Решение № 3597 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 19/2015 г.

Решение № 3597 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 19/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕКО Ресурс" ЕООД против решение № 1827/5.11.2014 г., постановено от Бургаския административен съд по адм. д. № 1885/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на "Еко ресурс" ЕООД против Министерство на земеделието и храните. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на процесуалния закон, които са съществени и необоснованост на решението. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се уважи исковата молба на дружеството. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът - Министерството на земеделието и храните оспорва жалбата по съображения в писмени бележки, представени на 18.11.15 г. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: С обжалваното решение, административният съд е приел, че е сезиран с множество искове с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени имуществени вреди и пропуснати ползи, изразяващи се в отказ на ДФЗ за подпомагане по мярка 214 за стопанската 2010 г.; отпадане по мярка 214; пропускане на приходи от подпомагане по схемите за директните плащания за одобрени площи, за периода 2011-2015 г., отпадане на плащане по мярка 212 за периода 2011-2015 г., както и законната лихва за забава върху подпомагането до датата на исковата молба. Съдът е посочил, че уточнената обща цена на исковете е 602 780,46 лева. Твърдението на ищеца е било, че вредите са му причинени в резултат на незаконосъобразен мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ. Съдът е приел за установено по делото, че ищецът е земеделски производител, обработващ земеделска земя в землището на с. Момина църква, общ. Средец, който за 2009 г. е одобрен за подпомагане по "Програма за развитие на селскостопанските райони" с площ от 162,66 ха., като правното основание за ползването на земята е споразумение по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, сключено между субектите, ползващи земеделските земи в землището на с. Момина църква. Съдът е приел, че плащанията по СЕПП и агроекологичните плащания са започнали от 2010 г. Установено е, че за 2011 г. такова споразумение не е сключено. Установено е също така, че за 2011 г. въпреки искането на ищеца, не е издадена и заповед за разпределение на масивите по чл. 37в, ал. 4 ЗСПЗЗ в резултат на което ищецът е поискал от министъра на земеделието и храните издаването на заповед по чл. 37в, ал. 13 от ЗСПЗЗ, по което искане е налице мълчалив отказ, който с влязло в сила съдебно решение е отменен. Съдът е установил, че след разменена кореспонденция между "Еко ресурс" ЕООД и ДФЗ, последният е прекратил агроекологичния ангажимент на дружеството по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" и плащанията по заявената помощ са обявени за неподлежащи на плащане. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал извод, че агроекологичният ангажимент на дружеството не е прекратен поради непредставянето на споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, а поради констатирано разминаване в обема и предназначението на вече заявени земи. Въз основа на съдържанието на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, съдът е формирал извод, че заповедта на министъра на земеделието за разпределяне на масивите не е единствения способ за земеделския стопанин да установи правното основание за ползване на площите, съответно за получаване на плащанията по поетия агроекологичен ангажимент. Съдът е приел, че липсва причинна връзка между незаконосъобразния акт на министъра и претендираните имуществени вреди. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно по следните съображения: Видно от исковата молба е, че ищецът е предявил следните искове: иск, с който претендира обезщетение в размер на пропусната полза от изплащане на субсидия по СЕПП за годините от 2011 вкл. до 2015 вкл.; иск, с който се претендира обезщетение за и в размера на пропусната полза от изплащане на финансово подпомагане по мярка 212-НР2 за същия период; иск, с който се претендира обезщетение за претърпяната вреда от прекратения агроекологичен ангажимент по мярка АЕП 214 в размер на неизплатената, но оторизирана сума за 2010 г. и иск за обезщетяване на пропусната полза по мярка АЕП 214 за годините -2011-2015 г., както и искове за мораторни лихви върху посочените главници до завеждането на исковата молба. Подпомагането на земеделските производители е част от Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Налице е нормативна уредба на ниво Европейски съюз, както и национална уредба, регламентирана в Закона за подпомагане на земеделските производители и подзаконовите нормативни актове по приложението на този закон. Приложимите подзаконови нормативни актове във връзка с мерките, посочени от ищеца са НАРЕДБА № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2010 г., в сила от 19.02.2010 г.); НАРЕДБА № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.); НАРЕДБА № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Видно е, както от приложимите регламенти на ЕС, така и от националната правна уредба, която е във връзка с тези регламенти, че директните плащания на земеделските производители се извършва след подаване на заявление, преценка от ДФЗ на подаденото заявление по критериите, визирани в относимите норми и оторизация на сумите за подпомагане. Правното основание за ползване на земеделските земи, с които земеделският производител кандидатства за подпомагане е само една от множеството кумулативни предпоставки, които земеделският производител следва да докаже пред ДФЗ за оторизацията на плащането на исканата финансова помощ. В чл. 43 ЗПЗП са посочени положителните и отрицателните предпоставки за извършване на плащанията по подадените заявления. Ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че земите, засегнати от незаконосъобразния мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните, биха отговаряли на всички положителните предпоставки, визиран в посочения член, респективно за тях не биха били налице визираните в него отрицателни предпоставки. В този смисъл, от събраните по делото доказателства, не може да се формира категоричният извод, че единствено и само мълчаливият отказ на министъра на земеделието и храните за издаване на заповед за разпределянето на масивите в землището на с. Момина църква за стопанската 2010-2011 г. е причината да се пропусне претендирания приход по мерките СЕПП, мярка 212-НР2 и мярка 214-АЕП за стопанската 2011 г. Съобразно регламентацията на чл. 37в ЗСПЗЗ заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 37в, ал. 12 ЗСПЗЗ замества заповедта на директора на областната дирекция по ал. 4 на същия член, с която се одобрява споразумението за разпределяне на масивите, което се сключва и актуализира всяка година (чл. 37в, ал. 2 ЗСПЗЗ). Следователно, след като процесният мълчалив отказ, който е за стопанската 2010-2011 г., той не би могъл да е в причинно-следствена връзка с претендирания пропуснат приход по мерките СЕПП, мярка 212-НР2 и мярка 214-АЕП за стопанските години 2012, 2013, 2014 и 2015. Неоснователен е и искът за заплащане на обезщетение за претърпяна вреда от пропуснат приход, изразяващ се в неизплатено оторизирано подпомагане по мярка 214 за кампания 2010 г. Видно от мотивите на уведомително писмо № 01-26005007/14.06.2013 г. на ДФЗ е, че сумата за 2010 г. е оторизирана от ДФЗ, но се отказва изплащането й. Ищецът е имал законовата възможност да защити интереса си срещу този отказ чрез обжалването му вкл. и пред съда, за което няма данни по делото. Тоест, отказът за изплащане на оторизираната сума по мярка 214 за 2010 г. произтича от отделен индивидуален административен акт, различен от мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните, поради което връзката на последния с твърдяните вреди от липсата на плащане на сумата от 30054 лева не е пряка. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно като краен резултат, поради което следва да го потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд