Решение № 709 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2015 г.

ВАСVII отделение22.01.2016 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5602 от 21.08.2015 г. по адм. д. № 3125/2015 г. на Административен съд София-град. Осъжда "Тюф Инженеринг" ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" разноски по делото в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 709 от 22.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12497/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Тюф Инженеринг" ЕООД срещу решение № 5602 от 21.08.2015 г. по адм. д. № 3125/2015 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № РД-01-82/24.02.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Счита решението за неправилно, съдът се е произнесъл извън предмета на жалбата, претенцията на жалбоподателя е за липсата на компетентност на административния орган да се произнесе по валидността на договора, няма искане до съда да се произнесе по валидността на договора. Няма доказателства, че към датата на сключване на договора не е имало изменение в собствеността на имота. Процесуалният представител на ответната страна счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски, юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" е отказал издаването на разрешение за извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по съображения, че не е спазено изискването на чл. 18, ал. 1, т. 8 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредбата/, да бъде приложен документ за собственост или договор за наем на контролно-технически пункт. Представена е извадка от договор за съвместно ползване на имот, за който има съставен акт за публична държавна собственост. Административният орган е счел, че такъв договор е нищожен, тъй като съгласно чл. 16, ал. 1 и 2 от ЗДС имоти - публична държавна собственост, не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица за съвместно ползване. Тъй като е сключен в противоречие със закона, този договор е нищожен и не поражда валидни правни последици. Установено е, че управителят на процесното дружество е представил на административния орган пълен текст на договор за съвместна дейност № 08/7.05.2013 г., сключен между жалбоподателя и Професионална гимназия по транспорт и лека промишленост с предмет - съвместна експлоатация на Пункт за техническа диагностика, собственост на професионалната гимназия. Договорът от 7.05.2013 г. между жалбоподателя и професионалната гимназия /ПГ/ е сключен с предмет - съвместна експлоатация на Пункт за техническа диагностика, представляващ част от т. 4 от Акта за собственост - учебни работилници. За да отхвърли подадената жалба съдът е потвърдил изводите на административния орган, че не е спазено изискването на чл. 18, ал. 1, т. 8 на Наредбата да се представи документ за собственост или договор за наем на контролно-техническия пункт, тъй като представеният договор за съвместна дейност не е такъв документ, тъй като е нищожен. Изложил мотиви, че управлението на имоти публична държавна собственост е регламентирано с разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗДС, като съгласно която имоти публична държавна собственост не могат да се използват не по предназначение и да се предоставят на трети лица освен в предвидените от закона случаи. Видно от приложеното копие АПДС е съставен на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета, а според чл. 10, ал. 2, изр. второ предоставените за ползване на държавните училища имоти са публична държавна собственост. Посочил, че ЗДС изключва възможността за използване на публичната държавна собственост чрез сключване на договор за съвместна дейност, което би било в противоречие със забраната имоти, представляващи публична държавна собственост, да се отдават за ползване от трети лица /каквото е жалбоподателят/ по друг начин, освен чрез договор за наем, сключен след търг или при предоставена концесия, поради което договорът за съвместна дейност заобикаля изискванията на ЗДС. Споровете относно валидността на договора да могат да бъдат окончателно и общозадължително решени само от съда, няма пречка друго лице да се позове на нищожност, ако и такъв спор да не е все още решен. Предвид императивната уредба на ЗДС, представеният от жалбоподателя договор за съвместна дейност не гарантира правото му да разполага с работилниците. Доколкото такъв договор не е допустим според специалните правила на ЗДС, имотът, за който се иска разрешение да служи за технически пункт, би подлежал във всеки момент на изземване от дружеството - жалбоподател Целта на изискването на чл. 18, ал. 1, т. 8 от Наредбата е, административният орган да се увери, че е осигурено трайното ползване на имота за технически надзор - както с оглед правата на потребителите, така и с оглед безпрепятственото упражняване на дейността и достъпа до нея както от потребителите, така и от органите, упражняващи контрол. С представения договор за съвместна дейност постигането на тази цел не е гарантирано, а следователно, не може да се счете, че е изпълнено посоченото изискване. В този смисъл е и становището на областния управител на област Плевен, изх. № АП-08-8 (1)/31.07.2013 г., приложено в преписката. Областния управител е изложил становището си, че цитираният договор за съвместна дейност е сключен в противоречие с нормативната уредба. Той се явява и органът, в чиито правомощия е да постанови изземване на държавния имот, съгласно чл. 80, ал. 1 ЗДС. Ето защо, становището му налага извода, че правото на жалбоподателя да разполага с имота не е несъмнено и трайно гарантирано с валиден договор. Решението е правилно. Правилни са изводите на административния съд, че правната уредба на ЗДС изключва възможността за използване на публичната държавна собственост чрез сключване на договор за съвместна дейност и че така сключеният договор за съвместна дейност заобикаля ЗДС и тъй като е сключен в противоречие със закона се явява нищожен и не поражда валидни правни последици, както и че трето лице може да се позове на нищожност, макар и такъв спор да не е все още решен от съда. Напълно неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът се произнесъл извън предмета на жалбата. Съдът се е произнесъл относно административния акт, предмет на съдебно обжалване - решение № РД-01-82/24.02.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Ако административният орган беше приел неправилно, че представеният договор за съвместна дейност е нищожен, административният акт щеше да бъде отмемен от съда, но тъй като правилно е прието, че представения договор за съвместна дейност е нищожен, съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Констатациите на административния орган, че представеният договор за съвместна дейност е нищожен не подлежат на самостоятелно обжалване, както счита жалбоподателя с твърдението си, че предмет на претенцията му до съда е липсата на компетентност на административния орган да се произнесе по валидността на договора. Напълно неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът не е следвало да обсъжда валидността на договора за съвместна дейност, тъй като няма такова искане до съда. При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, съдът прави преценка дали правилно е прието от административния орган, че при подаване на заявлението за издаване на разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, не е спазено изискването на чл. 18, ал. 1, т. 8 от Наредбата да се представи документ за собственост или договор за наем на контролно-техническия пункт, във връзка с което е направил изводи, че представения договор за съвместна дейност не удовлетворява посоченото изискване. Касационният жалбоподател не представя доказателства за изменение на собствеността на имота и не оспорва, че към момента на издаване на административния акт имотът е публична държавна собственост. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение

Цитирани разпоредби

2