Решение № 4697 от 15.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7542/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение 4076 от 19.06.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. 2355/2023 г., с което е отменена негова Заповед 148 от 15.02.2023 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва като неправилни изводите на първоинстанционния съд за неосъществяване на елементите от фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговка практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на БМ лизинг ЕАД срещу административния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът - БМ лизинг ЕАД, чрез юрк. Тушев представя писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед 148 от 15.02.2023 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68в във връзка с чл. 68 г, ал. 4 и чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП на БМ лизинг ЕАД е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) при предоставяне на информация на интернет платформата https: //bmleasing. bg/ относно предлагани нестандартни финансови схеми и условия, съобразени с изискванията на клиента . В мотивите на акта е прието, че договорите, които финансовата институция сключва, са типови договори, като по-голяма част от отношенията се уреждат с общи условия, приети от дружеството. Прието е, че този факт напълно изключва възможността клиентът да влияе на клаузите на договора, както и да му бъдат изготвени индивидуални условия. Освен това за всеки предлаган от дружеството продукт има поставени изисквания за внасяне на първоначална вноска, както и минимална и максимална цена на финансиране. Посочено е, че дружеството изисква дори сключване на договор за застраховка, както и одобрение на застрахователното дружество. Следователно не може да се приеме, че условията, които предлага дружеството, са съобразени с изискванията на клиента. В разрез с посоченото на интернет сайта е установено, че финансовите схеми не са нестандартни, а напротив равни месечни анюитетни вноски. Прието е, че така формулирано, изречението може да въведе потребителя в заблуждение и залагайки на индивидуалното договаряне на клаузите в договора и нестандартна схема на плащане, потребителят да сключи договор за лизинг точно с тази финансова институция. Съдът е отменил административния акт с мотиви, че органът не е доказал материалноправните предпоставки за прилагане на процесната принудителна административна мярка. Изводите на органа са необосновани, доколкото не са изследвани сключени с отделни потребители конкретни договори. Наличието на типови договори и общи условия според съда не изключва възможността конкретен договор за лизинг да е съобразен с изискванията на клиента. Освен това и доколкото в случая се касае за договори за лизинг на автомобил, който е на значителна стойност, не може да се приеме, че средният потребител би се ориентирал към това дружество само на база посоченото в интернет сайта му, без внимателно предварително изследване. Решението е валидно, допустимо и правилно. При издаването на акта, както правилно е установил съдът, липсва анализ на фактите по предлагането на стоките и сключването на договорите. Нито в обстоятелствената част на административния акт, нито в друг документ от преписката са изследвани сключени с отделни потребители конкретни договори. В допълнение следва да се посочи, че мотивите на административния акт съдържат вътрешни противоречия. От една страна, органът приема, че по-голяма част от отношенията се уреждат с общи условия, приети от дружеството, без да конкретизира коя е тази част. От друга страна, органът посочва, че напълно е изключена възможността клиентът да влияе на клаузите на договора. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на касационния ответник се дължат разноски по делото в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение