Решение № 59 от 1.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2204/2012 г.

Решение № 59 от 1.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2204/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на Д. И. Д. за възобновяване на нохд № 22916/2011 г., по описа на Софийски районен съд /РС/ и отмяна на постановеното по него определение от 02.11.2012 г., с което е одобрено постигнатото между страните, по реда на чл. 384 от НПК споразумение и прекратено наказателното производство срещу осъдения, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от процесуалния закон. В подадената молба на осъденото лице се визират оплаквания за влошено здравословно състояние в момента на сключване на споразумението с прокурора и при последващите процесуални действия пред разглеждащия го съд, предпоставило неразбиране на правните последици от положения на изготвения документ подпис и създало невъзможност за ориентация в диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК. В съдебно заседание на 24.01.2013 г. Д. Д. и назначеният му служебен защитник поддържат депозираното искане по изложените в него съображения, поставяйки допълнително акцент и на явната несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на молбата за възобновяване. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение от 02.11.2012 г., по нохд № 22916/2012 г., РС-София, на основание чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК е одобрил постигнатото между прокурор при Софийска районна прокуратура и процесуалния представител на Д. И. Д. писмено споразумение, по силата на което осъденият се признава за виновен в извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и "Б" от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е индивидуализирана неговата наказателна отговорност и му е наложена санкция - ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Определението, не е било предмет на инстанционна проверка, поради законова регламентация, установяваща необжалваемост и обезпечаваща юридически стабилитет на съдебния акт, и по отношение на същото са приложими нормите на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 от НПК. Искането на осъдения Д. е неоснователно. Словно отразените в писмената молба на Д. Д. твърдения за тежко физическо и психическо здраве /диабет и преживян стрес/, довели до ограничения в неговата процесуална правоспособност за оспорване на възприетите от представителя на обвинителната власт фактически и правни положения за извършеното инкриминирано посегателство и съпричастността на осъденото лице към неправомерния акт, с произтичащите от това санкционни последици; и препятствали възможността му да демонстрира несъгласие с тях, в обсега на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, са некоректни и доказателствено необезпечени. В съдебно заседание на 02.11.2012 г., осъденият Д. се е явил лично и с назначен служебен защитник - адвокат Н. М., като безусловно и убедително е заявил, че разбира повдигнатото обвинение, признава се за виновен по същото, декларирайки доброволно изразена воля при сключване и подписване на представеното споразумение, и отказ от разглеждане на наказателното дело по общия ред. Възрастта, психо-физическото развитие на Д. Д. и образователният му ценз /49-годишен мъж, без констатирани сериозни аномалии във физиката и психиката, с основно образование/ не обосновават изводи за произволно признати обстоятелства и за необмислено дадено съгласие, при неразбиране естеството на обвинението, и при налични неясноти за неговите фактически и юридически характеристики, и за вида и параметрите на логически следващото се наказание, непозволяващи реализиране на допустимата защита. Производството, последвало категоричното изявление на осъдения по чл. 382, ал. 4 от НПК, е проведено при стриктно съблюдаване на специалните предписания и финализирано със съдебен акт, с който в съответствие с изискванията на закона и морала, и на критериите за справедливост, е одобрено постигнатото писмено споразумение между процесуалните страни, по въпросите за виновно осъщественото инкриминирано деяние, неговата престъпна съставомерност, и наказателната отговорност на извършителя. Диференцираната процедура, регламентирана от процесуалните разпоредби на чл. 381- чл. 384 от НПК е насочена към обслужване на обществения интерес, чрез ускоряване на наказателното производство, поради което и същата е съпроводена с компромисни поведенчески прояви на участниците, съобразени с особените правила и предопределените от тях, процесуалноправни и материалноправни ползи и тежести в процеса. Представителят на прокуратурата е улеснен в полагането на усилия и осъществяване на действия по доказването на своята обвинителна теза, като постига бързо и своевременно осъждане и наказване на престъпленията, съгласявайки се със снизхождението при индивидуализация на санкцията. Обвиненото лице се възползува от смекчена наказателна отговорност /чл. 381, ал. 4 и чл. 383, ал. 3 от НПК/, приемайки по собствено желание процесуални ограничения, свързани с възможността да спори по предложените от прокурора факти, и обусловените от тях правни съображения; да участвува непосредствено и лично в събирането и проверката на доказателствени средства, подкрепящи и оборващи обвинението, пред съда; и да атакува постановения съдебен акт, по реда на инстанционната проверка. Характерът на диференцираното производство предпоставя съдържанието и рамките на извънредния съдебен контрол, при релевирани оплаквания за допуснати процесуални нарушения и такива при приложението на материалноправната уредба, като стеснява техния обхват при интерпретацията на проявните форми на накърненото право на защита. Претендираното несъблюдаване на процесуалния и материалния закон е предмет на разглеждане и юридическа оценка в контекста на предписанията в Глава двадесет и девета от НПК, при лимитираните от волята на страните, фактически и правни очертания на одобреното споразумение. Съдебната практика на ВКС по прилагането на визираната особена процедура е константна, че недоказаността на обвинението следва да бъде разглеждана, в аспекта на недопустимо нарушение на процесуалния закон, налагащо възобновяване на делото, при условията на установения от нормите на чл. 419 - 426 от НПК, регламент. При констатации за непълнота в доказателствената съвкупност, или за съществуващи сериозни противоречия в приобщения доказателствен материал, непозволяващи еднозначен извод за наказателната отговорност, споразумението за прекратяване на наказателното производство оставя съмнения досежно изясняването на правнозначимата фактология и внася колебания при разкриването на обективната истина, поради което води до опорочаване на определението, с което то е одобрено. Необходимостта от съблюдаване на прокламирания в чл. 13 от НПК и последователно проведен в наказателния процес основен принцип, и на свързаните с него гаранции за страните мотивира незаконосъобразност на съдебния акт, одобряващ споразумение, при липса на достатъчно убедителни и категорични доказателства, подкрепящи обвинителната теза на прокурора. Подобна процесуална дейност индицира на игнориране императивните предписания, визирани в чл. 382, ал. 7 от НПК. Конкретиката по настоящото дело не сочи на неизпълнение на очертаното задължение на съда. Съдържимите се фактически данни в гласните и писмени доказателствени източници /обясненията на Д. Д., показанията на свидетелите - А. И., В. А., Д. К., Е. Д., П. С., протокол за доброволно предаване, договор за залог/ и изготвените графологическа, и съдебно-оценителна експертизи сочат по безспорен начин на извършено от осъдения на 16.12.2006 г., в [населено място] обсебване; и доказват с изискуемата се висока степен на интензитет повдигнатото срещу него обвинение. В съответствие с установената чрез инкорпорираната доказателствена маса фактология е очертана и правната квалификация на осъщественото от Д. престъпно посегателство по по чл. 206, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 1 от НК. Изложените съображения мотивират липса на визираните в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 от НПК основания за възобновяване. Несъстоятелни са и релевираните доводи за прекомерна завишеност на определената, при условията на чл. 55 от НК, санкция на Д. Д., аргументиращи явна несправедливост, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Правилно, при съблюдаване обществената опасност на неправомерното деяние и личността на неговия автор, е индивидуализирана наказателната отговорност - ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. В обсега на реализираната по чл. 382, ал. 7 от НПК компетентност, Софийски РС е отчел характеризиращите инкриминираното посегателство обективни и субективни признаци /време; място; механизъм на противоправните действия; настъпил вредоносен резултат, материализиран в стойността на предмета на престъпление; форма на вина; квалифициращото го като по-тежко наказуем акт обстоятелство- опасен рецидив. Контролираната инстанция е подходила с нужното внимание и в оценката на значимите при налагане на наказанието личностни данни за осъдения; очертани в облика и спецификата на извършеното - проекция на обществените, психологически и индивидуални качества на дееца; лимитирани в доказателствения материал за социалния статус, възрастта, здравословното състояние и процесуалното поведение на Д. Д.; и съдържими се в приложените бюлетини за предходните осъждания на лицето за престъпления по чл. 115, вр. чл. 18 от НК, чл. 198, ал. 1, чл. 216 и чл. 325, ал. 1 от НК, които обуславят заключение за формирани трайни престъпни навици и за отсъствие на ефективно упражнено предупредително и възпиращо въздействие, чрез постановените присъди. В коментираната насока голословни са възраженията в хода на съдебните прения за пренебрегнати факти, индициращи на влошено здраве и на оказано съдействие при разкриване на обективната истина в процеса. Акцентираните обстоятелства са предпоставили премиране на осъдения в рамките на диференцираната процедура по Глава двадесет и девета от НПК, чрез определяне на санкцията при изключително смекчената наказателна отговорност по чл. 55 от НК, което не е императив, а предоставена от закона, в дискреционните правомощия на съда, възможност. Очертаните констатации, относими към лимитираната в обсега на особеното производство - Решаване на делото със споразумение, отговорност не обосновават претендираното намаляване на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и сочат на необходимост от социална изолация на Д. Д. през отмерения период от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, за постигане целите на личната и генерална превенция в чл. 36 от НК. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на настоящия състав, че искането на осъдения за отмяна на определение от 02.11.2012 г. на РС-София, с което е одобрено споразумение между представител на прокуратурата и защитника на Д. Д., и прекратено наказателното производство, по предвидения в чл. 425, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК ред, следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение