила обуславя и материалната му незаконосъобразност. Като краен резултат митническата стойност на внесената стока не е определена съобразно критериите в приложимата правна норма чл. 35 от ЗМ, като вместо договорената стойност е назначена експертиза за изчисляване на митническата стойност чрез прилагане на неотносими критерии, предвидени в неприложимата за фактическия състав на разглежданата хипотеза норма, а именно чл. 37, ал. 1 от ЗМ. Настоящият съдебен състав намери, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в административното производство пред митническите органи е допуснато такова съществено нарушение на чл. 102 от ППЗМ, което да доведе до незаконосъобразност на издадения индивидуален административен акт и в тази връзка до неговата отмяна. Освен това следва да се има предвид, че митническият орган при съмнение може да изиска представяне на допълнителна информация за внесената стока и в случая това е направено, като е поискано от "Шарлот" ЕООД да представи документи за начина на плащане (суифт, платежно нареждане или други документи) за стоката по процесния ЕАД. Във връзка с това митническият орган е дал подробни указания какво да бъде представено и от него се установява, че съмненията му са относно стойността на внесената стока. Неуведомяването на дружеството, съгласно чл. 102, ал. 2, изр. 2 от ППЗМ не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да доведе до незаконосъобразност на митническия акт само на това основание. Не са накърнени правата на вносителя, понеже ако е имал доказателства, но не ги е представил на митническия орган, издал акта, то е имал последваща такава възможност да го направи при административното и съдебно обжалване. Освен това съдът неправилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество, въпреки, че е събирал доказателства, които са относими към съществото на спора, а именно определяне на действителната митническа стойност на внесената моторна шейна, включително и чрез проверка с помощта на съдебно-счетоводна експертиза, която не е обсъдена в мотивите на решението. Съдът правилно е отразил в съдебния си акт, че не следва да се прилага чл. 37, ал. 1 от ЗМ, понеже тя е неприложима за настоящия спор, тъй като митническата стойност на процесната стока може да се определи по правилата по чл. 35 от ЗМ. В същото време от доказателствата по делото съдът е имал възможност да се произнесе по съществото на спора и да определи действителната стойност на внесената стока по чл. 35 или чл. 36 от ЗМ. Това се обуславя от факта, че при постановяване на решенията на началника на митницата и на по-горестоящия административен орган не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на изложеното настоящият касационен съдебен състав намира, че обжалваното решение и в двете му части е неправилно и следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по съществото на спора, поради което Върховният административен съд, първо отделение,