Решение № 9593 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16172/2010 г.
ВАСVI отделение29.06.2011 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 254 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 247 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9593 от 29.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16172/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, срещу решение № 254 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 247 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Елена Иванова Нанова от гр. Дупница, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 254 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 247 от 2010 г. Административният съд - гр. Кюстендил, е отменил решение № РД-12-75 от 17.11.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - град Кюстендил, и потвърденото с него разпореждане № 5604292832 от 27.08.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кюстендил, като е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество при спазване на указанията. Така постановеният съдебен акт не страда от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, визирани в касационната жалба. Производството пред административния съд е било образувано и разгледано при условията на чл. 226 АПК след постановяване на отменително решение № 9309 от 5.07.2010 г. по адм. дело № 4071 от 2010 г. по описа на Върховния административен съд - шесто отделение. С това решение касационната инстанция е дала указания при новото разглеждане на делото да бъде назначена съдебна експертиза, вещото лице по която да отговори на въпроса идентични ли са длъжностите "китвач" и "шприцьор" и работата по тяхното изпълнение свързана ли е била с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Това указание е било изпълнено. В заключението си вещото лице инженер-химик Александър Асенов Александров заявява, че длъжностите "китвач" и "помощник-бояджия" са идентични и работата по тяхното изпълнение е свързана с органични разтворители, оловни бои, нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Налице е еднаква вредност на условията на работа. В съдебното заседание, състояло се на 7.10.2010 г., експертът дава допълнителни обяснения, отразени в протокола. Тези обяснения са в смисъл, че китвачът подготвя повърхността за нанасяне на последващи лакови покрития. Китва се с по-твърд и по-едър кит, който е шприц-кит. Съставките на този кит, който предхожда боята, са идентични с тези на боите. Съдържат се разтворители с отровно действие за човешкия организъм. Поради тази причина са сходни и длъжностните характеристики на длъжностите "шприцьор" и "китвач". Работата се припокрива. Шприц значи много рядък кит, който се нанася върху кита и запълва фините микропори от неравностите. Техническата експертиза не е била оспорена от страните, включително и от РУСО - гр. Кюстендил. Според т. 15 от ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на бояджии, шприцьори и помощник-шприцьори, работещи с органични разтворители, оловни бои и нитроцелулозни лакове в обособени цехове и звена. Действително в тази разпоредба длъжност "китвач" липсва, но след като по делото е установена идентичност на тази длъжност с длъжности в записа на т. 15 от ПКТП (отм.), законосъобразно е трудът на Нанова като "китвач" да бъде зачетен като такъв от втора категория. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО определящо кой труд към коя категория се причислява са характерът и особените условия на труд. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от посоченото естество в процесното съдебно решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,