Решение № 2290 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2018 г.

Решение № 2290 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2018 г., VIII о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Сожелиз - България" ЕООД, гр. С., подадена чрез адв. Силвестърова, срещу решение № 2917 от 30 април 2018 г., постановено по адм. дело № 12787/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се посочва, че съдът не е установил безспорно кой е собственик на процесния автомобил, поради което неправилно е приел, че "Сожелиз - България" ЕООД следва да бъде адресат на акта. На следващо място се посочва, че наложената принудителна административна мярка (ПАМ) противоречи на целта на закона, тъй като от фактите по делото е видно, че С. З. не е неправоспособен водач на моторно превозно средство (МПС), а водач със свидетелство за управление, което е с изтекъл срок на валидност. На последно място се твърди, че съдът неправилно е приел, че процесната заповед е мотивирана, въпреки че в нея не са посочени относимите факти и обстоятелства относно издаването й. Иска се решението на Административен съд С. - град да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като бъде отменена процесната заповед. Ответникът - началник група в отдел "Пътна полиция" към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение № 2917 от 30 април 2018 г., постановено по адм. дело № 12787/2017 г. на Административен съд С. - град, съдът е отхвърлил жалбата на "Сожелиз - България" ЕООД против Заповед № 17-4332-005470/18 август 2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), издадена от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и със съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за издаването. Заповедта е мотивирана с конкретни прояви на лицето като водач на МПС, установени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. Актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е приел, че съгласно чл. 342, ал. 2 Търговския закон с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Последният може да придобие собствеността върху вещта по време на договора или след изтичането му. При сключване на договора за финансов лизинг няма прехвърляне на собствеността върху вещта, поради което "Сожелиз - България" ЕООД в качеството си на лизингодател е и собственик на процесния автомобил и е годен субект на ЗПАМ. На следващо място съдът е приел за безспорно установено, че на 17 август 2017 г. С. З. е управлявал лек автомобил "П. Т." с рег. номер [рег. номер на МПС], собственост на "Сожелиз - България" ЕООД със свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което е с изтекъл срок на валидност, което е основание за прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Така мотивиран съдът е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172 от ЗДвП, в предвидената от закона форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Административен съд С. - град за валидно и допустимо, но за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в приложимата редакция - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. Систематичният анализ на цитираната разпоредба налага извода, че адресат на предвидената по чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка е единствено собственикът на МПС, за което са налице предпоставките на разпоредбата. В този смисъл мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на лице, което не е собственик на МПС и следователно несобственик не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а ЗДвП. В настоящия случай първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е допуснал делото да остане неизяснено от фактическа страна. Съдът не е установил всички факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, като без да е събрал всички необходими доказателства, необосновано е приел, че "Сожелиз - България" ЕООД е собственик на процесното МПС. С. неправилно е кредитирал като доказателство за собствеността единствено представения договор за лизинг без към него да са представени доказателства за придобиването на вещта от страна на лизингодателя. Вярно е, че "Сожелиз - България" ЕООД се е задължил, в качеството си на лизингодател да придобие лек автомобил Порше, "Тарга" и да го предостави за временно и възмездно ползване на "Интерпром" ЕООД в качеството му на лизингополучател, но доказателства за това как е придобит процесния автомобил от "Сожелиз - България" ЕООД липсват. Нещо повече, по делото е представено свидетелство за регистрация, в което като собственик на лек автомобил Порше, "Тарга" с рег. [рег. номер на МПС] е вписано дружеството "Интерпром" ЕООД. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът трябва да изследва въпросът за собствеността на процесното МПС, като установи по безспорен начин кой е собственик на процесното МПС към момента на издаването на Заповед № 17-4332-005470/18 август 2017 г. на началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2 а от Закона за движение по пътищата. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение